Михаил Билалов вече движи със закачливо-дискретни ретро мустаци – топ актьорът ги отглежда заради новата си роля на гангстер плейбой от 90-те в „Бум-бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър“. Премиерата се очаква на 4 декември в НДК. Идеята е на Дора Арабаджийска - съпругата на Стунджи, историята е на Ваня Николова, а режисьор е Лиза Шопова, за която екшънът под прожекторите задължително трябва да е с намигване. С Билалов на сцената е само оркестърът на Ангел Забeрски, а след пандемията вероятно ще се появят балерини и певици. Защото всичко се случва на рождения ден на престъпника с четири брака и четири развода, който като истински меломан кани джаз бенд за юбилея си. Но това не е черна или крими хроника от началото на така наречения преход. Билалов споделя, че въпросната тема преминава като фон, а няма и грам носталгия по старта на домораслата демокрация. Въоръжен с черно чувство за хумор и лафове-куршуми, героят на Билалов анализира бурния си живот извън закона и прави аутопсия на обърканата съвременнност. Вместо да си поръча стриптийзьорки с лачени ботуши, той преминава като локомотив през спомените за 90-те, за да се блъсне челно в днешните проблеми на улицата - от престъпността и неволите на богатството до секса и обърканите роли на мъжете и жените.
"Сега момчетата си лягат с нощен крем за лице, а навремето си лягахме с пистолет под възглавницата. На какво прилича днешната престъпност? Накъде отива този свят, мамка му?", поклаща глава той. Публиката обаче ще се наслаждава на автентично вариете. „В текста на Ваня Николова в 9 глави с интермедии звучи авто и политическа сатира“, коментира Билалов и уточнява, че този му герой няма нищо общо с легендарния Джаро от „Под прикритие“. "В началото героят ми си припомня с усмивка 90-те, които си бяха Джурасик парк за престъпници, само за да разбере как се е завъртял светът днес. Какво си е отишло и какво е останало на дъното на бутилката. Но за негово съжаление, не само че нищо не си е отишло, ами и всичко е с краката нагоре. В този смисъл спектакълът наистина е смях през сълзи", казва Михаил Билалов. Комплексарският манталитет на Балканите да се правиш на по мъж, отколкото си, също е заложен в образа. А първият си моноспектакъл Билалов посвещава на покойния си брат, който му е и като баща, тъй като е с 10 години по-голям от него.
Покрай новите си проекти Билалов все пак се изкушава за някой и друг нюанс на равносметка. „Все повече се приближавам до идеята, че успехът е вътрешно, интимно, духовно узряване. Успехът е чувството на вътрешен мир, което е дълбоко понятие. В този аспект - още не се чувствам успял", откровен е той пред Дир.бг. „Дали в България ще се издъниш или не, няма никакво значение – за разлика от Русия и Франция. Тук проблемът е дали си се издънил пред своите хора – и дали те ще ти простят. Защото аз съм издърпал някого от дупката, някой е издърпал мен от дупката“, е философията на звездата.
В началото на актуалния измъчен арт сезон актьорът излезе в Младежкия театър в „Той е дяволът“ – чудесна френска черна комедия, която дискутира въпроса има ли разлика тук и сега между истината и лъжата, между въображаемото и действителното, нормалността и социопатията, доброто и злото. Чакаме Билалов и в киното, защото през лятото режисьорът Виктор Божинов успя да осъществи немислимото – да снима не само крими екшъна „Чамла“, но и музикалната комедия „Голата истина за група „Жигули“. Тъкмо в нея Билалов е рок ветеран – фронтмен на някогашна банда, в която всички се мразят, но все пак се събират, за да изработят финикийски знаци за благородна родителска кауза. Заради поредното си превъплъщение Билалов възстановява умението да свири на китара от тийнейджърската си епоха, когато момчешки компании правят гаражна музика. В онези времена той е в Класическата гимназия, където се очовечава и променя подхода си към битието – не само чете като луд, но и се отдава на перфекционизма, който години по-късно ще го спасява в каквато и ситуация да се озове по света. Защото той е поскитал доста. Получава „Аскеер“ за изгряваща звезда, след като изиграва Сонг Лилинг в "М. Бътерфлай" в театър „София“, а през 1992-а взима окончателното решение да напусне България, когато на "Ивона - принцеса Бургундска" 15 души актьори излизат за поклон пред четирима зрителя в салона. Заминава за Париж – да учи в тамошната Консерватория. Но бързо разбира, че колкото и да е добър и каквато и местна тапия да вземе, никога няма да го допуснат до голямата сцена.
За жените по пътя си Билалов рядко се впуска в откровения. Шегува се, че екранът е най-могъщият афродизиак – мъжът дори да е Квазимодо, покаже ли се по телевизора, дамите веднага си падат по него. Самият той като по-млад нерядко е инвестирал щура енергия, за да спечели бленуваната госпожица, но често се е провалял. Сега, след блажените 50, стреля много по-точно и попада в целта от раз. На този етап от живота си Билалов не съжалява за нищо и е убеден, че абсолютно всяко нещо е било на мястото си и че би го повторил без колебание. Сред най-безумните клюки, които е чел за себе си, е тази, че има незаконни деца в Париж, които е оставил да гладуват. Истината е, че двете дъщери на Билалов са обожавани и обгрижвани от него и въпреки всички локдауни, той редовно лети между Париж и София, за да бъде с госпожиците. Освен заради тях, Билалов често отскача до Франция, тъй като все още поддържа бизнеса си там – той има дялове в компания за ландшафтен дизайн и периодично с кеф собственоръчно проектира някой и друг парк в Париж или Марсилия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
