Стоичков го направи капитан в рая
Аплодисменти за тате, вдигна накрак Двореца на културата и спорта
7000 души се изсипаха днес в Двореца на спорта и културата във Велико Търново, за да се сбогуват с един от най-любимите футболисти у нас за всички времена - Трифон Иванов. Той почина в събота от масивен инфаркт едва на 50 години.
България изпрати героя от САЩ '94 Трифон Иванов на крака с "Мила родино" в Двореца на културата и спорта в старопрестолния град. Заедно с националния химн прозвуча и този на Велико Търново "Мила моя майно льо", тъй като покойният футболист е почетен гражданин на старата ни столица още от 1994 г. Част от опечаленото многохилядно множество напълни огромната зала, а останалите трябваше да изчакат реда си отвън, за да минат на свой ред и да се сбогуват с бившия футболист и един от героите от световното първенство в САЩ. До ковчега с тленните останки на Туньо беше поставен в рамка огромен плакат с негови снимки, а отзад огромен екран излъчваше бележити моменти от славната му кариера.
Срещу опечаленото семейство застана футболният ни елит, като Железния защитник, макар и посмъртно, отново събра на едно място Пеневата чета. Редом до нея застанаха селекционерът Димитър Пенев, почти целият Изпълнителен комитет на Българския футболен съюз, начело с президента Борислав Михайлов, неговият предшественик Валентин Михов, бившият му треньор Георги Василев, бившите арбитри Любе Спасов, Атанас Узунов, Борислав Александров, футболни величия като Динко Дерменджиев, Христо Бонев, Пламен Марков и Павел Панов и др. Всички те си взеха сбогом с Туньо, като коленичиха край него с наведени глави.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов произнесе прощално слово, в което заяви: "Разбрах с ужас, че Трифон Иванов си отиде завинаги от нас. Душата ми отказва да приеме този факт. Отказвам да мисля и говоря за Трифон в минало време. Аз и моето семейство познаваме един друг Трифон. Думите, които го описват най-точно, са достоен и почтен българин и горд болярин. Трифон е сред съвременните символи на Велико Търново. От днес ще играе своя фантастичен футбол в небесния отбор на световните легенди. В негова чест и негова памет ще учредим ежегодна награда за проспериращ млад футболист и международен турнир по футбол за деца и юноши. Почивай в мир, приятелю! Нека ти е лек пътят, по който тръгваш."
От името на футболните хора го допълни Бончо Генчев, който не издържа и плака. Съболезнователни телеграми бяха прочетени от името на държавния глава Росен Плевнелиев и на премиера Бойко Борисов. От името на Министерството на младежта и спорта Туньо беше отличен посмъртно с най-високата награда в спорта - Венеца на победителя, който му беше присъден за заслугите му във футбола и за издигането на престижа на българския спорт. В пристъп на емоция една от дъщерите му стана на крака и призова: "Браво, тате! Аплодисменти за тате", на което пълната зала откликна с дълги ръкопляскания.
При поклонението натрупаните емоции и тъгата окончателно взеха връх, а най-безутешен беше Христо Стоичков. Той така и не успя да спре да плаче, разтърсван от ридания, а за сбогом остави до тленните му останки капитанската лента на България за вечни времена. Заедно с него край ковчега за последно сбогом минаха и всички останали. Стоичков отказа да говори. Емоцията го накара да забрави за враждата си с Боби Михайлов и се прегърнаха. Нервите на Михайлов пък явно му дойдоха в повече и се сопна на журналистите: "Я се разкарайте, бе!".
Днес вечерта със съболезнователни писма паметта на Трифон изпратиха отстраненият шеф на ФИФА Сеп Блатер и Португалската футболна федерация.
Почивай в мир, приятелю! Поклон!, написа премиерът Бойко Борисов на стената си във "Фейсбук" на раздяла с Трифон Иванов, след като не успя да присъства на поклонението във Велико Търново
Летописецът
От дете никой не го плашеше
Левскар му връчи фланелката с номер 3, Трифон бе железен защитник, но навремето бе и голмайстор, спомни си историкът на футбола във Велико Търново Ангел Гацаров. Той е един от малкото, които са видели първите стъпки на Трифон в най-популярната игра. "Беше слабо момче с криви крака. Такъв го помня. Навремето "Етър" изпадна през 1975 г. От "Левски" дойдоха Кирил Ивков и Стефан Павлов. Върнаха отбора в елита 3 г. по-късно. На тръгване Ивков свали фланелката си и я връчи на все още никому неизвестния Трифон. Точно него избра. Като ученик Туньо беше вицешампион, а на армейски републикански шампионат военното училище в Търново победи, а той стана голмайстор. Още като малък не се плашеше да се изправя срещу по-опитните от него мъже. Не му пукаше да им играе като равен с равен. Перде! И играеше на ръба - не грубо, но твърдо. За последно го видях на турнир на малки вратички. Преди имахме проблеми с отборите, но покрай него спряха. Хората му имат уважение. Сега един опита да прави нещо, но Трифон скочи, хвана го и го умири", завърши Гацаров.
