Маестрото готви чудесии в ефира на Канал 3
Иван Звездев все още не може да забрави как се разделя с bTV - отива да почерпи за рожден ден и вместо подарък му поднасят новина: предаването му пада от схемата. Без повече обяснения. Маестрото обаче не е от хората, които ще разнищват и ще си врат носа там, където не ги искат. И любимият на много българи готвач продължава това, което може най-добре - да се среща на събори и празници със своите зрители и заедно да празнуват триумфа на родните вкусове. Навсякъде среща недоумяващите погледи на феновете, които очакват отново да го видят в телевизорите си. Надеждите им не са напразни. Точно на подобно събитие попада на журналисти от Канал 3 и им подхвърля идеята за кулинарно предаване. Не минава много време и се среща с програмния им директор Ива Стоянова. Както си говорят за блюда и тв изкуство, неволно сменят темата - за акробатика и въобще за спорт. И двамата са "вътре".
Сега Звездев уточнява, че се е върнал пред камерите заради зрителите. А в Канал 3 се чувства така, както преди 15 години - зареден с много енергия и хъс. В медията среща будни млади хора, готови да работят върху цялостния облик на медията. Обещава, че за разлика от други предавания от подобен тип в неговото той ще съветва зрителите за различни продукти - и няма да се поддава на натиска от рекламодателите. Иван признава, че не харесва определението "здравословно". За него храната трябва да е домашно приготвена, да притежава най-типичния вкус за българската кухня. Няма съмнение, че Звездев е липсвал на публиката - всеки ден получава отзиви и писма. В последното турчин от български произход споделя, че
ще следва рецептите му, за да бъде добър готвач и съпруг
Положителната енергия неминуемо се отразява на Звездев. Той дори не се притеснява, че на "гърба му" текат номини. Не се бори за рейтинг, а дава алтернатива на негативизма. Затова и не харесва кулинарните състезания. Те носят напрежение, а кухнята трябва да има хубави емоции и храната да носи щастие. Преди продуцентите са определяли гостите му, сега, в Канал 3, той решава - кой да се изправи пред зрителите и за какво да говори. "Защо зрителите да не видят политиците от друг ъгъл? Те стават много интересни, когато сложат престилката. Когато говорят за обичаи и традиция. Много от тях са големи кулинари. Когато ги разкривам в тази им роля, това съвсем не означава, че подкрепям партията им. Те просто показват на електората друго лице", убеден е Звездев.
За Звездев най-вкусната кухня на света е българската. Изключително много съжалява, че институциите в родината не мислят като него и не работят за популяризирането й. Във Франция има комитет за реклама на националната им кулинария - особено когато става дума за туристически дестинации. Иван се чуди как младите му колеги се пробват със засукани азиатски блюда, но не знаят например как да застроят супа. "В никой френски, японски или италиански ресторант няма да видите ястия с друга националност освен собствената. У нас е точно братното. Това е липса на самочувствие", не се колебае Звездев. Покрай пътуванията из страната бившият акробат е направил цяла карта с родни специалитети според регионите - навсякъде храната се приготвя по сравнително щадящ начин, умерено подправена е и вкусът й е обогатен от различните техники на готвене. Водещият е убеден, че всеки втори на всеки 100 българи предпочита домашна вита баница пред хамбургер. За него националната кухня е толкова важна за културата ни, колкото архитектурата и музиката. "Трябва да се рекламираме като страната на Балканите с най-вкусната храна - готов съм да работя за тази кауза и без пари", твърди Иван.
