Тази година е високосна година, което означава че имаме бонус - още един ден през февруари - 29-ти. Причината е, че Земята прави пълна обиколка около Слънцето за 365 дни и 6 часа. А това налага на всеки 4 години през февруари в календара да бъде добавян по 1 допълнителен ден и така месецът има 29, а не 28 дни.
В българските народни обичаи се говори за Малък Сечко, понеже февруари има само 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който винаги има 31 дни. Прабългарите наричали този месец Тутом.
Февруари е единственият месец с по-малко от 30 дни. Има обаче три години, в които е бил отбелязван 30 февруари.
През 1711 г. Швеция решава да се върне към юлианския календар и затова на следващата 1712 година месец февруари има два допълнителни дни – 29 и 30 февруари. Тази дата е отговаряла на 29 февруари от юлианския и на 11 март от григорианския календар. Приемането на григорианския календар в Швеция става окончателно през 1753.
През 1929 г. Съветският съюз въвежда революционен календар. По този начин годините 1930 и 1931 официално съдържат 30 февруари. Причината е в опит за създаване на съвсем различен, съветски календар, който обаче се оказал прекалено иновативен за своето време. Все още обаче, могат да се намерят писмени доказателства за кратката реформа, която предизвиква интереса на колекционерите.
През 1932 г. календарът е изоставен и месеците възвръщат обичайната си дължина.
Трябва да се отбележи, че според първоначалния юлиански календар месец февруари съдържа 30 дни, тоест 12 пъти между 710 AUC(44 пр.н.е.) и 746 AUC (8 пр.н.е.), но тогава не става въпрос за 30 февруари, а за Pridie Calendas Martias (бел. пр. Ден преди календарен март). Освен това, през посочените 36 години е имало само 9 високосни години вместо 12. Като благодарност към Октавиан Август, затова че забелязал грешката, неговият месец станал от 30 на 31 дни, а февруари – от 30 на 29 дни за високосните години.
Въпреки, че дори в астрологията високосната година има особено значение само като начало на новия четиригодишен цикьл, има поверия за неща, които не трябва да правим в година с 366 дни.
Според народните вярвания 29 февруари не е подходящ за сключването на големи сделки и за женене. Смята се, сключените през високосна година бракове могат да се разпаднат бързо. Няма статистическо потврждение на това поверие. Нещо повече - в древността е сьществувала точно обратната традиция. Хановете и болярите омъжвали дьщерите си само във високосна година като гаранция за щастлив брак.
Според друга средновековна легенда за женитбата от Ирландия, Света Бриджит се оплакала на Свети Патрик, че жените не могат да предложат брак на любимия човек и покровителят на Ирландия склонил това да става веднъж на седем години. Света Бриджит обаче успяла да го убеди това да става по-често – веднъж на 4 години. Оттам идва англосаксонската традиция жените да могат да предлагат брак на мъжете през високосна година – на 29 февруари. Ако избраникът откаже, традицията го задължава да купи на отхвърлената невеста копринена рокля.
Смята се обаче, че именно във високосни години си отиват най-обичаните и велики хора. Във високосна година са починали Франсоа Митеран, Уитни Хюстьн, Йоана Савойска, Пол Нюман, Марлон Брандо, Рей Чарлз, Ив Сен Лоран, Нийл Армстронг, Боби Фишер, Рей Бредбъри.
Във високосна година са починали и незабравими българи - Ванга, Невена Коканова, Коста Цонев, Георги Черкелов, Наум Шопов, Хачо Бояджиев, Йордан Радичков, Радой Ралин.
Впрочем има много преуспели хора, родени във високосна година - Мел Гибсьн, Сандра Бълок, Кристина Агилера, Скарлет Йохансон, Марк Зукърбърг, Селена Гомес, Матей Казийски, Ивет Лалова. Те едва ли биха казали, че високосната година е обречена да бъде „нещастна"!
Не трябва да правите промени и да започвате нищо ново във високосна година. Това поверие също е широко разпространено. Смята се, че във високосна година не бива да започвате нов бизнес, ремонт, врьзка, пътуване. Не бива и да се развеждате.
Според духовни учители на всеки четири години приключва не само времеви, но и кармичен период, от който трябва да се отърсим, преди да предприемем важно начинание.
Цялата драма на високосната година всъщност е синтезирана в един-единствен ден - „скачащ”. Според някои древни източници този ден е сакрален, ден мистерия. Ден, в който се отваря прозорец към „паралелния свят". Неслучайно и днес наричат 29 февруари „изплъзващ се" или „прескачащ", сякаш се появява от никъде и отива в нищото.
До 17 век Европа е била подвластна на суеверието „несьществуващ ден" - 29 февруари бил неработен ден, за да се предотвратят обърквания и документни грешки.
Преди векове мъдреците изказвали твърдения, че на този ден Земята отваря вратите си кым паралелните светове и през тях минават посланиците от онзи свят - магьосници, целители, пророци. Те имали дарбата да побеждават злото.
Смятало се, че на този ден се раждат избраници, един вид посланици от паралелния свят. В древността тези хора били смятани за родени магьосници, притежаващи пророчески дар. И тъй като били отглеждани и пазени, принудени да живеят като затворници, „избраните" действително придобивали дарба да предсказват, да изцеляват и да „изчистват" от лошотии.
В древността съдбата на родените на 29 февруари била предопределена. Те били покровителствани, помагали им да разкрият талантите си.
Но много често голяма част от родителите предпочитат да запишат като рождена дата на детето си предния или следващия ден, за да могат да му спестят неудобствата, причинени от бюрокрацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
