Дават гратисен период до 6 месеца, в който няма да налагат глоби на заведенията
Специално меню, в което са описани алергените във всяко от ястията в ресторанта, трябва да носят сервитьорите от 13 декември. Това е изискване на Еврорегламент 1169, според който заведенията за обществено хранене са длъжни да обявяват наличието на продукти, които може да предизвикат алергии у клиентите. Как точно ще поднесат тази информация, е тяхно решение, обясни в сряда шефът на агенцията по храните проф. Пламен Моллов. Той участва в проверка за спазването на правилата на регламента на ЕС, който въвежда новите изисквания към менютата на ресторантите.
Инспекцията, в която той се включи, беше в един от обектите на верига пицарии. Там новото изискване е изпълнено, като са направени отделни менюта с алергените в храните. Те представляват таблици с 14 колони - първата е името на ястието, следват още 13 - по една за всеки вид алерген. Ако даденото блюдо съдържа алергени като фъстъци, риба, яйца, млечни продукти и др., в колоната, отделена за тях, е поставен плюс. Например срещу пица "Маргарита" стоят два плюса - за наличие на глутен и млечни продукти.
Сервитьорите са преминали и през инструктаж, в който са обучени как да представят изчерпателно информация за наличните алергени в храните, предлагани в ресторанта. По-малките заведения за обществено хранене обаче все още не са изпълнили изискванията на регламента. Те имат гратисен период от 3 до 6 месеца, в който ще текат проверки, но няма да им се налагат санкции, а само ще се правят предписания, каза проф. Моллов. Той добави, че текат срещи с представители на хотелиерите и ресторантьорите, в които те да бъдат запознати с новите изисквания.
Всеки втори хляб е от сивия сектор
Почти всеки втори хляб, който българите купуват ежедневно, е произведен от сивия сектор на икономиката. Това означава, че всеки ден у нас се консумират над 2 млн. хляба, за които не са платени данъци и осигуровки. Това каза Марияна Кукушева, шеф на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите пред БНТ. Хората избират евтините храни, защото първо се разплащат с банки, монополисти и т.н., а с малкото останало от парите си пазаруват за трапезата, смята Кукушева. Според нея, за да имат потребителите повече пари за храна, трябва да се покачат производителността и доходите. Освен това трябвало да се стимулира и вътрешното потребление - да се купуват български храни и стоки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