Звездев подхранва патриотизма си със семейната история. Още 9-годишна баба му и семейството й емигрират в Аржентина по препоръка на тогавашния кмет на село Попица. Той им казал, че в далечната страна подаряват земята на нейния собственик, стига да я обработва добре. Така фамилията се озовала в провинция Чако. Успели и дори направили фабрика за памук. Дядото на Звездев, на когото е кръстен, пък бил върл комунист. През 30-те бил редовно бит и заплашван от полицията в България. За да го спасят, негови приятели го закарват до Варна, където го товарят на кораб, пълен с овце. Убиват една от тях и го увиват в кожите й, за да се възстанови от раните си. Така Кънев се озовава в Аржентина. След време завършва за инженер и става един от най-добрите. И до днес има сгради с неговото име на тях. Там той среща жената на живота си и баба на бъдещия телевизионен кулинар. Раждат им се син и дъщеря. В аржентинските си документи бащата на Звездев е записан като Деметрио Кристобал, но когато цялото семейство се връща в България в средата на миналия век, бива прекръстен на Димитър.
Дядото на Иван поема пътя обратно към родината, защото продължава да вярва в комунистическите идеи. Новата власт копнеела да върне емигрантите. Но Звездев най-старши останал силно разочарован от версията на комунизма в България. Партията обаче му забранява да се върне в Аржентина, защото имала нужда от инженери. За баща си, който вече не е сред живите, Иван Звездев си спомня много. Той отворил първата компютърна фирма, веднага щом частният бизнес бил легитимиран у нас. Благодарение на нея обзавел родните банки с въпросните машини, внос от Сингапур. Възпитан в трудолюбие и честност, изкараните пари инвестирал с създаването на първата частна банка в България. За да могат "честните частници", както наричал трудолюбивите българи, да работят с капитал.
Живот като на кино
Когато е на 9, Иван Звездев отива на кастинг в цирк "Балкански" - искал да става акробат валтижор. Мечтата му била да си купи колело, но трябвало сам да изкара парите за него. По онова време лично Александър Балкански гарантирал пред Партията за таланта на артистите и така получавал субсидията за тях. Звездев бавно, но сигурно се превръща в звезда със сложните акробатични номера. Времето при "бате Сашо" сравнява с казармата заради строгата дисциплина. Звездев обикаля света с трупата - играл дори пред покойния папа Йоан Павел Втори и Диего Марадона. Имал и снимка с футболната легенда, но му я откраднали в Аржентина. Иван е на 14, когато отива да продава сладолед в "Щъркелово гнездо" край язовир "Искър". Това бързо му доскучава и помолил "чичо Симо", управителят на ресторанта и съдържател на тогавашната кръчма в ЦУМ, да му намери работа в кухнята. Привличала го миризмата на горещите кебапчета и гювечета най-вероятно заради глада в цирка. Всички бягали от кухнята, а Иванчо искал да влезе в нея. Предупредили го, че работата е много, а парите - малко.
"Веднага се влюбих в професията", спомня си Звездев. Така започва кулинарната му кариера. И до днес мрази шкембе, макар да е имал изключително оборотна шкембеджийница. В нея хапвали от строителни работници до съдии. Гвоздеят в менюто били печени пилешки бутчета. Тайната се криела в маринатата. Това били най-сладките години от живота му. Не след дълго обаче представители на застрахователно дружество отправили заплахи към готвача. "Кварталът бил опасен, навъртали се наркомани и пияници, които можели да разбият закусвалнята", "обработвали" го мутрите. Така се наложило да плаща 3 пъти за "услугите" им. И за да спре с тази драма, отново поели към Аржентина - този път със съпругата си Юлиана. Работел като готвач и печелел много добре. След Лукановата зима попаднали сред щастливи хора. Ресторантите били облени в светлини, масите - с изпънати бели покривки и лъскави прибори. У нас - питки с хамбургски салам на скара, кетчуп и майонеза. Всичко в Аржентина му харесвало - работещите институции, усмивките, уважението и приемствеността. Но Юлияна решила да се приберат у дома. С нея имат двама синове и дъщеря. Даниела, която е на 18, иска да учи "Хотелиерство и ресторантьорство". Момичето е увлечено по сладкарството, а баща й се надява един ден и тя да се включи в семейната кулинарна история. 13-годишният Димитър си падал по скарата и месото. Малкият Иванчо, едва на 3, вече се научил да меси. Старши съветва всички родители да позволяват на децата си да "готвят". "Това развива въображението и желанието за нещо хубаво", уверява Звездев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
