София. Произнасянето на "пишеМЕ" и "ходиМЕ" е правилно според всеки втори българин. Това става ясно от изследване на учени от Софийския университет, които са тествали отношението на нашенците към правоговорните отклонения. Проучването е правено сред 2018 българи, които е трябвало да демонстрират нагласите си към 12 типа грешки.
Оказва се, че 51,3% от българите са на мнение, че окончанието "ме" за първо лице, множествено число на глаголите от първо и второ спрежение е правилно. 55% дори са на мнение, че да казваш например "четеме" е по-благозвучно от "четем". Произнасянето по този начин е характерно за три четвърти от територията на страната, въпреки че според мнозина то е черта само на Западна България, каза доц. Красимира Алексова. Според учените мекането вече е езикова тенденция, която атакува книжовната норма. Във връзка с това те дори предлагат езиковедите от БАН, които отговарят за кодификацията на езика, да направят проучване дали не говорим вече за дублет. Така "пишеМЕ" може да се отзове и в следващия правописен речник. Това е и единственото отклонение от нормата, за която такъв висок процент от хората са убедени, че в действителност е правилен изговор.
Оказва се, че най-нетолерантни са българите към мекото говорене - 98,6 на сто са непримирими, когато чуят някой да казва "ний, дету ни пиши" и "гледами тиливизия". Много са хората, които правят асоциации на правилното и неправилно говорене с "градско" и "селско".
98,4 на сто от нашенците знаят, че неправилно е да казваш и "таа" и "онаа". Само 72% обаче мислят, че е неправилно да произнасяш "ходих" с ударение върху "и". 70 на сто от сънародниците ни разпознават като грешка и така нареченото свръхякане - "бяли" и "големи". Разменянето на "я" и "е" е типично за много от българите - някои отиват в другата крайност и казват "голем" и "хлеб". "Има наши политици, които от страх да не "екат" отиват в другия край и използват "свръхякане", но и има и много българи, които не знаят, че това е отклонение от правоговора", коментира Алексова. Някои от правоговорните отклонения вече са започнали да се появяват и в писмената практика - намират се хора, които вече пишат "четАх" вместо "четох".
Най-толерантни към правоговорните недостатъци са пенсионерите и живеещите в селата. Най-критични пък са младите хора с добро образование, както и, колкото и да е парадоксално, домакините. Най-нетолерантни към езиковите грешки са хората в областните градове. Интересното е, че столичани се нареждат едва след тях по нетърпимост към правоговорните отклонения. Най-често като правилен определят грешния изказ хората с ниско образование и тези, които са заявили, че са неграмотни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
