Хасково. На 6 февруари 2014 г. река Бисерска тече спокойна и няма нищо общо със страховитата гледка, която представляваше преди две години.
Животът в удавеното селце сякаш се е върнал в старото си русло досущ като реката, която цепи Бисер на две.
Мразовитото утро, донесло на бисерчани ужас и мъка през 2012 г., отдавна вече е само в спомените им. Спомени обаче, които и до днес не изоставят хората, попаднали в талазите.
Десетина съселяни са изпратили във вечния им път бисерчани само през последния месец. "Това са все хора, чиито къщи бяха до покрив във вода. Мир не им даде преживяното през последните две години и си отидоха. Трудно преживяха загубата, притесненията им дойдоха в повече", споделя пред селския храм Тянка Георгиева. Дворчето на къщата й също е било наводнено. Стихията обаче пощадила дома й, стигнала само до прага. Мътилката изкоренила плодните дръвчета в двора. "Загубите ми са нищо в сравнение с хората, чиито роднини бяха отнесени", казва с насълзени очи леля Тянка. Тя е от бисерчаните, дошли в селската църква, за да почетат паметта на шестимата местни, потънали в талазите от скъсаната стена на язовир "Иваново".
За разлика от миналата година, когато хората отбелязаха 1 година от трагедията и селският храм "Св. св. Кирил и Методий" се пукаше по шевовете, днес в църквичката бяха дошли само най-близките на загиналите.
Сред тях са синът и съпругата на един от потъналите Ангел Тодоров.
Жена му Калина била спасена на косъм. От водата, след като часове били до шия в нея, я издърпала внучката й, кръстена на нейно име, която по това време й била на гости. Дядо Ангел обаче не оцелял. Макар и на възраст, мъжът бил много жизнен и сякаш предчувствал бедата. В нощта преди трагедията ходил час по час да поглежда за нивото на реката, разказва синът му Тодор. Той е сред тези, които не се страхуват да посочат с пръст кой според тях носи основната вина за трагедията. "Това е кметът на Харманли Михаил Лисков. Имам информация, че още около 6 ч е бил край реката, но не е вдигнал аларма да предупреди селото. Сигурно си е мислил, че ще се размине. Ако беше по-отговорен, можеше да спаси тези шестима души, които си отидоха нелепо", категоричен е Тодор. И той като повечето бисерчани все още се вълнува за истината покрай собствеността на пакостливия яз. "Иваново". Мъжът твърди, че разполага с документи, според които той е бил прехвърлен от военните на общината. Копирал ги с връзки от архива на общината малко след трагедията. Затова е уведомил прокуратурата, но никой не го е потърсил, за да разбере точно с какво разполага. Мъжът казва, че бисерчани не дирят възмездие, не искат решетки, само искат да знаят истината.
Споделяйки съмненията си, Тодор по мъжки прикрива напиращите сълзи в очите си и после влиза в храма, където местният отец Атанасий и още двама свещеници от Харманли отслужиха панихида в памет на шестимата бисерчани, които се удавиха.
По-късно церемонията се премести на моста над реката. Там роднините на загиналите хвърлиха във водата венци от бели и червени цветя в памет на жертвите. За оцелелите в потопа бисерчани сготвиха курбан, който беше раздаден в парка край реката. На церемониите присъстваха депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Красимир Стефанов и Владимир Митрушев. От името на областния управител на Хасково Кадир Исов беше прочетен и съболезнователен адрес.
Две години след потопа, при който 55 души изгубиха домовете си, 21 къщи от съборените все още не са възстановени, това са предимно на хора, които не живеят постоянно в Бисер, а идват тук през почивните дни. Те казват, че са съгласни да получат, макар и по-малък като площ дом от този, който са загубили, но категорично настояват къщите им да бъдат вдигнати отново, тъй като смятат един ден отново да се върнат да живеят на село.
Никоя от вдигнатите наново къщи обаче няма застраховка. Хората са си взели поука от случилото се, знаят, че е добре да ги застраховат, но нямат средства за това.
Хората са разделени на две в мненията си дали коритото на местната р. Бисерска трябва да се укрепва. "Опитваме се да се укрепим брега на р. Бисерска от двете страни. Със строителите на скоростната жп линия Пловдив-Свиленград, която минава покрай нашето село, сме договорили да докарат пръст за насипи край реката. Освен това камиони пръст ще бъдат хвърляни и в дворовете, които пропаднаха при наводнението", поясни кметицата на селото Златка Ангелова. Тя съобщи, че от лятото започва работата по първия етап на пречиствателната станция край Бисер.
Единственият лъч надежда на почерненото село Бисер сега са младите хора, които въпреки несгодите не са зарязали родното си място.
От една година сме забравени
Златка Ангелова, кмет на Бисер
- Г-жо Ангелова, как живее с. Бисер 2 години след страховития потоп?
- Все още сме като строителна площадка. Въпреки че животът тук се поуспокои, има още много какво да се прави. Определено не е както в първите месеци след наводнението, но хората все още са стресирани и това едва ли ще отшуми скоро.
- Има ли разделение на хората в селото между тези, които получиха чисто нови къщи, и другите, на които все още на са възстановени домовете?
- Разбира се, че има. Въпреки че не е показно. Но тези, чиито домове не са все още възстановени, имат право да негодуват, защото са имали тези имоти, плащали съм им данъците, грижили са се за тях.
- Първата година след наводнението помощта към Бисер беше много голяма, какво се случи през втората?
- Никой не ни е потърсил през изминалата година. Никой от властимащите не се е интересувал как живеем, от какво имаме нужда. Властта ни забрави.
Губернатор дари селския храм
Областният управител на Хасково Кадир Исов е направил лично дарение от 300 лева за храма в Бисер, след като разбрал, че кръщелнята се руши и се нуждае от спешен ремонт.
Архиерейският наместник на Харманли Атанасий обясни, че действително помещението е в окаяно състояние. Гредоредът под покрива му е прогнил и трябва да се поднови изцяло. Стенописите са безвъзвратно повредени и трябва да се свали изцяло мазилката от стените, да се положи нова, специална за рисуване. Местният художник Димитър Кафеджиев ще направи наново стенописите. За да се възстанови помещението обаче, са необходими много средства и областният на Хасково Кадир Исов е един от първите благодетели за началото на начинанието, поясни отец Атанасий.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
