Замъкът Тустан пазел границата на Галицко-Волинското княжество
Проф. дин Николай Овчаров
През април 2016 г. съм на научна конференция в красивия украински град Лвов. Темата е за древната скална архитектура и аз представям великия Перперикон. А местните хора също имат своя гордост, която е и мотото на симпозиума. Това е замъкът Тустан - главната гранична крепост на Галицко-Волинското княжество през ХIII-ХIV в.
Тази руска държава е най-западната през Средновековието и е създадена от произхождащия от прочутата династия на Рюриковичите княз Роман Мстиславович (1170-1205). Той успява да обедини под своя скиптър самостоятелните до този момент Галичко и Волинско княжество. И точно тогава тази държава по интересен начин се свързва с историята на Второто българско царство.
По това време великият цар Калоян е разгромил многократно рицарите от Латинската империя и е утвърдил България като първа сила в Югоизточна Европа. През септември 1207 г. той обсажда големия град Солун, когато внезапно умира от странна болест. На престола обаче се възкачват не наследниците Иван Асен или брат му Александър, а узурпаторът Борил, племенник на Калоян. Двамата младежи бягат от Търновград и намират убежище в Галич, столица на Галицко-Волинското княжество. Те остават там цели десет години, а през 1217 г. се връщат в Търновград, подпомогнати от руски дружини. Борил е детрониран и ослепен, като на престола сяда Иван Асен II, комуто е съдено да постигне славата на своите предшественици Симеон и Калоян.
През следващите години Галицко-Волинското княжество също достига своя разцвет. Това се случва при най-видния му владетел Данило Галицки, който в 1254 г. приема от римския папа Инокентий тV титлата "крал". Държавата се разраства и става една от най-големите в руските земи. В пределите й са галицките, перемишълските, звенигородските, теребовлянските, волинските, луцките, белзките, полеските и холмските земи, както и днешните области на Подолието, Закарпатието и Молдова.
В тези десетилетия княжеството води активна политика в Източна и Централна Европа. Негови главни съперници са Полското и Унгарското кралство, куманите, а след средата на ХIII в. - монголската Златна орда и издигналото се Велико Литовско княжество. За да се защитава от враговете Галицко-Волинското княжество сключва редица съглашения с Рим, Свещената Римска империя и рицарите на Тевтонския орден.
Упадъкът на държавата настъпва през ХIV в. Владетелите й са принудени да се признаят за васали на Златната орда и да плащат данък. След едновременната смърт на Лев и Андрей Юриевичи в 1323 г. земите на княжеството започват да си поделят съседите от Полското кралство и Великото Литовско княжество. Династията на Рюриковичите прекъсва, болярите се бунтуват и в 1392 г. държавата престава да съществува след т. нар. "война за галицко-волинското наследство".
Тустан е бил една от главните крепости на тази руска държава. Изследванията показват, че още във втората половина на IХ в. на удобните скали в Ямненските хълмове от първата верига на Карпатите е изграден малък дървен замък. Той е бил собственост на племенната аристокрация на народа на белите хървати. В отбранителната система на Киевска Рус Тустан е играл важна роля като стратегически укрепен пункт по Карпатската или Угорската отбранителна линия. Още тогава заедно с Перемишъл и Теребовле крепостта е и митница. За това свидетелстват намерените при разкопките сребърни арабски дирхеми, които са били в обръщение през IХ-ХI в.
През 1241 г. Тустан е изгорен при монголо-татарското нашествие на ордите на Батий. Оцелява само селцето Тустан, което по-късно е наречено Тустановичи, а днес е част от град Борислав. Замъкът скоро се възражда и е споменат в хрониките на поляците Ян Длугош от Краков и Янко от Чарнков. Според последната летопис Тустан е охранявал южната граница на Галицкото княжество. През 1340 г. е превзет от полския крал Казимир Велики и после е ремонтиран след разрушенията при обсадата.
Освен гранична крепост и митница, Тустан е имал и друга функция. По данни от грамотата на папа Бонифаций IХ от 15 май 1390 г. той е пазел жизнено важния добив на каменна сол в Карпатите. Мините за скъпоценната през Средновековието суровина се намирали в Дрогобич, а стоката е експортирана в Закарпатието и Унгария.
След като Тустан е взет от поляците, той става кралска крепост и е бил контролиран директно от столицата Краков. Кралска дарствена грамота от 4 ноември 1395 г. свидетелства, че замъкът става център на Тустанската волост. През 1539 г. твърдината вече е собственост на полския магнат Блицински. От съответния кралски документ е явно, че той и неговите наследници се задължават да я укрепят, поддържат и отбраняват. Това обаче те не извършват и Тустан е запуснат и после - изоставен.
През 1972 г. по тези места идва археологът Роман Багрий. Претърсвайки територията на замъка, той първо открива бронзова игла, а после - бронзов кръст-реликварий, в който са вграждани свети мощи. Малко по-късно започват дългогодишни редовни разкопки, водени от изцяло отдадения на Тустан Михаил Рожко. Постепенно скалната крепост започва да разкрива своите тайни.
За пръв път в историята на руската архитектура от периода преди идването на монголите е проучена една дървена крепост. Това става въз основа на внимателното изследване и документиране на всички дупки и изсичания в скалите. Така се установяват не само броя на етажите, но даже височината на всеки поотделно. Освен това се откриват различни стълбища, коридори, единични погребения, дълбок 30 м издълбан в камъка кладенец и две цистерни за вода.
Чрез тези данни археолозите изграждат цялостна картина на дървената крепост. Общата площ на укрепленията е близо 3 ха. Направена е прецизна реконструкция на пететажния вътрешен замък, който е отбранителен и митнически граничен пункт на Галицко-Волинското княжество. В нея са ясно са отбелязани достигащите до 15 м дървени крепостни стени върху скалите, високият до 4 м също направен от дърво жилищен комплекс, сложната система за водоснабдяване от кладенец и цистерни.
Всички тези забележителности заедно с колегите разглеждаме в продължение на часове. Аз им помагам със знанията и опита, който съм придобил от скалния град Перперикон и светилището на Орфей при Татул. Омаяни от тайнственото място накрая сядаме на сковани от дъски маси насред малък дървен замък, създаден в подножието на Тускан. Любезните домакини ни гощават с местни специалитети и особено с прочутата супа от ароматни гъби, набрани из зелените поляни на Карпатите.
Тракийско светилище може да се крие в скалите
Мнозина учени са на мнение, че в скалите на Тустан още в I хил.пр.Хр. е имало тракийско светилище. Същото се отнася за други близки скални комплекси като този при с. Подгородци. На скалния масив Камен, например, са открити около 270 петроглифи, за които се смята, че са езически соларни знаци.
Бранили крепостта с брадви и арбалети
Още при първите проучвания на скалната крепост са намерени мъжки пръстени и бойни брадви. Особено интересна е находката от един килограм железни върхове за стрели за арбалет, използвани за защита на крепостта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
