Късметлията носи берекет за дома, стопанката мете преди изгрев срещу уроки
Според българския фолклор на този ден, 20 декември, са започнали родилните мъки на Богородица. От Игнажден до Коледа младите булки, които не са раждали, спазват забраната да не работят, за да мине всичко леко. Народната астрономия свързва деня с предстоящото зимно слънцестоене. Той се нарича още Нов ден или Млада година. И съвсем естествено обредите на Игнажден в българския фолклор са свързани с гадаенето и магическото заклинание за берекет и благополучие през настъпващата година. Най-важен от тях е полазването, сиреч предричането.
От сутринта всички чакат с трепет кой ще бъде "полазникът" - първият посетител на дома, който ще внeсе късмета (или нещастието) прeз настъпващата година. Защото, ако самият той не е щастливец, няма да има благополучие и за къщата, в която е влязъл. Обикновено се гледа полазник да бъде човек, чийто полаз (късмет) е изпитан от предишните години. Той се посреща тържествено и с уважение на трапезата.
А ако пък преди него по улицата се появи кутсузлия, стопаните залостват здраво портата, за да не вземе да се отбие на гости.
За да бъде благословен, полазникът се посипвал с пшеница или ошав (сушени плодове) като символи на плодородието. Освен гощавката стопаните го дарявали и с някаква дреха - риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Все пак, колкото и желан да е гостът, самият той не се заседява, за да не си остави късмета на чуждо място.
Според народното поверие има и домашен полазник. Късметлията е този член на семейството, който пръв излезе от къщата на двора. Той внася слама или трески от дръвника, слага ги в огъня и пожелава: "Колкото искри, толкова ярета, агнета, пилета и телета догодина!" В много райони на страната влезлият полазник най-напред сяда върху слама, за да правят така и кокошките и въобще домашните птици и да мътят добре. Полазник може да бъде и домашно животно, което се смята за покровител на дома до следващия Игнажден. В Северна България пък действа поверие, свързано с обратното действие на полазването. На този ден не бива да се се ходи на гости, защото може да оставиш там късмета си. Но ако някой дойде, пак се посреща с богата трапеза като скъп гост. За предпазване от магии, уроки и зли хора, които обират чуждото плодородие, преди изгрев слънце домакините измитали комина и огнището от саждите, след което изхвърляли саждите заедно с метлата. После посипвали от каденото жито и пепелта около къщата, правели три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. Всичко това се прави за прогонване на лошите сили от дома. За лек и магия в Североизточна България се извършвал и обредът, наречен "вардене на квас". Квасът се изсушавал и прибирал. През новата година той се използвал за лекуване на коремни болки и предпазване от лоши рани.
Подобно на Еньовден, когато е лятното слънцестоене, и за Игнажден се е вярвало, че на този ден всички заклинания имат особена сила. В този ден се събирали всички врачки и магьосници, за да ги извършат. Затова до Освобождението, че и по-късно, поповете са криели кога точно се пада празникът. Според проучвания на видния наш етнограф Димитър Маринов врачките пеели песни за червен петел и ведро с жълта и бяла морска пяна, което символизира световното яйце. В някои части на България на Игнажден се пукат пуканки, по които се гадае. Ако царевичните зърна се пукат добре, през годината ще се родят повече женски животни и птици. Ако са повече "патаците" (ненапуканите зърна), обратното - повече ще са мъжките твари.
На Игнажден някъде се пали и "коладникът" - специално дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Бъдни вечер. В други райони на този ден въпросното дърво само се отсича. В Родопите пък и християни, и мюсюлмани тачат Игнажден за предпазване от огън и пожари. Но навярно най-важният момент от народните обичаи за този ден е, че тогава се коли прасето и започва неговата "преработка" в наденици, кървавици, и пача. Разбира се, от него не бива да се яде, тъй като все още не е приключил коледният пост. По далака му се гадае каква ще бъде зимата. Ако предният край е дебел, зимата ще бъде тежка.
Светията носил Бога в сърцето си
Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на първите Апостоли. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107-ма. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от Симеон Метафраст - църковен автор от Х век. Според него свети Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Друго тълкувание на прозвището му е, че носел Бог в сърцето си.
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим - хвърлен на лъвовете в Колизеума. За точната дата на неговото мъченичество се спори, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 година. За мъченичеството му споменават още св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски и Ориген.
Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква - на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637-ма. Днес те се пазят в храма "Свети Климент" в Рим.
Ясно ли е днес, иде суша през април
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако днес е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва какво ще е през цялата следваща година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не изнасяйте нищо от къщи
Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
