Хасково. Археолози разкриха сграда, сечива и накити от VІІІ-VІ век преди новата ера в скалния комплекс "Глухите камъни" край Любимец.
Археологическо лято 2013 е на път да се окаже едно от най-интересните за екипът от археолози, които работят на скалния комплекс „Глухите камъни", казват от община Любимец. Водени от доц. д-р Георги Нехризов, почти всеки ден те откриват уникални находки, които дават допълнителен стимул за работа на всички.
През първите две седмици от археологическите проучвания, работните групи се натъкват на интересни и неповторими находки.
В сектор „Север", разположен в северното подножие на най-високата скала, с изсечените в нея стъпала, щерна и помещение, археолозите разкриват останките от постройка с голяма площ от втория период от ранната желязна епоха (VІІІ-VІ в. пр. Хр.). Според тях сградата е имала цокъл от камъни, над който се е издигала дървена конструкция, а стените са били изградени от плет, измазан с глина. В руините на тази сграда те откриват значително количество фрагменти от керамични съдове, каменни хромели, кремъчни сечива, дребни бронзови предмети и накити. Най-интересната находка обаче е почти напълно съхранено керамично съдче с особена форма и функции. То представлява каничка с преплетена дръжка и богата украса от канелюри и щамповани орнаменти. Най-впечатляващото при него е, че в долната част на тялото му симетрично са оформени четири отвора. Екипът предполага, че тази каничка е с особено предназначение, най-вероятно свързано с ритуални действия.
Археолозите работят и в сектор „Централен", където продължават изследванията в най-ранните пластове от тракийския период. Те разкриват деструкции от камъни и отухлена глинена мазилка по стените на поредната сграда, подовата замазка и голямо огнище с перваз. Продължава проучването на две разположени само на метър едно от друго ритуални огнища с голяма площ. Като част от планираните дейности за изясняване на абсолютната хронология на най-ранните културни напластявания на обекта, д-р Мария Аврамова от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, взе над 30 проби за палеомагнитни изследвания от разкритите огнища и замазки. Анализът на тези проби ще помогне за абсолютното датиране на пластовете, в които огнищата лежат.
Усилено се работи и в сектор „Южна тераса" на представителната сграда, открита през 2012 г. Разширяването на археологическите изследвания на изток и разкриването на нови елементи от сградата, хвърлиха светлина върху нейното предназначение. Стана ясно, че тя също е християнски храм. Явно и тази църква е с базиликален план, но е значително по-голяма от разположената по-горе. Вече е установено, че тя има нартекс с ширина 2,50 м. с два входа – южен и западен. Страничните кораби са тесни, с ширина само 2 м, докато централния е широк над 6 м. Стените са изградени от ломени местни камъни, подравнявани на места с редове тухли. Спойката е бял хоросан, сега доста ронлив.
Най-представителната находка досега е един значителен като размери архитектурен детайл – импост от пристенен византийски капител (0,90х0,60 м). Той е издялан от вулкански туф и е богато украсен с пластични орнаменти. Украсата е разположена на една от дългите страни и на двете странични, а втората дълга страна е грубо обработена, защото е била долепена до стената. В средата на фасадната страна и на една от страничните е представен кръст, под него по цялата дължина преминават оволидни орнаменти, а в ъглите са изобразени палмети. Според Дойчин Грозданов, специалист по късна античност и средновековие в екипа, подобна украса – комбинация от релефен кръст, палмети и растителен орнамент, се използва от втората половина на V в. Капители с подобна украса са известни от базиликите в „Св. Димитър" в Солун, Олимпия, Неа Анхиалос (Гърция). Дата на импоста от Глухите камъни е края на V-VI в. Тази находка демонстрира представителния облик на новооткритата раннохристиянска църква.
Намирането на оброчна плочка в руините на църквата още веднъж потвърждава наличието на приемственост през вековете в почитането на това място. Още в началото на І хил. пр. Хр. траките са изсекли стотиците трапецовидни ниши в скалите и са изпълнявали своите тайнствени ритуали с огън върху глинени олтари. В периода на римската власт в Тракия явно тук е функционирало антично светилище, посветено на неизвестно за сега божество. Върху неговите руини през късната античност (V-VІ в.) е започнало изграждането на християнски храмове. Използването на тези църкви след няколко преустройства е продължило през средновековието, когато тук най-вероятно се е развил манастир. Краят на живота на култовия комплекс в м. „Глухите камъни" е настъпил най-вероятно в началото ХІІІ в. и може да се свърже с преминаването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през тези земи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
