От всяка заплата носех по нещичко у дома, водата го отнесе за минути, разказва Рада
Новодошлият в Мизия доброволец, червенокръстец или любопитен гражданин най-напред пита за Скът. Иска да види реката, която изправи на нокти един град с 3500 души население, а и цяла България. Гледа и се чуди как е възможно това поточе, което може да се прескочи на един път, да се вдигне до 5 метра и да залее улици и къщи? То не беше от Скът, всичко стана заради язовирите. Ама те не казват, крият. Така обяснява ситуацията 21-годишният Иван, който е преживял водният ад.
"Тъкмо се бях прибрал от работа в Козлодуй и се започна - най-напред водата заля двора, после влезе в стаята", спомня си Иван. "Вдигнахме веднага върху леглата и масата всичко, което беше на пода. Не минаха и 15 минути и в стаята нахлу с трясък нова вълна. Тогава разбрахме, че трябва да спасяваме не вещите, а себе си. Побягнахме".
Малцина обаче искат да си спомнят преживяното. Описват го с една дума - "Страшно". И продължават да говорят за къщите си. Рада Георгиева от 3 дни само изхвърля съсипаното си имущество.
От всяка заплата носила по нещо в къщи
тенджера, тавичка, закачалка. Сега всичко изведнъж станало за боклука. "Другото разбирам, но как тая вода е извадила и отнесла паркета ми? Не беше от най-лъскавите, но ми вършеше работа. Заварих само няколко парчета от него", казва тя. Трябва да започне от нулата - да купува легла, маси, столове, шкаф за посудата, вилици и лъжици. Но е решила твърдо - остава в къщата си. Видяла е малките пукнатини по стените, но каквото и да кажат специалистите, тя ще бъде у дома. Тук е минал животът й, тук се чувства най-добре. В къщата не може да бъде пуснат електрическият ток, защото всичко е мокро, но тя е готова да си готви на огън. Нищо не е останало от стопанските й постройки, сринати са. Но не й трябват - животни повече няма да отглежда. От Благоевград е дошла дъщеря й да помага за чистенето и миенето. Като видяла картината, рекла: "Мамо, стягай багажа, идваш с мен в Благоевград". Тя отказала.
Голямата вода е променила философията за живота на пострадалите. "Аз няма да купувам нищо. Какво му трябва на човек - едно легло, кастрон, вилица и лъжица", казва възрастна жена, която не може да прежали градината си. Радвала се на много чушки, домати, сега трябвало да затваря буркани за зимата, но продукцията й е унищожена. "След какви ли не бури и градушки са се изправяли доматите и пиперът, а след тази вода всичко е пустош. Глад ме чака тая зима, ама имало и добри хора", разказва тя. "Докарват ни вода, консерви, готвят ни". Само духът крепи Стела Каменова, която е загубила цялото си имущество в стихията. Включила се веднага като доброволец в БЧК. Така по-лесно й минавал денят, казват за жената.
Мъж върви към дома си с бутилка бира в едната ръка и с минерална вода в другата и подема темата. "Това направиха с тези язовири. Въдят риба, продават я, печелят си, а нас можеше и да ни издавят. Всички са в кюпа, затова сега се защитават един друг. Докато не се появят по телевизията и не кажат "Ето тези са виновни за язовирите", няма да гласувам за тази власт", зарича се човекът.
В Мизия да говориш за големите дъждове, които са ги наводнили, е все едно да убеждаваш възрастни хора, че щъркелите носят бебетата. Никой не вярва на версията, че дъждът ги е потопил. Язовирите по Бързина и Скът са се скъсали и това е, казват те.
В Мизия
могат да се сърдят и на предците си
които през XVIII век избрали това ниско място за заселване. Някога село Букьовци било богато заради плодородната си земя. Мислили са, че са избрали най-доброто място за живеене. Но не е така - отвсякъде баири, по които водата се е спускала като по улеи. Затова в общината замислят да не разрешават повече строителство на къщи в ниското. И да искат да се строи по правилата. Защото къщите и постройките, които сега са паднали, са строени без здрави основи и носещи конструкции. Стени от кирпич и върху тях покрив. От 416 проверени къщи само 53 са оцелели и с малки ремонти ще могат отново да се използват. В 70 не може да се живее - ще рухнат. И в неделя отново паднала къща. Останалите трябва да се ремонтират основно. Само 10 процента от частните сгради са застраховани. Останалите се надяват за ремонта на помощ от държавата.
