Странен и щастлив човек е Герасим Старчев, въпреки че животът му е разделен на две половини. В едната погледът му е все към небето, в другата - към дървото, от което ще измайстори поредния иконостас, таван като слънце, филигранна мебел или красив сувенир за подарък. И годината му е разделена на две. От ранна пролет до късна есен живее в родната си къща в село Чепино, днес квартал на Велинград. Зимата е в апартамента си във Варна. Тридесет и три години бай Геро е метеоролог на летището в морската ни столица. Но всяка свободна минута сътворява прекрасни дърворезби. А за почивка - живописва пейзажи. Най-обича зимните или есенни Родопи. Понякога го грабва и нечия нестандартна душа, надничаща от интересно лице.
Къщата му в Чепино е като музей, като картинна галерия. От стените гледат снимки на рода Старчеви и живописни творби в резбовани рамки. Длетата и пилите са подредени в строга последователност по големина до струга за шлайфане. Отстрани са складирани отломки от череша, орех, чемшир, които по-късно фантазията и талантливите ръце на твореца ще превърнат в красиви плетеници, пред които ахкат наши и чужди ценители. На отделна лавица пък са наредени скулптури от природата - клони от дърво с причудливи форми - всеки да си ги оприличава на каквото иска.
"Баща ми Георги е преселник в този край от Белица - нямам роднинство със скулптура Валентин Старчев, който е от Стара Загора. Кръстен съм на дядо си, Герасим Старчев, който е бил член на Тайния революционен комитет за Съединението от 1885-та за Станимака, днешния Асеновград. Участвал е и в Сръбско-българската война. Таланта съм наследил от баща ми. Той беше много добър пластик, резбар и скулптор. А и рисуваше хубаво. Имаше дърводелска работилница, която ни хранеше. Беше направил барелефи на Ленин, Георги Димитров, Сталин. Тогава се търсеха много. Може би по тази причина и моите първи работи, когато бях още на 12, са дървени релефи на Ленин и Сталин. Подарих ги на приятел на татко - Васил Калоянов. Бил партизанин, но хората в Чепино много го уважаваха, беше разумен и разбран човек", спомня си Старчев.
Дилемата на младия мъж идва, след като се уволнява от казармата. Желанието му е да учи в Художествената академия в София. Старият Старчев обаче бързо охлажда ентусиазма му: "Не те виждам като Леонардо да Винчи, нито като Микеланджело. Ако станеш даскал из помашките села, ще си по-добре. Носят ти кокошка - пишеш тройка,
за шестица - агне
Така че избери нещо практично."
Герасим не се колебае дълго, записва се география в Софийския университет. Хидрометеорологията, незнайно защо, също го влече. Още от времето, когато наблюдава как тъмните облаци над родопския връх Сютка за минути отстъпват място на яркото слънце. Нали Велинград е мястото с най-много слънчеви дни годишно в България. "Най-силен бях по авиационна метеорология. Преподавателят много ме харесваше, все шестици имах при него. По същото време пък нашият съгражданин Лазар Белухов беше генерален директор на ТАБСО, така се наричаше българската авиокомпания тогава. Щом завърших, той помогна да ме назначат на летището във Варна - току-що се бях оженил за момиче от морската ни столица", връща лентата на живота си Старчев.
Работата му е много сериозна и отговорна - дежурен метеоролог. Всеки самолет, преди да излети или кацне, благодарение на Герасим и колегите му получава пълна информация за климата, времето и какви са прогнозите за евентуалните му промени. Но след всяко дежурство резбарското хоби пак го изправя пред необработеното дърво. В началото негов
приятел го вика да реставрират стари къщи
по морето - прави тавани, външни украси. Плаща му по 10 процента от печалбата. В онези години жените били луди по шиене на гоблени. А за тях трябват и красиви рамки. И Старчев им ги осигурява. За седмица печели по 220-250 лв., колкото е месечната му заплата на летището. Поръчките го засипват една след друга. Оттогава още го търси една арменка от Лос Анджелис.
Из Варна се разчува за таланта му. Един ден, както седи в ателието си с чаша водка и длето в ръка, влизат местните ръководители от БЗНС. Разглеждат, цъкат с език и накрая се спазаряват да им направи голямо пано за почивната им станция край Варна. После му поръчват да обзаведе и целия ресторант към нея. За три месеца изкарва 12 хиляди лева. По време на соца това е един апартамент. "С тях купих жилище на по-големия син. После продължиха да ме търсят - кога за подарък за виден партиен гост, кога да украся нечия къща. Мой е и интериорът на базата на земеделците в Банкя. Изработвах им албуми за снимки с миниатюрни дърворезби - ето ти 260 лв. за шест дни работа. Веднъж мой познат, чийто син живее в Швейцария, щеше да ходи при него и ми поръча да му направя иконостас за подарък на негови приятели. Онези чужденци толкова го харесали, че си поискаха още два", продължава маестрото. И обяснява, че чемширът е най-твърд за работа, но пък удоволствието е най-голямо. Синът Георги, който е прихванал таланта от дядо си и баща си, работи най-вече с това дърво. Той е завършил художествена гимназия в Плевен и бащата признава, че в някои отношения Старчев трето поколение е по-добър от него. "Жоро е взел дарбата от мен, но характерът е на дядо му - малко го помързява. Все се чудя какво нещо е природата - тялото си отива, но духът се предава по гените", заключава бай Геро.
Той избира сюжетите на дивните плетеници с душа и разум. "Често са библейски или цветя, птици, дървета, слънца. Веднъж сънувах, че съм в Ню Йорк, в грамаден офис на небостъргач, и в него на постаменти гледам три модернистични фигури. Събудих се, нарисувах ги, а после направих една от тях от трепетлика. Тя най-лесно се дяла."
Малко преди да навърши 60, Герасим Старчев е повален от инсулт - дясната му половина се парализира. Разбрал, че ще го бъде, когато пуснал ръка на хубавата докторка, която се грижела за него в болницата. Днес е прибавил още два инфаркта и три байпаса към здравното си досие. Затова предпочита хубавия въздух на Велинград пред влажната Варна. Преди 10 дни пак го взели в болницата - проблеми с дишането. На изписването му препоръчали да промени малко режима си, а той отвърнал: "Да,
ще си сменя любовницата
"С този характер ще живееш 100 години", сложил диагнозата докторът. Сега Старчев е захванал да майстори резбована кутия за бижута - за сватбата на внучката. Нищо, че е само на 3, дядото мисли за бъдещето, да има спомен от него, ако... За внука, който е на 5, направил чудна люлка, но вече не му стигат силите за толкова труд. Затова пък на входа на езерото с парка Клептуза можете да си купите от мъничките сувенири и играчки на бай Геро - пилета, човечета, малки кандилца, рамчици за снимки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
