София. През 1903 г. в семейството на християнски мисионери в Британска Източна Африка се ражда малкият Луис Лики. Това се случва на територията на племето кукую, на чийто език бащата Хари превежда Библията. Малката сламена хижа и двете палатки на мисионерите трудно могат да се нарекат селище. В едната е болницата, а първи дом на детето става сламената колиба с под от трамбована пръст, пълна с всякакви гризачи и насекоми.
Лики отрано се пали по палеонтологията, следвайки изцяло еволюционната теория на Дарвин. Цел на живота му е да докаже, че човекът се е появил в безкрайните савани на Африка. Той увлича много хора, като една от първите е жена му Мери, с която се среща в Лондон през 1933 г. Тя е родена в столицата на Британската империя през 1913 г. и е потомка на първия английски антрополог в областта на праисторията Джон Фрир (1740-1807). На двамата съпрузи е съдено да извършват велики открития, като най-голямото от тях е в каньона Олдувай.
Днес този природен феномен се намира на територията на Танзания. Впечатляващо е самото му местоположение на 36 км североизточно от езерото Еяси. Отвесните издълбани от времето скали се извисяват на стотици метри над равнината на Серенгети в охраняемата зона на Нгоронгоро. Те оформят 40-километров пролом с дълбочина около 100 м и площ от 250 кв. км.
През 1908 г. натам се отправят немците Ханс Рек и Инна фон Грубков. При направените разкопки е открит скелет на хоминид на приблизителна възраст 1.5 млн. години. Веднага обаче се появяват съмнения дали не става дума за препогребване. Работата е там, че Олдувайският каньон за много хилядолетия се е запълнил с речни наноси, вулканична пепел и всякакви отлагания. По стените на пролома се отделят пет слоя, отнасящи се към различни геологически периоди. Те се редуват с пластове вулканични туфи, позволяващи намираните вътре находки да бъдат надеждно датирани.
Именно с това се заемат съпрузите Лики, започнали през 30-те-60-те години мащабни разкопки в Олдувай. За три десетилетия проучвания те великолепно изучават геологията и стратиграфията на каньона, като намират множество примитивни каменни сечива. Големият си удар те правят чак на 17 юли 1959 г., когато най-сетне им се удава да изкопаят останките на хоминид. Това е череп на един от предшествениците на съвременния човек. Луис Лики го нарича зинджантроп от средновековното арабско название на Източна Африка.
Той е едно от разклоненията на австралопитека
а калиево-аргоновият метод датира костите на 1.75 млн. години. В строежа на черепа се долавят следи от този на съвременната горила и обемът на мозъка е сравнително малък - около 550 куб. см.
Не по-малко успешна е 1962 г., когато Луис и Мери Лики намират останки от черепите на четири същества, които не са от вида на австралопитека. Обемите на техните мозъци вече са средно 642 куб. см и те имат човекоподобна форма. По-развитите резци и кучешки зъби показват, че тези същества употребяват животинска храна. Те си служат отлично и с ръцете, илюстрирано от дължината на откритите по-късно кости. Именно за тях са били предназначени примитивно заострените камъни, представляващи първите оръдия на труда. Няма съмнение, че това са едни от най-ранните останки на нашите преки предци, датирани на 2-1.9 млн. години. Семейство Лики ги нарича хомо хабилис или умелия човек.
През 1972 г. Луис умира на 69-годишна възраст, а работата в Олдувай е продължена от Мери и сина им Ричард. Сега целта е отстоящата на 45 км от каньона местност Лаетоли. Първо там е открита челюст от същество, наречено австралопитек афарски. Но голямата изненада идва през 1976-1978 г. с намирането на т.нар. отпечатъци от Лаетоли. Там във вкаменелите вулканични туфи сътрудникът на Мери, Пол Абел, открива дълга 27 м пътечка със 70 следи от краката на две човекоподобни същества,
вървели по нея преди 3.6 млн години
Първоначално антроположката не обръща голямо внимание на находката. Скоро обаче откритието предизвиква истинска буря в световната наука. Причината е във възможността да се изследва механизмът на ходенето и строежът на меките тъкани на стъпалата на древните хоминиди. Оказва се, че съществата от Лаетоли са вървели изправени и са били сравнително ниски и късокраки. За разлика от човека при ходене те са се опирали не на предната част на стъпалото, а на петата.
Това кара Мери Лики да преосмисли позицията си и да види в находката от Лаетоли откритието на живота си. В публикуваната в National Geographic статия тя го назовава "Стъпките в пепелта на Времето". Разкопките в местността не спират, като продължават и до днес. Освен сведенията за човекоподобните същества учените разкриват множество останки на животни като дейнотерии, махайроди, антилопи, жирафи. В туфите са погребани цели гнезда с яйца на измрели видове, както и на щрауси, фазани и други съществуващи сега птичи породи.
Мери Лики умира на 9 декември 1996 г., достигнала световна слава и научно признание. Нейното и на баща си дело продължава Ричард, който днес е известен кенийски палеоантрополог и политик. През 1984 г. той открива пълен скелет на хомо ергастер (работещия човек), известен като "Момчето от Туркан". То е живяло преди 1.5 млн години и е починало 13-14-годишно.
Маймуни разкриват човешката история
Луис Лики отрано разбира значението на приматите в изясняването на миналото на човека. Неговият екип сериозно се занимава с наблюдение на поведението на човекоподобните маймуни в дива среда. Така Джейн Морил Гудол проучва живота на шимпанзетата в Танзания, Даян Фоси изследва планинските горили в Конго, Руанда и Уганда, а Бирут Халдикас - на орангутаните на Борнео.
Раздялата на съпрузите Лики
Всеки човек притежава слабости и Луис Лики не е изключение. Той има сериозна склонност към нежния пол и често се отдава на любовни авантюри. Това накрая довежда до отчуждение с Мери както в личен, така и в професионален план. През последните години от съвместния им живот бракът добива формален характер и Мери все повече разчита на сина си Ричард.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
