Мощите на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 година на созополския остров Свети Иван от екипа на проф. Казимир Попконстантинов. Реликвата изникна по време на разкопки сред руините на средновековния манастир "Свети Йоан Предтеча". Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм "Св. св. Кирил и Методий" и се излагат за поклонение всяка неделя.
"Св. Иван Предтеча и Кръстител" е най-големият созополски манастир, свързан и с Българската, и с Вселенската патриаршия в Константинопол. Има изключително важно значение за проучването на средновековната манастирска архитектура и манастироустройство по българските земи и на Балканите, за църковните и строителни традиции и влияния, за ролята на манастирите в религиозния и културен живот в източноправославния свят в продължение на около 12 века, както и за историята на Созопол, описван от византийските хронисти от ХIV в. като град, "богат, многолюден и гъсто населен".
Духовната обител в тази епоха е била в миналото може би главният религиозен център на Българското Черноморие. Той е бил укрепен с каменна крепостна стена, а главният манастирски храм е бил на най-видното място. В комплекса са открити и развалините на средновековната църква. Разкритите останки от стенописи говорят, че някога духовното средище е процъфтявало. Археолозите са разкрили основите на манастирската трапезария с магерницата, пекарната и монашеските килии. Манастирът е имал собствен скрипторий (манастирска библиотека). От богатата средновековна библиотека са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се съхраняват във Ватикана.Тук са бил заточени трима свалени от императорите глави на Вселенската църква.
Археологическите проучвания - от 1995 г. с прекъсвания подновени в 2008 г., допълват с множество данни представите за религиозния живот в града. Манастирът е построен на мястото на тракийско светилище от VII-IV в. пр. Хр., вероятно на Аполон Лечител, където се е издигала прочутата негова статуя, отнесена по-късно в Рим. В края на IV-началото на V в. върху руините на античния езически храм е построена базиликата "Св. Богородица Калеоса". През първата половина на Х в. базиликата е възстановена и украсена в стила на преславската столична архитектура, с което се полага началото на манастира "Св. Иван Предтеча", превърнал се във важно книжовно средище и най-голяма созополска монашеска обител.
Обновен е значително през 1263 година, когато Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм - "Св. Йоан Предтеча". Манастирът е имал статут на царски и патриаршески (ставропигален). Тук са бил заточени трима свалени от императорите глави на Вселенската църква. Разрушен е в началото на ХVII в. от казаци, извършващи набези по Черноморското крайбрежие на Османската империя.
През 2001 г. по инициатива на в. "Стандарт" и с благословията на Светия синод мощите на Йоан Кръстител бяха изложени за всенародно поклонение в катедралния храм "Св. Александър Невски" в София. Пред тях се поклони тогавашният руски премиер Владимир Путин. Снимката му обиколи международния фото обмен, превръщайки се в световна новина. Десетки хиляди туристи от България и от цял свят посещават ежегодно Созопол, специално да се поклонят на мощите, с което градът се превърна в една от най-желаните дестинации на културно-историческия туризъм в България.
Лаборатория в Оксфорд защити откритието
Отритият през юни 2010 г. на остров Св. Иван реликварий от алабастър съхранява зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част. Още тогава бе установено, че мощехранителницата е пренесена през IV век от някой си Тома точно на рождения ден на Св. Йоан Предтеча - 24 юни. Новината за находката буквално взриви българските и световни медии, но предизвика и реакция от противоречиви коментари. Защото поне в десетина музеи и манастира в света претендират, че съхраняват част от тленните останки на Предтечата - като се почне от музея Топ Капъ в Истанбул, където смятат, че съхраняват главата и ръката на светеца, френския град Амиен, който също обяви, че притежава пренесената от кръстоносците глава на Йоан Кръстител, и се стигне до Цетинския манастир в Черна гора, където пък се съхранявала дясната ръка на светеца. Намериха се скептични гласове и в България. Всичко това накара откривателят на мощите - проф Казмир Попконстантинов, да изпрати проби от въпросните кости за лабораторен анализ в чужбина с помощта на "Нешънъл джиографик". Резултатите са наистина смайващи.
Изотопният анализ в оксфордската лаборатория показва, че костите са от човек, който е живял в началото на I в. сл. Хр. - период, който съответства на библейската история за Йоан Кръстител. Според изследователите се касае за един хронологически отрязък от 5-aта година пр. Хр. до 75 г. сл. Хр. Друга лаборатория - в Копенхаген, пък възстанови пълния ДНК геном.Той потвърди, че става въпрос за принадлежност към фамилна група гени, която е от най-разпространените в Близкия изток. С други думи, този мъжки индивид произхожда от район, в който би трябвало да е живял и Йоан Кръстител.
Или като шеговито са коментирали експертите от Оксфорд: "Получихме всички данни за него, само дето не му знаем домашния адрес!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
