Кои са ТОП 10 на Научните чудеса на България? Как те са променили историята на страната ни и обществото днес? Какъв е техният отглас в света? Кои открития на българи са дали тласък на световната икономика или наука? Това ще кажем всички ние в новата кампанията на "Стандарт" и Българската академия на науките - "Научните чудеса на България". В следващите месеци ще откроим, разкажем и класираме големите български научни постижения. Ще отделим специално внимание на децата на България, които имат потенциал за научна кариера.
В новата кампания на "Стандарт" и БАН
Българите искат в топ 10 кирилицата и киселото мляко
Мелодията на сърцето поведе в най-новата кампанията на "Стандарт" и БАН - Научните чудеса на България. Шестият сърдечен тон - великото откритие на проф. д-р Иван Митев, събира до момента най-много номинации за включване в класацията. 61,5% от постъпилите предложения са именно за първото голямо откритие в българската медицина на ХХ век. То измества дори кирилицата, която има 15,4% застъпници. В люта битка за челна позиция са киселото мляко и календарът на прабългарите. Защитното им лоби е 7,7%. На крачка зад тях по брой номинации са компютърът на Джон Атанасов и фотоелектретите на Георги Наджаков.
30 научни чудеса са предложени до този момент за участие в едноименната класация. Най-активни в номинациите са Медицинският университет в София и Шуменският университет.
Предложения ще се приемат до края на май на специалния сайт www.nauchnichudesa.com. На него ще се осъществява и националното електронно гласуване. Стартът му ще бъде официално даден през юни. Гласуването ще е в две категории - "Научни чудеса на България" и "Млади откриватели".
Предложения в първата категория могат да дават институтите и научните центрове на БАН, Министерството на образованието и науката, акредитираните университети в България, фирмите, които се занимават с иновации, Патентното ведомство. За втората категория чакаме предложенията от средните училища и професионалните гимназии.
Научните чудеса на България не означават само направените досега научни открития. В общата си инициатива искаме да покажем постиженията, изобретенията, иновациите, научния принос, с който ние, българите, се гордеем пред света, казаха организаторите на кампанията главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Те уточниха, че БАН и "Стандарт" ще организират дискусии в страната за представяне на научните постижения в икономиката, науката и образованието в съответния регион.
Вотът ще протече в няколко етапа. От първоначално одобрените за участие научни чудеса и млади откриватели ще бъдат излъчени топ 20. От тях - топ 10. Победителите ще бъдат обявени на специална церемония в края на годината.
Центровете на БАН дават предложения
Кои са регионалните научни чудеса на България ще кажат до края на май 14-те научни центрове на БАН в страната. Учените ще проведат специални дискусии, за да откроят научните достижения и открития, които са променили съответния регион и са получили национално и международно признание.
Тръгна сайтът за гласуването
Специалeн сайт www.nauchnichudesa.com създадоха експертите на БАН. На него всеки може да види коя институция кое научно чудо е предложила. От юни на сайта ще тече и гласуването. В него българите ще намират подробна информация за постиженията на българската научна мисъл и любопитни факти за младите откриватели на България.
Гении в битка за млад откривател
Талантите ще карат стаж в БАН под ръководството на истински учени
БГ таланти в областта на математиката и информатиката влизат в битката за "Млад откривател". Повечето от тях са от математическите гимназии в столицата и страната, но отдавна са надраснали знанията, които получават в училище. Номинациите още текат, но от тях става ясно, че в страната ни има десетки млади хора, печелещи световни призове за наука и създали уникални изобретения, каквито в света не съществуват.
Част от тях са започнали кариерата си на откриватели още в Ученическия институт по математика и информатика в БАН, който се грижи за шлифовката на талантите ни. От миналата година той се разшири, като отвори врати и за ученици, които се занимават с наука и в други области. Получили се десетки разработки в областта на екологията, както и изследвания в хуманитаристиката, на които могат да завидят и мастити имена от научния свят. Общо 66 са били отличените научни достижения на младите таланти.
Тази година академията заедно със "Стандарт" ще продължи да търси талантливи ученици и чрез своите филиали в различни градове на страната. Най-добрите ще получат възможност да стажуват в лаборатории на БАН и да работят под ръководството на истински учени, които ще бъдат техни ментори. Мнозина от завършилите Ученическия институт след това заминават за престижни университети като Оксфорд, Кеймбридж, Йейл и Харвард.
Сред номинираните да участват в надпреварата за млад откривател до този момент са Петър Гайдаров от Пловдив, Атанас Атанасов от Русе, Рафаел Рафаилов, Румен Данговски и Христо Стоянов от София.
