По време на Априлското въстание
Владиката създава първия Червен кръст в региона
През лятото на 1875 година в Босна и Херцеговина избухва голямо въстание, което продължава до 1878 г. Българската революционна емиграция, впечатлена от първоначалните успехи на въстанието, решава да последва неговия пример. След неуспеха на Старозагорското въстание от 1875 г., започва подготовката на ново и по-голямо въстание, което трябва да обхване всички български територии. Организатор на тази мащабна акция е Гюргевския революционен комитет, създаден в края на 1875 година. Според изработения от него план, българските земи се разделят на четири революционни окръга: първи - Търновски с център Търново, а впоследствие - Горна Оряховица с главен апостол Стефан Стамболов, втори - Сливенски, където ръководител е Иларион Драгостинов, с помощници Стоил Войвода и Георги Обретенов, трети - Врачански с главен апостол Стоян Заимов и четвърти - Пловдивски (Панагюрски), чиито главен апостол е Панайот Волов. Планира се и пети революционен окръг с център София, но поради арестуването на Никола Славков, в него въстание не се организира.
В Сливенския революционен окръг е възприета четническата тактика. Важен извор за историята на Априлското въстание в окръга са писмата на митрополит Серафим до екзарх Антим I. Те дават информация за бойните действия на Сливенската чета начело със Стоил войвода, за насилието над мирното население, за арестите на революционните дейци и потушаването на въстанието.
Митрополит Серафим е роден през 1819 г. в Пирдоп, със светско име Златан Груев, завършва свещеническото училище в Свищов. Повече от оскъдни са сведенията, които дават представа за семейството и ранните години на Златан Груев Кинов. Той е един от първите участници в борбата за църковна независимост, която се ръководи от Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Ръкоположен е за свещеник в Пирдоп, а по-късно и в Пловдив. През 1869 г. приема монашески сан под името Серафим. През 1873 г. е избран за Сливенски митрополит и 25 години с достойнство заема този пост. Митрополитът умира на 11 август 1896 г. и е погребан в Сливен.
Първият сливенски митрополит Серафим е известен и като пръв председател на Българския червен кръст в Източна Румелия. На 25 октомври 1878 година в града под сините камъни е учредено дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим, а
уставът му е утвърден от княз Дондуков Корсаков
главен губернатор на Източна Румелия. В това си качество владиката е известен на широката общественост. Малцина са тези обаче, които знаят, че първият сливенски владика е един от най-сериозните извори за историята на Априлското въстание във Втори революционен окръг - Сливен. Именно тази му роля бе осветена от реферат на две ученички от природо-математическа гимназия "Добри Чинтулов". Те се казват Ванеса Монева и Маргарита Славова, а техният научен ръководител е Цвета Башева. На 20 април, деня, когато пред 140 години започва Априлското въстание, десетокласници от природо-математическата и хуманитарната гимназии в Сливен се събраха в Хаджи Данчовите къщи - място, изключително подходящо със своя възрожденски дух и архитектура за часове по история. Родолюбец и хуманист, митрополит Серафим развива активна дейност по време на Априлското въстание. В своите писма той описва подготовката на въстанието в Ямбол, първоначалните успехи на четата на Стоил войвода и накрая дава сведения за зверското потушаване и опожаряването на село Бояджик. Именно митрополит Серафим успява да спаси от същата участ Сливен и много други селища. Със своя ум и перо той се явява продължител на делото на въстаниците, разкриха двете ученички пред своите учители и съученици. Доклада изчете Ванеса Монева, а веднага след него тя бе аплодирана от присъстващите десетокласници. Оказа се, че във фонда на Сливенска митрополия се съхраняват
пет писма от митрополита до екзарх Антим т
писани от 15 май до 28 юли 1876 година. Те свидетелстват за иззетото оръжие от българското население преди обявяването на въстанието, за ареста на видни граждани, а по-късно за зверствата на башибозуците в село Бояджик, което е съсипано и опожарено. В едно от писмата се разказва как четата на Стоил войвода влиза успешно и безпроблемно в балканското село Нейково. Там са посрещнати радушно от жителите, а в центъра на селото се развява въстаническото знаме. Оттам въстаниците се отправят към Жеравна. Селото е превзето, а към редиците на смелите народни синове се вливат около 14 нови въстаници от селото, пишат двете ученички, които са използвали сведения от Държавния архив. След опожаряването на Бояджик турската власт има намерение да стори същото и със Сливен и околни села. Тогава митрополит Серафим отива при Шевкет паша, водейки за ръка малката си дъщеричка. Пада на колене и
със сълзи на очи моли пашата
да не разсипе и опожарява Сливен и околните села. По повод кореспонденцията между митрополит Серафим и екзарх Антим I след срещата на екзарха със Сафвет паша, турското правителство изпраща специална комисия, която да разследва насилията в сливенско. Данни за жестокостите на турците събира и американският Робърт колеж в Цариград. Той изпраща родения в Сливен проф. Стефан Панаретов, който превежда на английски сведенията от България, между които и писмото на митрополит Серафим за клането в Бояджик. Професорът има многократни срещи с редактори на вестниците "Дейли нюз" и "Таймс" като публикува 5-6 статии относно жестокостите. Благодарение на действията на сливенския митрополит и написаните от него писма Априлското въстание намира отзвук из целия свят и насочва вниманието на европейските дипломати към случващото се в българските предели, пишат двете ученички.
Очаква се техният реферат да бъде защитен и на национално ниво. Гимназия "Добри Чинтулов" е известна с отлично подготвените си ученици за национални състезания по история, като основен двигател за подготовката на децата е преподавателката по история Таня Еленска.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
