Миро отлага премиерата на поредния си албум. „Мироглед“ трябваше да излезе на 20 април, но не виждам причина това да стане точно сега. Той е готов - песните са записани, като ми остана най-хубавото – шлифоването им. Но няма да го направя сега – защото съм законопослушен, а и защото нищо не е на всяка цена“, сподели прочутият музикант в „Събуди се“. Според него, точно сега, в задаващия се пик на кризата, чакаме спасение за всички, а не за всеки по отделно.
„Не аз съм човекът, който трябва да говори за това, въпреки че като християнин съм и апологет на вярата. Вярата много пъти ме е спасявала – моята и на семейството ми. Ако не беше тя, просто нямаше да съществувам. Като дете съм изпил някаква отвратителна комбинация между спирт за горене и химикал. Разболял съм се много тежко и лекарите са казали на майка ми, че нямам никакъв шанс и тя трябва да е готова, че детето й ще си отиде. И в онзи момент, в онзи комунистически момент, майка ми атеистката е започнала да се моли на Бог, обещавайки му първородния си син. Нямаше да съществувам като живо човешко същество, ако не беше Бог. Той винаги ме е предпазвал – дори когато не съм го осъзнавал, не съм знаел за това. Така че ако Бог е успял да се справи с магаре като мен, то той ще се справи с всеки друг“, призна Миро. И сподели, че се моли всеки ден – още преди да е сложил краката си на земята.
„Моля се да трансформирам нашия брак с Ели в нещо по-добро. Моля се всеки ден да бъда по-добър. Талант е финансова единица в Римската империя – количество злато. Когато кажем, че някой има талант, това означава, че е надарен с богатство по рождение. Аз ползвам таланта си за малко – когато напусна този свят, той ще си отиде с физическото ми тяло. Така че докато съм тук, трябва да го използвам правилно. Колкото повече ти е дадено, толкова повече се иска от теб. Сега, в принудителната почивка, си давам сметка колко брутално съм използвал гласа си, колко съм злоупотребявал с него – правил съм по три концерта на ден. Време е за отрезвяване. Когато започна изолацията, вече от 4 месеца имах нужда от пауза“. Миро обаче никога не се е съмнявал в предназначението си. „Роден съм за това, въпреки че като малък бях асоциално дете. Заради заболяването ми баба и дядо, светла им памет, ме отгледаха на село - заедно с овчици и магаренца. Моят социален живот започна, чак когато ме записаха на детска градина в града. Аз не съм говорел, аз съм пеел – започнали са уроци по пиано и всичко останало. А това че досега не съм използвал таланта си по най-добрия начин, е моя грешка. Имам китара – не свиря. Имам банджо – не свиря. Но сега ще се случи. Във всяка буря има възможности. Сега е време на преоценявяне – изкуствените мигли не са най-важното. Време е за преоткриване на мисленето. На хората им беше отнето времето за мислене. Да си спомним „1984“ на Оруел. Днес мислещите хора ще станат повече от онези, които следват сляпо.
Научил съм се да живея и с 2, и с 200. Никога не съм бил твърде взрян в материалното. Ако съм искал да бъда добре облечен на сцената, то е заради публиката. Важна е музиката – гледам да правя нещо, което ще има стойност и след 50 години. Не съм зависим пряко от пазара в момента. Слава Богу, аз съм щастлив и спокоен, всичко ще бъде наред. Щастлив съм от успехите си. Преборих това, че винаги съм търсил вината първо в хората около мен – а не в себе си, че винаги съм бил склонен да ги обвинявам.
Спирането на алкохола е един от двата ми най-големи успехи до момента. Алкохолът беше бреме, връзване – все едно, че съм вързан с верига в затвор, от който не мога да изляза. Тичам, за да избягам, а веригата ме връща като ластик обратно. В момента алкохолът ме плаши. Тази зависимост не я пожелавам и на най-големия си враг - без едно мога, с едно не мога.
Другият голям успех е бракът ми с Ели. А за провали винаги има време. Досега е имало едни 30-40 години, в които тотално съм прецакал живота си. Но разполагам с точно толкова време, за да оправя всичко. Винаги съм вярвал в Бог, но едва сега виждам трансформацията си, защото оставих цялото си доверие в него“.
За „Очите“ – песента, която за нула време събра хиляди гледания и харесвания, Миро разказва, че се е „родила“ в снежна буря в малко островче във фиорд, където е имало по един час светлина на ден. „Песента си дойде сама, докато пиех кафе в къщичката, която всеки момент можеше да бъде съборена. Когато сме в изолация, не можем да излезем навън, но можем да влезем вътре в себе си. И да споделим това, което е вътре в нас. Това, което музикантът е създал насаме, е за хората. Ще ми се да сме по-искрени в творчеството си. А след кризата ще направя концерт, голям концерт. И клип на „Очите“ – най-бляскавия, най-красивият. Хората имат нужда от красота, аз съм имам нужда от красота“. А сред мечтите на Миро е къщичка на топло място, където ще живеят с Ели и ще помагат на хора в нужда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
