Стършелите поляха 70 с вино и смях в "Перото"
Любимият вестник на народа е този, в който е увита варена кокошка, казвал някога Христо Пелитев
Вестник "Стършел", последният бастион на черния хумор в родната преса, мощно поля 70-ия си рожден ден. Седмичникът на смеха, който от десетилетия се подчинява на мотото "Опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота", отпразнува юбилея в литературния клуб "Перото". Главният редактор Михаил Вешим и сатирикът Румен Белчев посрещнаха верни почитатели и стари приятели - и според етика на вечните стършели ги почерпиха с чаша вино. Аверите им Сергей Трайков и карикатуристът Ивайло Нинов "жужаха" в публиката. Липсваше - не само в залата, но и в сърцата на всички - Йордан Попов, дългогодишният заместник главен редактор, който си отиде само два месеца преди мощното честване. Васко Кръпката, дългогодишен член на Бирената партия, почерпи с малко уличен блус и като наследник на китарата на Георги Минчев, изпя неговия евъргрийн "Снегът на спомена".
Като приемници на най-сериозната хумористична традиция у нас още от 1946 г. стършелите не се поколебаха да се пошегуват най-вече със себе си. Мишо Вешим откри празничната сбирка с анекдот. "Двама редактори на издание като нашето гледат през прозореца как долу по улицата минава погребение. "Дано не ни е читател, че ще ни падне тиражът наполовина", казал единият. "Такива времена дойдоха и до нас - да се борим за всеки, да се информираме за здравето му и да страдаме, когато го загубим. И аха да възкликна като поета: "За него, читателят, направил бих всичко", каза Мишо. Той започва работа във вестника през 82-ра като момче за всичко, което в редакцията на стършелите ще рече
отговорник по пиенето и мезето
Може да звучи несериозно, но не е. С определена сума пари е трябвало да купи конкретно количество бутилки и подходящи мръвки към него. От 2003-а е главен редактор - срещал е какви ли не персонажи през годините, които са разлиствали страниците на "Стършел". В първите месеци на демокрацията запален фен му разказал, че докато пътува за работа, купува вестника почти от всяка спирка на градския автобус, защото го подарява на всеки, който занича да чете зад рамото ми. Самият Вешим също има подобен рефлекс. Качи ли се в градския транспорт, веднага се оглежда кой чете "Стършел" и дебне, за да разбере откъде почва четенето - от първата или от последната страница с вицовете. На площада в Банско веднъж видял читател с най-тъжна физиономия на света. "Шумолеше със страниците и пред очите му минаваха фейлетони, карикатури, епиграми, стихове и вицове, за които ние в редакцията си мислим, че са смешни, а пък той ставаше все по-кахърен. Боже, рекох си, какъв темерут. Изведнъж по лицето на тъжния човек премина усмивка, засия. Ура, викам си, и се приближих зад гърба му тихичко, да видя какво го разсмя. Човекът извади химикалка и попълни някаква дума в кръстословицата на шеста страница", спомни си Вешим. Дотогава той бил противник на кръстословиците в изданието, но след този случай се примирил и с тях - щом и те правят някого щастлив. Пък и още навремето Христо Пелитев, най-дългогодишният главен редактор на "Стършел" - цели 23 години, обяснил кой е най-любимият вестник на читателите: този, в който има завита варена кокошка, поръсена с червен пипер.
Все пак "Стършел" има верни читатели, които подвързват броевете в течение, може би защото текстовете и карикатурите не остаряват.
За "Стършел" не важи израза "прочетен вестник".
В началото на 80-те на Мишо се наложило да прекъсне работата си в редакцията,
за да влезе в казармата
Там той едва не станал първият редактор в света, застрелял свой читател. Охранявал дисципаджии със зареден автомат. Както си работели, по едно време един се приближава към писателя и се примолва: "Приятел, дай ми нещо за четене, от месеци не съм виждал вестник." Мишо го съжалил и му дал новия брой на "Стършел", който бил в джоба му - редакционната секретарка Сашка редовно му изпращала вестника. Войникът обаче веднага се затичал към нужника. "Е, тогава ми се прииска да вдигна автомата и да пратя след него един откос", върна лентата синът на Георги Мишев.
За своята 70-годишнина стършелите събраха смешни истории от последните две петилетки - случили се и у нас, и в чужбина. И издадоха сборника "Що е "Стършел" свършил". В него са намерили място факти и свидетелства за времето, когато националният седмичник за хумор и сатира се откачи от опеката на ЦК на БКП и стана независим. Актьорът Вели Чаушев прочете част от тях.
Преди десетина години заради промени в закона за данъчното облагане, на стършелите се наложило да отидат групово в Агенцията по вписванията, за да си извадят документ за творческите им професии - за пет писатели и един художник. В групата, предвождана от стършеловата счетоводителка Боряна Борисова, са Йордан Попов, Кръстьо Кръстев, Сергей и Румен, Мишо Вешим и художникът Ивайло Нинов. Боряна ги строява пред гишето и влиза в преговори с чиновничката. Тя обаче се възпротивила:
А как да разбера, че са писатели? Днес всеки пише
"Ами имат издадени книги", отвърнала Боряна. "Ами, че то днес всеки може да издаде книга", заяла се чиновничката. "На мен не са ми известни. Аз знам Ботев, Вазов, Йовков", репликирала жената. "Ами, ако искате, ние нещо ще ви напишем", предложили стършелите. За малко да хванат писалките, но в този момент изляза директорката да види каква е таз врява и ги разпознала.
Друг път Йордан Попов се разхождал на пристанището в Созопол с шапка, на която пишело Лондон. Лодкар го видял и му подвикнал: "Ей, Лондон, ела да те повозя!" "Наричай ме просто Джек", отвърнал Йордан и всички наоколо се засмели, само лодкарят гледал неразбиращо.
И пак Йордан някъде в началото на 90-те чакал Кръстьо Кръстев срещу галерията на "Шипка" до сергия с плодове и зеленчуци. "Извинете, господине, виждам, че не бързате, бихте ли застанали на моето място за малко, а аз да отида до тоалетната", го помолила продавачката. Йордан не могъл да откаже. В този момент минал известен поет, огледал почудено Йордан и му викнал: "Ето докъде ви докара демокрацията." И още куп от нaй-интepecнитe cтъpшeлoви иcтopии може да се намерят в сборника.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
