Лом. Ако някой си мисли, че човек на цял век вече всичко е дал и всичко е взел от живота, лъже се. Зависи от човека. На 101-годишната баба Врачана Атанасова от Лом, по-известна като шивачката Цана, още й се живее. Има още дантели за плетене, рокли за ушиване, деца за галене. Иска да види и първата си праправнучка. Детето е на път и тя не забравя да пита още колко остава до радостния ден.
"Някога баба ми казваше, че докато очите гледат, на човек му се живее", връща се десетилетия назад баба Цана. Сега разбирам, че е била права. "И на мен живот ми се живее", признава тя.
Достолепната дама е родена на 31 януари 1913 г. в село Медковец. И досега си спомня първите детски години, животът в задружното голямо семейство. Помни и пукотевиците около въстанието през 1923 г. В съзнанието й се е запечатал висящият на бесилото поп Андрей. Къщите им били близо, а и децата му й били съученици. Много плакала за добрия човек, били ги изкарали всички да го гледат. После напуснала селото и се преместила в Лом. В града учила занаят. И досега на видно място в рамка на стена в дома й стои майсторското й свидетелство, което я провъзгласява за градска шивачка. Баба Цана изтъква "градска", защото тогава е имало и "селска". Отдава се на занаята си без остатък. От почти дете до днес, когато още сяда на машината. Тя не просто опъва тегелите по плата, тя измисля моделите, дава съвети за аксесоарите, облича модерните градски жени.
"Тогава нямаше готови рокли и поли, всичко се поръчваше и шиеше", споделя тя. Дори и след 1944 г., когато събират шивачките в кооперация, баба Цана продължава да работи у дома си. Най-много поръчки имала преди 1 май и 9 септември. Жените се докарвали на манифестациите с нови рокли. Случвало се е да шие и денем, и нощем, за да успее. Двете й дъщери също се включвали в подгъвите и тропоските. Благодарение на тях успявала да изпълни поръчките навреме.
В Лом баба Цана среща своята любов - Атанас Костов, с когото заживява щастливо. Ражда и отглеждат две дъщери. "Никога не се караха, не си повишаваха тон един на друг", спомня си едната щерка - Иванка Костова, която сега се грижи за майка си. Баща й е сред създателите на електрокарния завод в града, стигнал до началник на материално-техническото снабдяване. "Отиде си рано", тъгува бабата. "Само на 66 г." Тя продължила сама до ден-днешен.
В Лом баба Цана преживяла англо-американските бомбардировки през 1944. Знаели, че самолетите ще пускат бомби на пристанището, и бягали далеч от него - криели се в лозята край града. Но, слава Богу - оцелели, благодари се тя на съдбата. Иначе баба Врачана не е религиозна, но има страх от Бога.
Често казвала вкъщи: "Всичко зависи от него, той каквото реши, това става. От нас - не!". С годините си изработила свои правила за живеене. Първото - прощавай и отстъпвай на лошия. Второто - не завиждай на другите. Следващото - на всеки желай доброто. Ако я питаш кой я е научил на това, отговаря - никой, сама си ги знам, това са неща, които идват на човека отвътре. Е, спокойна е, защото никога вкъщи родителите й не са се карали, никой не е вдигал глас или ръка на другите. Това я научило да бъде кротка и търпелива. Да не се оплаква от нищо. Доволна е от всичко, всеки ден повече приема като дар от Бога. Дори и от пенсията, която е само 200 лв., и то с вдовишката и инвалидната, и добавка. Никога не си е налагала модел на поведение. Живее и сега така, както намери за добре. В семейството й ценели свободата на всеки, а тя пренесла тази ценност и в своето. Не е заповядвала на двете си момичета как да живеят, какво да правят и да не правят. Така се и храни - никога не си налага кое да яде и кое - не. Диети не познава
Яде това, което й се иска в момента, което й се услажда, само не преяжда.
Случвало се и преди, и сега да й остане един залък, но тя го отбутва. Никога не изяжда всичко, за да освободи чинията си. Дъщеря й Иванка разказва, че не е живяла охолно, но винаги - разумно.
Столетницата още се интересува от политика. През живота си не е членувала в никоя партия, но на всички избори гласува. Ходила е и на последните кметски и президентски. Не ляга вечер, преди да чуе новините. Щом кажат нещо, което не и харесва, веднага коментира. "Това не е така, тия не познават народа си", казва тя за политиците. Баба Цана более за народа си. От нейното време никой не е останал, за да жали за него, но много млади в Лом страдат, гладуват. Живяла е в три епохи - царската, по социалистическо и сега при демокрацията. Но никога преди не е виждала хора да ровят в кофите за боклук, да просят. "Сегашното е бъркотия", казва често тя.
Баба Цана е щастлива с двете си дъщери. Признателна е на Иванка, която работи в украинския завод за метални изделия в Лом. Гордее се с двамата си внуци Александър и Цветомир, които се изучили. Единият е инженер, а другият - икономист. Дъщерята на единия - студентка, скоро ще ражда. Това ще я направи за първи път и прапрабаба.
Дават й 40 дни да стъпи на крака
Никога не е пила лекарства, изследванията й са като на момиче
В края на ноември баба Цана паднала в дома си и счупила крак. 10 дни я лекували, но после станало ясно, че ако иска да ходи, трябва да й имплантират тазобедрена става. Първият лекар, когото потърсили, веднага отказал. "Това не може да стане!", рекъл им той. "Тя няма да издържи, а и за кога ще й е този крак?"
Бабата обаче не се уплашила. Настояла да търсят друг лекар. Д-р Красимир Кръстев от ортопедията на болницата в Лом се съгласил да направи операцията. Длъжен съм, казал, да опитам. Когато видял изследванията й, ахнал: "Та тя има показателите на млад и здрав човек!"
Операцията минала успешно и от няколко дни баба Цана е у дома си. Опитва се сама да се обслужва, но още не може да се движи без чужда помощ, а и лекарят забранява натоварването. "Аз й помагам да стигне до масата за храна, до тоалетната. Иначе сама се обслужва", хвали майка си грижовната Ива.
Баба Цана не пие лекарства. Преди години й дали нещо за сърцето, но от хапчетата й ставало по-зле. Захвърлила ги. Когато и притупа под лъжичката, взема валидол. След операцията й изписали аспирин.
И последното премеждие кара бабата да дава мъдри житейски съвети: "Ако някой лекар ви отпише, не му вярвайте", казва тя. "Не се предавайте, идете при друг". И второто: "Не хулете болницата в Лом. Вижте само какви лекари има в нея. Спасиха мен - старата жена".
До 31 януари 2014, когато навършва 101, ще е стъпила здраво на краката си. Може и хорото да поведе.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
