На връх Ботев ветровете флиртуват

През зимата не тръгвайте към билото без котки
Старопланинският първенец прилича на юмрук, пред него човек се смирява

Зима е. В 4:10 алармата започва своята песен. Гимнастика, кафе, закуска. Няма много време. В 6:00 всичко е готово. Тръгвам.
Уговорихме се да потеглим по-рано от планираното, така че целта бе 6:30 часа поради сложната метеорологична обстановка. На Лъвов мост бях последен от групата в 06:29.
Роси ни пренесе до Видима (квартал на Априлци) за шеметните 2 часа. Върхът и билото на Балкана се виждаха ясно. Когато човек тръгне към връх Ботев, няма как да не изпита смирение пред свития юмрук от скали. Голям е!
Оправихме раниците и в 9:00 тръгнахме към хижа Плевен. Пихме чай и продължихме. Оттук започна снегът. Бяхме първи този уикенд. Оставаха ни още 1400 метра изкачване. Стигнахме до местността Пощите и там сложихме котките. Духаше.
По-нагоре се достига въжето, което е монтирано по ръба на Млечния чал (това е зимният път за изкачване на върха от север). Оттук започва стръмно изкачване. 45? наклон. Въжето помага. Достигнахме билото. Старото име на върха е Дюз чал. Поривите на вятъра връхлитаха ръба още докато се носехме нагоре. На билото имаше ниска облачност и ... вятър!
Тук духа! Било нормално! Балканът е климатична граница между севера и юга. Ветровете тук си правят срещи, флиртуват ... И да е останала някаква мисъл, ще изфиряса.
До тук сме качили малко над 1300 метра. Ходим по билото. Коловете на зимната маркировка се виждат. Отвсякъде са гледки. Скриват се. Ботев е в облаци. Крие се. Следва леко слизане, после леко качване, после пак и пак.
Откри се Юмрука в пълната му прелест. Да, прилича на юмрук този връх Ботев!
Заслонът се е сгушил в полите му. Той е нашата опорна точка и надежда! Слизаме.
Сега ли? Прогнозата бе да започне да вали след 14:00 часа. В този час пристигнахме в заслона. Оставихме раниците и се видяхме с хижаря. Тръгнахме нагоре само по щеки!
Още 320 метра ...Слънце ... Връх ...Пет души пъплят по следата на рактрака. Стръмно.
Схванаха ми се краката. Стиснах зъби и си казах: Хайде! Давай!
За около 45 минути се качихме на темето на старопланинския първенец. Кулата ни мотивираше. Бяло-червената й шарка се открояваше на фона на бялата пелена.
Облаци и мъгли танцуват по върха. Слънцето ни приветства със своите лъчи. Благодарим на светилото и на Бог, че ни допуснаха до върха.
Снимки, връх, прегръдки.
Хайде да тръгваме надолу! Времето по тези места е като фокусник. Може без да разбереш и усетиш да смени своята одежда. За 20 минути се спуснахме до заслона.
Красота... Слънцето все още озарява небосклона. Облаците се носят.
Стигнахме. Влязохме на топло. Преоблякохме се и седнахме в столовата. След 10 минути изникна мъгла и обгърна всичко. След 5 минути заваля. Прогноза - всичко се бе случило, като по часовник.
Група от 12 души нахълта, обляна от вятър, мъгла и дъжд.
Заслон "Ботев" е уютен и топъл. Хижарите са истински стожери в този ветровал. Това е едно от най-трудните откъм климатични условия място. Тяхната роля е изключително важна. Те и заслонът са важна опора за планинарите, които искат да се качат на връх Ботев. Благодарим им!
Нашата Вики пожела да изпълни една-две песни. И като се започна ... Хижарят Вальо от Бургас извади акордеона. И един приятел от другата група се включи с миниатюрна китара. Стана лирично, поетично, музикално. Музиката ни сплоти, обедини, вдъхнови, освежи!
Планирахме да си легнем в 20:00, а то стана 22:30! Навън вятърът дирижираше Вагнерова симфония. Чат-пат някоя гръмотевица внасяше акцент в бурята. Само най-смелите отиваха до тоалет, защото им се налагаше да изтанцуват някой бърз танц с поривите на вятъра. Хем от юг, хем от запад, хем дъжд!
Хемус!
Станахме в 6:50. Навън бе мъгла. Хижарите казаха, че вятърът е нормален за мястото. Посока - югоизток. За да ходиш срещу вятъра се налага да се наклониш напред. Нормален, нали?
Преди 8:00 тръгнахме. Прогнозата бе дъждът да започне в 10:00. На около 50 метра от заслона има кръстопът. Мъглата е толкова гъста, че не се вижда съседния стълб. Следите от предния ден ни помогнаха. Добре, че вятърът е южняк, иначе би било много, много трудно. При разклона за "Кабела" мъглата се разреди. Продължихме. Стигнахме въжето. Жоро даде своите котки на Вики като един истински джентълмен.
Спуснахме се. Внимателно! Вятърът утихна откъм северна страна. След въжето започна най-опасната част. Всеки един от нас имаше пропадания. Най-болезнено бе за Жоро. Налагаше се да си отдадем взаимопомощ. Тя винаги сплотява.
Продължихме по обратния път. Първите минзухари се бяха показали край хижа Плевен. Стоплихме се за 30 минути и тръгнахме надолу. Слязохме. Оправихме багажа и потеглихме. Заваля.
P.S. Има няколко важни извода:
Моля ви, не тръгвайте зимно време без котки!!!!!!!
Планирайте времето, защото с Балкана и особено с връх Ботев шега не бива!!!
Следете прогнозата!!!
04:00 часа не е ранно ставане!
Желая ви успех и Слънце в душите!!!