НОМИНАЦИИ
Българче реши нерешима задача
Пловдивският ученик Петър Гайдаров влезе в топ 10 на математиците в света. Момчето откри грешка при решаването на задача, свързана с формулата, известна като Разстоянието на Хеминг. Талантливият българин изследва хипотеза, свързана с полиноми. Той успява да даде частично решение на задачата на унгарския математик Пол Туран от 1962 година, която е изключително важна за криптографията.
Кръстиха астероид
на Румен Данговски
Румен Данговски е българинът, чието име ще носи дори астероид, след като момчето направи фурор в САЩ със свои научни разработки. Румен заслужи това след второ място на най-престижния конкурс за предуниверситетска наука в щатите, организиран от INTEL. Той е и човекът, наредил България в топ 5 по време на лятната математическа школа в Масачузетс, организирана за най-елитните млади математици.
Професори цитират Рафаел Рафаилов
Рафаел Рафаилов е момчето, цитирано от професори, още докато учи в Софийската математическа гимназия. В този период заедно с научния си ръководител проф. Николай Николов Рафаел публикува математическа статия в престижното научно издания Geometriae Dedicata и скоро неговото име се появява в разработките на седем световноизвестни професори в САЩ и Европа.
Таблет за слепи
Ученик от Русе направи първия в света таблет за незрящи хора. Атанас Атанасов от математическата гимназия в града измисля как да пригоди екрана на умното устройство така, че то да може да бъде използвано за извличане на информация от слепите. По-късно се оказва, че все още нито една компания в света не се е сетила да промени параметрите на уреда така, че той да може да бъде полезен и за тези хора. Таблетът е наречен Vision, но за направата на устройството все още се търсят средства.
Христо ни прослави и в Масачузетс
Ученикът от Софийската математическа гимназия Христо Стоянов прослави страната ни и в Масачузетс, като ни нареди след първите пет в света. При това той се оказа единственият източноевропеец в областта на компютърните науки, който успя да се нареди в престижната класация. Момчето получило задачата да създаде система, която може да отчете дали всички потребители получават еднаква информация от даден източник или организация.
Откривателят на астероиди
Сунай Ибрямов е един от младите изследователи, избрали да работят у нас. Той е открил 21 астероида, 3 от които впоследствие са проследени и потвърдени. Един от тях е кръстен с името, предложено от Сунай. В момента той завършва дисертацията си в Института по астрономия на БАН.
30 велики открития
1. Първото обработено злато в света
Колкото и нахално да звучи, спокойно можем да кажем, че сме дали на света първото научно откритие - обработката на метал. Доказателството е Варненското злато - най-старите в света скъпоценни бижута. Находките от варненския халколитен некропол изумяват в пропорциите и съвършенството си. Те са на над 6000 години и показват, че още тогава хората в земите ни са развивали технологии за добив, преработка и обработка на метал.
2. Прабългарският календарът
Старите българи създават една от най-точните системи за измерване продължителността на земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.
3. Кирилицата
Българската азбука, дело на светите братя Кирил и Методий, е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХIХ век се ползва и в Румъния. С влизането на България в ЕС тя става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
4. Киселото мляко
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално той описва млечнокиселата пръчица като "Бацил А". По-късно микроорганизмът е наречен "Лактобацилус булгарикус", в чест на родината на своя откривател.
5. Компютърът
Първият електронен, непрограмируем компютър е изобретен от Джон Атанасов - американски физик, математик и електроинженер от български произход. Той пръв въвежда понятието "аналогов компютър".
6. Електронният часовник
Първият дигитален ръчен часовник е изобретен от българския инженер и изобретател Петър Димитров Петров. Определят го като един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му освен първия дигитален ръчен часовник са първата компютризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор и др.
7. Най-отдалечената планета от Слънцето
Тя е открита през 2003 г. от проф. Димитър Съселов. Планетата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец се намира на 5 хиляди светлинни години от нашата звезда.
8. Ксероксът
Българският физик акад. Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г., когато изобретява фотокопирната машина. Фотоелектретният ефект е и в основата безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.
9. Пътническият самолет
Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет "Douglas DC-3" е българин. Неговото име е Асен Йорданов. Той е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София.
10. Въздушната възглавница
Тя също е изобретена от Асен Йорданов - основателя на авиоинженерството в България
11. Телефонният секретар
Той също е рожба на Асен Йорданов. Той е изобретил и апарата Джордафон - "прадядото" на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност и за конферентен разговор. Името на Йорданов е вписано в "Книгата за почетни граждани на Ню Йорк".
12. Хапчето "антибебе"
Карл Джераси е евреин от български произход. Джераси става световноизвестен най-вече с приноса си за разработването на първото противозачатъчно хапче.
13. Двигателите на лунния модул "Орел"
Много малко хора знаят, че те са разработка на българина Иван (Джон) Ночев. На 16 юли 1969 г. от космодрума Кенеди стартира американският космически кораб "Аполо-11", с астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. На 20.07.1969 г. Армстронг успешно се приземява на Луната с лунния модул "Орел", за да направи първите човешки стъпки там. Изобретените от Иван Ночев двигатели осигуряват успешното кацане, а след това и успешното скачване на модула Орел с кораба "Аполо-11".
