Окичете върбов венец на вратата против уроки, гласи поверието
Днес е Цветница - до Великден остава точно една седмица. Християнският празник е от най-големите у нас. Той се свързва с влизането на Исус Христос в Йерусалим. В староеврейските книги пише, че народът дълго време ще бъде управляван от враговете си. Накрая обаче ще дойде последният израилтянски цар, който ще влезе в града, възседнал магаре. Христос влязъл именно на магаре, а хората го приветствали като владетел с палмови клонки и пеели: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!". Символично те са заменени у нас с върбови заради приликата на листата. Растението не случайно е станало традиционно за повода. То първо се пробужда от зимния сън и създава пъпки. Според християнските обичаи клонките трябва да се занесат в църквата и да се осветят. Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените растения и ги отнася вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата на Спасителя, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки. Задължително е да бъде оставено там чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника се е запазила от IV век до днес. Молитвите, които се отправят към Божия син са с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.
Като почти всеки църковен празник у нас, и този има езически корени. Във фолклорната традиция Цветница се свързва с кумиченето, с което завършва цикълът на моминските пролетни игри. Ритуалът е много важен за девойките, защото показва социалния им статут и готовността им да се задомят. Преди обед всички момичета, участвали в лазаруването, се отправят заедно към реката. Всяка от тях носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла", "колак" или "кравай", увит в кърпа. През цялото време пеят по пътя, а като стигнат на реката, играят хоро. Момите се подреждат една до друга край брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, е "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент нататък тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. В миналото са вярвали, че докато не се кумичи момата, ще я открадне змей и няма да се омъжи. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, много весели и по-шумни. Отиват в къщата на кумицата, където има трапеза за тях. Момата кумица ги гощава с баница и червени великденски яйца. Някъде
кумицата се избира и по старшинство
С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо. Затова се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, като носят върбови клонки, кадилница, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи. С царевичните стъбла запалват огън.
Народът нарича празника още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Днес повод да почерпят за имения си ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Кремена, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и още много. Според статистиката
1/5 от българите носят имена на растения
като по-голямата част от тях са жени.
Цветница е част от религиозните пости, но това не означава, че не може да направите пъстра трапеза. Ако спазвате църковния режим, днес му отпуснете края и пригответе риба. Тя има специално място в християнската символика. На два пъти Христос нахранил хилядно множество с умножаване на хляб и риба. В Писанието веднъж са споменати "пет хляба и две риби" и втори път "седем хляба и няколко риби". След Възкресението си Христос се явил на учениците си и напълнил мрежите им със 153 големи риби. Освен това много от самите апостоли били рибари. За ранните християни рибата била дори таен знак. Празничната християнска трапеза има определен литургичен смисъл, затова мястото на рибата е в по-специални дни. Тя се среща най-често и в иконите. На празничната маса трябва да има още хляб, приготвен без мазнина, салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб, пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелените растения заради настъпващата пролет. Копривата, лападът и спанакът са чудесен сезонен избор.
Цветница е последният повод за добро настроение според църковния календар. От утре започва Страстната седмица, която обозначава последните седем дни живот на Иисус Христос. Поверието е, че началото й е с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Накрая завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост. Всеки ден се почита със специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
Рецепти
Пълнозърнест соден хляб
Продукти
350 г пълнозърнесто брашно
1 ч. л. сода бикарбонат
1 ч. л. морска сол
50 г слънчогледови семена
50 г тиквени семена
2 с. л. маково семе
1 ч. л. течен мед
300 мл газирана вода
Начин на приготвяне:
1. Загрейте фурната на 210 градуса. Пригответе тава, като постелите на дъното й хартия за печене.
2. Смесете в голяма купа пълнозърнестото брашно със семената, содата и солта. Направете кладенче, като избутвате брашнената смес към стените на съда. Добавете меда. С едната ръка започнете да добавяте по малко от газираната вода, а с другата разбърквайте сместа с дървена лъжица. Тестото не се меси! Сместа се разбърква до толкова, че да се овлажнят всички съставки.
3. Оформете с леко намокрени ръце мека топка тесто. Загладете я отгоре и с лек натиск я сплескайте. Поставете я в тавата и поръсете отгоре пресято брашно. За целта сложете 1 ч.л. бяло брашно в цедка и разтръскайте леко. С остър нож направете разрези по ваш избор. Острието трябва да слезе до средата на тестото.
4. Печете питката на средно ниво във фурната 15 минути на 210 градуса. След това намалете на 190 градуса и допечете още 20-30 минути. Хлябът е готов, когато се е зачервил добре и при потупване от долната страна звучи кухо.
Ципура с доматен сос и маслини
Продукти:
2 ципури, изчистени от вътрешностите и люспите
100 г чери домати
100 г маслини
1 зелена чушка
1 червена чушка
? глава лук или 2-3 стръка зелен лук
1-2 скилидки чесън
1 връзка магданоз или босилек
100 г доматен сос
3 с.л. зехтин или мазнина по ваш избор
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
1. Овкусете ципурите със сол и черен пипер на вкус. Нарежете на ситно лука, чесъна, чушките, маслините и магданоза или босилека. Чери доматите нарежете на половинки.
2. Загрейте зехтина или друга мазнина по ваш избор в широк тиган на умерен огън. Добавете лука, чесъна, чушките и доматите. Задушете ги за около 5 минути или докато омекнат.
3. Добавете рибите и ги задушете за 5 минути от всяка страна.
4. Добавете доматения сос и маслините. Ако е необходимо долейте малко вода. Похлупете 10-15 минути или докато месото на рибата се отделя от костите без усилие.
5. Поръсете готовото ястие с магданоз или босилек и сервирайте топло.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
