"Три пъти съм световен, 6 пъти европейски и два пъти олимпийски шампион, но така и не ме избраха за спортист номер 1 на България. Бях втори, трети, четвърти. Сега вече съм треньор на годината, макар че съм още в началото на кариерата си. Безкрайно съм щастлив, че журналистите не само не са ме забравили, но и ме обичат". Думите са на селекционера на борците в класическия стил Армен Назарян. Точно преди 9 г. обаче натурализираният арменец обмисляше да бяга в Америка. Това призна самият той в интервю за в. "Стандарт" тогава.
"Общо 5 или 6 пъти са ми предлагали американско гражданство, но винаги съм им отказвал. Сега обаче ако го направят пак, ще се замисля", изплака болката си Назарян. Причината е, че през 2003 г. остана втори след златния медалист на земя и халки от мондиала по спортна гимнастика в Анахайм Йордан Йовчев за "Спортист на годината". През 2004-а въобще не е сред отличените въпреки бронза от олимпиадата в Атина. "Как да не съм обиден? През 2003-а взех световна, европейска титла, пояса "Никола Петров" и бях избран от Международната федерация (ФИЛА) за номер 1 в света. Само в България останах втори. Много ме засегна и това, че сега съм извън десетката", добави той. Фитилът на Армен е запален още през 2000 г., но за разлика от някои други тогава той стисна зъби, за да избухне през 2004-а. "Когато станах олимпийски шампион в Сидни, бяхме общо петима златни медалисти от България. Само аз уважих церемонията при президента Петър Стоянов и не се обидих, че не съм първи. Останалите, освен победителката - Тереза Маринова, не дойдоха (б.а. прословутият негласен бойкот на втория Таню Киряков и Мария Гроздева, номер 5 в класацията. На награждаването не се явяват още третият Гълъбин Боевски и осмият Йордан Йовчев).
"Мислите ли, че тогава не исках да бъда номер 1? Искаше ми се, но уважих избора на друг голям спортист. А после какво стана - давам всичко от себе си през годината, но съм на опашката. Все оставам недооценен. Вече не ме интересуват никакви анкети", не издържа Назарян.
Тогава за пореден път в живота на арменеца решаващо се намеси Гриша Ганчев. Той го накара да размисли и да продължи да се състезава за България. Назарян дори спечели още една световна титла през 2005 г. и беше приет в "Залата на славата" в САЩ. Същата година му се роди второ дете. Съпругата му Инга го дари със син. Бебокът получи името Гриша, а кръстник му стана самият Ганчев. Бизнесменът е човекът, благодарение на когото класикът взе наш паспорт. Армен се влюби в България през 1994 г., когато дойде у нас на подготвителен лагер. Две години по-късно Гришата го привлече в "Славия-Литекс", а след още една успя да го натурализира. За това помогна и фактът, че в Армения излъгаха Назарян с премията за олимпийската титла от Атланта '96. Не случайно след всеки успех изявленията на Армен започват неизменно с: "Благодаря на г-н Ганчев".
Любопитен факт е, че борецът харесва съпругата си, когато била едва 9-годишна. Тогава той е на 18 и трябва да бъде награден за първото си място от републиканското на Армения. Медалът му връчва председателят на Федерацията по борба Айрапит Айрапитян, а неговата дъщеря Инга му асистира. Години по-късно, когато вече е състезател на "Славия-Литекс", при едно от завръщанията си в родината Армен отново среща Инга. В Армения обаче, за да се ожениш, е нужна благословията на родителите. Младите имат свободата единствено да изпълнят волята им. След олимпийската титла от Сидни шампионът отново има повод да прескочи до Ереван и да поиска ръката на Инга. Баща й дълго го разпитва, а разговорът завършва без отговор. Той става ясен 24 часа по-късно след дълъг семеен съвет с участието на бъдещата булка и родителите й. Така на другия ден в дома на Инга е сложена софра - съгласието е дадено. Сватбата в Ереван е само църковна, но се превръща в светско събитие. Следващото бракосъчетание на семейство Назарян е вече в София. Кумове са Гриша Ганчев и съпругата му Теменужка.
Армен и Инга имат три деца - каката Инеса плюс двамата мъжкари Едмонд и Гриша.
От края на миналата година Назарян вече плува в други води. Той е начело на националния отбор, скандалите са забравени, а титлите от европейското и мондиала на Иво Ангелов са върхът в кратката му засега кариера на треньор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
