С Никулден стартира един наистина безкраен празник от зимни веселби, завършващи чак на Трифон Зарезан. На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето. Заради което и старата българска поговорка гласи: "Да разпуснем на никулска дупка!". Тя била най-широка и в началото на колана, та да се издържи на многото служби и на многото трапези, които са очаквали през следващите два месеца.
Празникът на светеца е съставен от три последователни дни: 4, 5, и 6 декември, наречени съответно от светиите Варвара, Сава и Никола. Народът е възприемал Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, различни по нрав, но длъжни да подготвят празника му."Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава", гласи поговорката.
Като типично женски празници Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадани.
В ранното утро на света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината.
На свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог:
- Не така, чедо, обърни ситото! Че то иначе кой ще те научи?
- Свекървата - отговаряла девойката.
- Дай Боже, да бъде по-добра от мен! - благославяла бабата.
Това обредно действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство и да случи на свястна свекърва.
Според народната легенда, когато Господ разпределял света между шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните:
"Дял се падна на свети Никола
да си ходи по море, по Дунав,
да си ходи, гемии да крепи..."
Така свети Никола се почита като покровител на водните дълбини, на моряците, на рибарите и като спасител на изпадналите в беда корабокрушенци. В коледарска песен от Карловско се пее за свети Никола, който е отишъл в Черно море "та избавил три гемии, три гемии, гемиджии, дето бяха потънали..."
В народното творчество е позната и притчата за това как веднъж свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран. Оттук и традицията на Никулден
да се прави рибен курбан и то от риба с люспи
Докато се почиства рибата, много се внимава да не падат люспи на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и, ако някой настъпи рибена люспа.
Според традицията за Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибно изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.
Костите от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали за магически действия срещу болести, против "лоши очи", да пазят дома от зло и още, и още... Все стародавни езически и християнски вярвания, преплетени в никулденската обредна практика.
Ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) на Архангел Михаил, то средната част, пространството между Земята и небето е на св. Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за свети Николай Чудотвореца.
Във фолклора той се появява и като истински Супермен - крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари, влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мореплаватели.
В народна песен от Софийско се разказва как свети Никола успял да надвие морска юда, "Деница морска змеица", която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за "лявото ухо" и да я закачи на "дясната страна" на своя кораб.
В други случаи свети Никола се описва като беловлас старец, с дълга бяла брада какъвто го виждаме и в християнската иконография. Дедите ни го почитали като покровител на зимния студ и лед, на вихрушки и бури.
Свети Никола се грижел и за младите неомъжени девойки. На Никулден в много селища следобед се играело хоро сгледа, където родителите се спогаждали кой момък и коя мома да се вземат. Защото само след месец е Ивановден, който пък е давал старта на сватбите. В някои райони св. Никола приема функциите и на семеен или родов закрилник, стопанин, пазител на дома, семейството и имота, на дух покровител. В този случай обредното угощение, посветено на светеца, патрон на фамилията, става винаги вечерта. Но още от сутринта моми тръгват да калесват с бъклица и китка босилек роднините.
В Белослатинско се избира девойката да е весела и закачлива. Домакините я посрещат с "Честито, светаго", а тя запява "Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, около дом се дръж!", защото за вечерното празненство се канят само мъжете. Девойките, които канели мъжката рода, се наричат "службари".
Вечерта започва мъжкото празненство с "да ни е свети Никола на помощ" и с познатите ни действия и благословии за здраве и берекет.
Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарските обичаи. На много места в България след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя "станеник" и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина.Тогава тя започва и репетициите на коледарските песни и наричания.
Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, постлани на земята. Хлябовете се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. Тук вече присъстват всички - мъже, жени, стари и млади.
Днес повечето от тези неща са забравени. Или се възпроизвеждат от читалищните самодейци. Остават само тържествените свети литургии и сравнително новата традиция за хвърляне на венци в пристанищата на черноморските и крайдунавски градове. В които разбира се задължително има храм, посветен на светеца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