При него нямаше проклятия
Георги Василев, (бивш треньор на "Етър")
Често се срещахме с него. При Туньо винаги имаше тази дистанция, този респект. Той не го правеше артистично, а от душа. Темата винаги е била представянето на "Етър". Ежедневието с него беше в обсъждане на проблемите, с които живеем. Истина е, той беше чист човек. Нямаше коварства или проклятие. Правеше всичко от сърце и душа. Не си спомням да е показал, че мрази някого. При него номерата бяха много, но те бяха само в тон, който възбужда смях и удоволствие. Никога не е изпъквал, не е показвал колко е велик. Сега като го загубихме, го оценяваме. Сватбата му беше на ресторанта до стадиона. С Мариана. В един момент стана земетресение. Всички бяха в паника, включително и аз. А Трифон първи избягал и после се връща и казва: "Тренер, виждаш ли кой беше най-бърз от отбора".
Бяхме и приятели, и неприятели
Димитър Пенев, (треньор на Трифон в ЦСКА и националния отбор)
Бяхме и приятели, и неприятели, ама вече няма значение. 21 години са това. Голям човек беше и железен защитник. Той беше най-железният футболист в отбора. Трифон никога не се предаде. Просто природата ни го отне. Простихме се с него. Вече го няма.
Знаете ли какво му беше
Валентин Михов, (бивш президент на ЦСКА и БФС)
Като гледам колко хора са се събрали, и се чудя къде бяха те и вие, когато той имаше нужда да са около него. Някой от вас да го е питал какво му е било през последните 4-5 години? Знаете ли той какво преживя през този период, какво стана с бизнеса му, с бензиностанциите? Спомняме си за хората, когато си отидат и когато вече ги няма, а докато сме живи, не си обръщаме внимание. Трябва да се стигне до инфаркт, до инсулт, или катастрофа да стане, за да се сетим за някого и да си спомним, че е бил добър човек и голям българин.
Почивай в мир, братчето ми
Наско Сираков
Един голям мъж, един голям българин, един голям приятел. Мога само да кажа - почивай в мир, братчето ми.
Човек с добро сърце
Йордан Лечков
Нека се ценим, докато сме живи. Нека се уважаваме. Трифон бе весел човек, който се шегуваше с всички. Той бе човек с добро сърце. Той бе пример за децата си. Къде да се обединяваме? Ние когато трябваше да се обединим, се обединихме, бе хора! Както виждате всички сме тук. Винаги сме имали прекрасни отношения. Беше готов за всеки един свой приятел да помогне както на терена, така и в живота. Лошо е, че съдбата ни го прибра толкова рано. Трифоне, почивай в мир, приятелю.
Жалко, че животът ни го отне
Даниел Боримиров
Каквото и да кажем, ще е малко в този момент. Той бе човек, който беше готов за всеки един приятел да му помогне както на терена, така и в живота. Жалко, че животът ни го отне толкова рано. Трифоне, почивай в мир, приятелю!
Истински националист
Бончо Генчев
Трудно мога сега да кажа каквото и да било. Трябва да го помним и да се възхищаваме, че беше един от най-добрите. Истински националист! Този инцидент е знак от Господ, че трябва да бъдем като него и да не бъдем лоши. Ще го запомним с ведрия му нрав и с шегите, които пускаше в отбора. Опитваше се да разведри обстановката, дори когато губехме и беше най-тежко.
Нека е щастлив там, където е
Красимир Балъков
Тъжно ми е, в момента не мога да кажа какво чувствам. Нека е щастлив там, където е.
Обичах го прекалено много
Ивайло Йорданов
Обичах го прекалено много и съжалявам, че ни напусна толкова млад. Преди да бъде футболист и спортист - той бе истински ЧОВЕК! Ще го запомня с много неща, думите са малко, за да опишем какво чувстваме всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