Жаби се заселиха в двора на училището
"Надявам се на 15 септември да ударим звънеца", казва директорката на основното училище "Цанко Церковски" Галина Вълчанова. Вече са изнесли всичко от наводнения първи етаж, мият го. Единствено чиновете на първокласниците са оцелели, защото във вода е попаднала само металната им част. Унищожен е физкултурният салон, парните котли, горелките, помпите. Най-лошото е, че водата е отнесла новите учебници за децата. Били са складирани в стая на първия етаж. От просветното министерство са обещали нова пратка, обадили им се и от издателствата.
"Това ще бъде най-тъжният ми първи учебен ден", признава директорката. И нейната къща е била под вода, но има оцелели вещи. Докато колежката й по български език и литература, една начална учителка, счетоводителката им са останали без нищо. Нямат одеяла, легла, техника, дрехи, посуда.
Галина Вълчанова се притеснява и от първата среща с децата. Чува, че някои заминали с родителите си при роднини в други градове и не знае колко ще дойдат на 15 септември. "Градът и преди не беше добре - няма икономика, работа, но децата бяха прилично облечени. Сега ги виждам по-бедни и по-тъжни. Как ще преживеем това?" Ако на 15 септември все пак 285 деца прекрачат прага на училището, то могат да стигнат до него по една алея. Дворът остава залят. Останалата малко вода се държи заради напора на подпочвените. Жабунясала е и в нея се въдят всякакви бактерии. Може да плъзнат болести. Директорката е категорична, че децата няма да бъдат ангажирани с почистването. Това и сега правят учителите и другият персонал. На помощ им дошли доброволци от Вълчедръм, от Долни Вадин, затворници.
Общината е като боен щаб
Работата в община Мизия не прилича по нищо на традиционната. "Всичко, което вършим, е ново, наложено от ситуацията", твърди кметът Виолин Крушовенски. Работим без часове и почивни дни. Времето, когато търсили техника за разчистване и отводняване, за пускане на тока и водата, е зад гърба им. Трябвало да извикат строителни специалисти от Университета по архитектура и строителство за оценката на къщите, да организират пръскане срещу комари, защото по заблатените места се завъдила и тая напаст, да осигурят 6 коли и фадроми, които да извозват негодното имущество, да изберат подходящо място за сметище и да му осигурят денонощна охрана, да настаняват и изпращат по къщите новопристигащите доброволци. Всичко е под окото им - и доставката на помощите, и раздаването на водата, и животът на евакуираните в детската градина. Сега избират площадка за фургонното селище - първите подвижни къщи вече са доставени, но мястото трябва да бъде електрифицирано.
Животът в Мизия се завръща, макар и бавно, смята управникът. Доказателство са многото ремонти, които хората са започнали по къщите си, изчистените дворове от похабена продукция, измитите вече улици. Но и той си дава сметка, че сред многото хора, които може да бъдат видени в центъра, малцина са местни. Те се отличават по тубите с минерална вода, които носят. Свили са се по домовете си, чистят, мият, перат. Другите са пожарникари, спасители, доброволци - общо 200 души на ден помагат на Мизия да се върне към живот.
Не е имало скъсани стени
Не е имало скъсани язовирни стени, но е имало такива, през които е преливала водата, защото са повредени преливниците. Това каза пред Нова тв техническият директор на "Напоителни системи" инж. Валентин Славов. "За съжаление тези язовири, които се намират в поречието на река Скът, не се стопанисват добре. Големите беди в България идват от малки язовири, които не се стопанисват от държавните дружества", подчерта той. Състоянието на язовирите е установено още миналата есен, 68 са били в предаварийно състояние, а 4 са във водосборната зона на река Скът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
