Моню Монев разкри неочаквани тайни от личното си битие пред Мон Дьо. Оказва се, че прочутият доц. Мазов от току-що приключилия култов "Откраднат живот", е изпаднал в творческо раздвояване покрай своя екранен съдов хирург.
„Бях едно злоядо дете, свирещо на пиано, а сега съм актьор, изгубен в ролите. Вече дори не знам дали играя себе си или представям някакъв герой. Често питат мои приятели: „Абе, той в живота такъв ли е? Гад?“ Четох в социалните мрежи такива коментари, че да падне човек, „Този Мазов го мразя! Долен човек!“ От време на време ми се ще да им напиша: „Хора, много ви моля, не ме бъркайте с героя ми!“, сподели актьорът.
Какво не знаят хората за Моню Монев - „Не знаят, че съм много слънчев човек. Обичам да се шегувам, обичам самоиронията. Мисля, че човек трябва първо да умее да се шегува със себе си, за да може след това да се шегува с другите. Защото, ако се шегува само с другите, излиза само, че е злобен човек. Така казват: „А, човекът има добро чувство за хумор!“
„Когато хората ме гледат на екрана, трябва да знаят, че изобщо не знаят какво се случва в душата ми. Когато пресъздавам ролята на Мазов, това са моменти, в които Аз-ът отива някъде другаде. Тогава няма Моню Монев. Тогава идва ред на образа. След това всичко минава през неговия ум. Как седи, какви жестове прави. Аз обичам да жестикулирам, когато говоря, и това ми помага. Прави ме темпераментен, какъвто съм. Но това нещо Мазов не може да го направи. Той ще стои като „глътнал бастун“. Всъщност той донякъде е бастун. Важно е, когато се подхожда към образа, да се подхожда с мисъл. Не знам защо, но лошотиите много ми допадат. За мен тези роли се играят лесно. Още като студент, благодарение на двама велики преподаватели – на проф. Крикор Азарян и на доц. Тодор Колев, се занимавахме с изследването на малките хора. Тодор Колев обичаше да ни дава примери и казаваше: „Ти с какво животно се отъждествяваш? Аз си давам сметка, че не мога да изиграя лъв, мога да изиграя петел“. Аз си давам сметка, че също не бих могъл да изиграя лъв. Но това изследване ми помогна в правенето на лошите роли. При тях не можем да говорим за черно и бяло, за лош и добри. И там е разковничето – да се получи образ, на който хората да вярват. Доцентът. Това че говоря за лошите му качества, а той има и много добри такива – за егоцентризма му, за злобата му, за перфекционизма, който е доведен до степен на непоносимост. Той е като обсесивно-компулсивно разстройство при него. За желанието да се докаже на всяка цена. Желанието му за власт, за пари, това да става неговото на всяка цена. Това са лошите качества. Така че те го дърпат надолу, правят го малък. Това ми се струва вече изследвана област“, коментира той.
„Недостатъците на Мазов можем да видим всеки ден. Ние се срещаме с тях. Сблъскваме се с тях. Не наведнъж, събрани като букет, но неговите черти виждаме дори в хората около нас. Дали ще ми липсва Мазов? Може би, не! Не знам какво повече може да се случи, защото той мина през какво ли не. В последния сезон видяхме еманацията на неговия характер. В същото време беше интересно да се види как се играят шамарите, нанесени от съдбата. Какво прави човек в такива случаи? Трябваше да се мисли много. И знаех, че не бива да се подавам на първосигналното. Защото това щеше да опошли образа“, споделя Монев.
„Най-удобно и щастлив съм, когато съм разкрачен между двете. Когато бях изпълнителен директор на фирмата, направих страхотни роли в театъра. Това бяха едни от най-щастливите ми моменти. След това трябваше да избирам, защото работата стана повече и не можех да бъда разкрачен“, каза още той
„Никога не съм крил, че след моят татко – мъжът, който ме е формирал като човек, най-много съм научил от професор Азарян. Защото толкова уроци за живота да научиш за толкова кратко време, трябва да си магьосник. Помня много ключови негови фрази за мен, които кънтят в ушите ми. Имах един повратен момент във ВИТИЗ. Първата година не се справих добре. И според моите стандарти, защото бях амбициозен. Помня момента, когато във втори курс музата ме споходи. От тогава нещата се отприщиха. Правихме откъс от Чехов и бях много притеснен. Стана чудесен. Всички се смяха. Каза: „чудесен образ“ продължавайте нататък! Нямам забележки. А това той да няма забележки беше нечувано. Следващият понеделник показваме това парче и продължението му. Той ми каза: „Моню, ти в момента се опитваш да си спомниш какво направи предния път. От това по-ясно няма как да ти го обяснят!“, върна лентата назад екранният доц. Мазов.
За любовта е категоричен: „Тя е неразривна част от моя живот. Имам любима и семейство. Никога не съм бил самотен и в живота ми винаги е имало някого“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
