Борис III е пеленаче, когато градът получава името му, комунистическата власт обаче сменя табелата
Южният български град Първомай е кръстен на Деня на труда съвсем спонтанно през далечната 1946 година. Преименуването му от Борисовград става на работнически митинг по случай 1 май. Оттогава са минали вече 68 години, но все още името на града предизвиква недоволството на част от местните граждани, които упорито отказват да се наричат първомайци, защото се чувствали борисовградчани. Това са хората от родовете на монархистите, които започнали да никнат като гъби по този край след първата смяна на името на селището.
Годината е 1894-та, когато на 18 януари се ражда князът Борис, бъдещ цар на българите. Преди това градът се нарича Хаджи Елес по името на местен богаташ и с това име е познат от XVI век. Като научават за раждането на княза, първенците на града изпращат телеграма до Фердинанд с поздравления и в нея го молят да разреши градът им да носи името на новороденото. Това се случва след бурен митинг и молебен. Идеята пред множеството дава хасковски адвокат, който по това време е в Борисовград заедно с прокурор, разследващ умишления фалит на един от местните търговци. Въпреки недоволството на част от населението телеграмата заминава за София и Фердинанд откликва на молбата с радост. На 31 януари 1894 година издава указ и градът вече се нарича Борисовград. Борис III е още пеленаче, но много бързо броят на монархистите в града расте и скоро се превръща в средище на най-отявлените защитници на монархията. Техните наследници и до днес са категорични, че следващото име, което получава градът им, е нелигитимно. Кръстникът на Първомай е доктор Георги Славчев. На 1 май 1946 година народът на Борисовград се е събрал и празнува Деня на труда и точно в края на манифестацията лекарят излиза с призив за смяна на името на града на Първомай. Цялото население е събрано на площада, който в делнични дни се ползва за пазар, затова пространството не е оформено много тържествено и няма дори трибуна. По тази причина докторът се качил на един стол, за да се вижда и чува отдалече. "И хората почнаха да викат "ура" и да ръкопляскат", неведнъж е разказвала Мария Кочева, която тогава е била 15-годишна ученичка в местната гимназия. Никой не е протестирал, защото в онези години не е можело да се противопоставяш и да изразяваш личната си позиция. Няколко години след това д-р Славчев се преселва в София и става дипломатически представител на България в Кайро. За преименуването не е правен референдум. Заповед № 9159 на министъра на просвещението за прекръщаването на Първомай излиза на 5 май 1946 година. Преди нея висши кадри от БКП предлагат в духа на задаващата се соцепоха селището да получи името Равниград. Местните партийни шефове Мильо Гаделев и Иван Чуков обаче отстояват предложението на доктора.
След 1989 г. са правени два неуспешни опита за връщане на старото име Борисовград. Всеки път съпроводени с бурни полемики, по време на които веднъж местен шегаджия даже предлага Първомай да стане Танграград. По времето на кмета Петър Ганев през 1992 г. са отпечатани хиляди бюлетини с по една дума - Борисовград или Първомай. Референдум обаче така и не се провежда. Пет години по-късно инициативен комитет прави подписка и иска смяната на името Първомай с по-старото Борисовград. Хора от града обаче разказват, че местните "сини" депутати скатали подписката и се оправдават, че президентът Петър Стоянов не искал да върне старото наименование, за да не поражда напрежение в селището, където има и много партизански и комунистически родове, които са категорични за името Първомай. В същото време и БСП прави мощна кампания в защита на сегашното име на града. Така името остава. Има и трети опит градът отново да се казва Борисовград. Четирима местни жители създава инициативен комитет в началото на миналата година и изпраща предложение до президента Росен Плевнелиев да върне старото име на общинския център. В писмото си до държавния глава уточняват, че не става дума градът да бъде кръстен на Бойко Борисов, който тогава е премиер на България, а само да се върне старото име, което е носел до 1946 г. Комисията по наименуването на обекти с национално значение и населени места към Президентството обаче тогава отказва, тъй като става дума за решение, което е от компетенциите на местната власт.
100 лири рушвет решил пътя на железницата
Железницата, която минава през Първомай, е голямата гордост за местните жители. Селището в центъра на Тракия съществува като град далеч преди Освобождението. Тласък в разрастването му обаче му дава построяването на барон-Хиршовата железница от Септември до Свиленград през 60-те години на XIX век. Куриозното е, че жп лилията е трябвало да мине през село Дервент. Живеещите там хора обаче отклонили прокарването на линията, за да не заглеждат пътниците жените им. Според други източници чорбаджия от Дервент подкупил със 100 лири австрийски инженер, за да промени трасето. Логиката на чорбаджията била желязна - влакът щял да плаши добитъка, а искрите на локомотива щели да палят посевите. Така Първомай се разраства като град, а Дервент стигнал само до днешния квартал Дебър. Първомайци още разказват и как цар Борис III дошъл с влак в града им, като лично карал локомотива. Монархът пристигнал след чирпанското земетресение през 1928 г., за да види какви са разрушенията в кръстения на него град. Посрещнали го с хляб и сол, а той от своя страна раздал златни монети на хората. След това разпоредил да бъдат дадени безвъзмездно от царските земи на хората, които загубили домовете си по време на трусовете, за да си изградят нови къщи. През 2006 г. Първомай се сдоби с чисто нова гара, една от най-красивите в страната. Това стана благодарение на тогавашния министър на транспорта Петър Мутафчиев, който е първомаец и винаги е живял в родния си град.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