14. Космическата храна
България е третата страна, регистрирана в ООН, която е изпратила храна в Космоса. Първите две са САЩ и СССР. Българската космическа храна е изобретена от учените от Института по криобиология и лиофилизация. Екипът на академик Цветан Цветкова развил биотехнологията за студена консервация и сушене на органичната материя във вакуум.
15. Слънчевата батерия
Използването на слънчевата батерия носи световна известност на българина проф. д-р Димитър Чернев. Роденият във Варна българин заминава за Германия, а след това за САЩ през 1956 г. Чернев постъпва в лабораторията на телевизионната компания СиБиЕс, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонната касета, която му донася голяма популярност. По-късно изобретява батерията за използване на слънчевата енергия. Изобретението му става основа за използването на слънчевата енергия за отопление и охлаждане.
16. Шестият сърдечен тон
Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
17. Нивалин
Нивалинът е лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Препаратът се прилага и в анестезиологията, в хирургията, в психиатрията - при лечение на олигофрения, във физиотерапията - за лечение на ангионеврози, неврити и др. Откривател на нивалина е българският фармаколог Димитър Пасков през 1959г. Той има още около 20 различни изобретения в областта на медицината и е носител на научната награда "Еньо".
18. Скоростна безстепенна кутия
Румен Антонов е български изобретател в областта на автомобилостроенето. Изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател.
19. Говореща книга за слепи
Български студент в САЩ спечели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. 23-годишният Лъчезар Цветанов от София учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, щат Кънектикът. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. При разгъване, сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.
20. Цифровата писменост
Койчо Митев е ръководител на частен изследователски колектив, който още преди няколко години е изобретил и патентовал т.нар. "Цифрова писменост и метод за комуникация на майчин език". Изобретението позволява да се създаде софтуер за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света. Подобно изобретение позволява образно казано да вдигнете телефона, да се обадите на г-н Мюлер в Берлин, на г-н Аранга от Занзибар или на г-ца Ченг в Пекин и да разговаряте на чист български език, докато от другата страна на линията ще ви слушат на техните си родни езици. А когато те ви заговорят в слушалката, Вие ще чувате всичко на български!
21. Повелителят на атома
През 1950 година на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 година, за първи път в американския печат се появява информация за "изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир" и се съобщава името на неговия автор - проф. д-р Кръстьо Кръстев.
22. Тайната на водорода
В дъното на съветската ядрена има българин. Това е Николай Дмитриев, проучил найните на водорода и въвел аналитични методи за работа още преди появата на компюгъра. Творил цял живот в "закрит град" в СССР в условия на свръхсекретност. За неговите изключителни достижения се научава едва след смъртта му.
23. Роботът за
ин витро
Роботът "Микрона", който е перфектен за ин витро оплождане, е дело на екип от БАН начело с проф. Костадин Костадинов, в момента заместник-министър на образованието. Към устройството проявяват интерес редица клиники у нас и в чужбина, тъй като то съкращава и улеснява процедурите.
24. LED-осветлението
Двама български учени са съавтори на нобелистите за физика през миналата година. Това са проф. Борис Арнаудов и доц. Евгения Вълчева от Софийския университет. Те са работили над изследвания, свързани със синия диод, който на практика стои в основата на LED-осветлението, използвано масово в последните години. Проф. Арнаудов дори е човекът, посочил грешка в изследванията на японските нобелисти.
25. "Новият холестерол"
Екип на Медицинския университет в София направи революция, откривайки в храната и напитките хомоцистеин. Съединението, добило популярност като "новият холестерол", стои в основата на атеросклерозата. Тя е причина за най-високата смъртност в световен мащаб днес. Учените от МУ-София са открили наличието му в червено вино, хляб и бира и са доказали, че ние сами го внасяме в организма си, където той се натрупва във вътрешните органи.
26. Скафандърът за инвалиди
Робот, който може да се облича като скафандър и да раздвижва инвалиди, е откритие на екип от БАН, ръководен от д-р Иванка Митева. Той може да се използва за улесняване прохождането на парализирани хора, както и да пренася човека, който го носи, във виртуален свят посредством специален шлем, свързан с компютъра.
27. Астероидът на Попов
Кирил Попов е един от най-видните български математици, дал огромен принос в решаването на задачата за три тела. Ученият коригира предложения от великия Поанкаре метод за решаването на тази задача и с това привлича вниманието на европейската научна общественост. Той открива неточност във формулите за движението на астероида 108 Хекуб. На него е кръстен първият астероид, наименован с българско име.
28. Ядрените лъчения
Проф. Елисавета Карамихайлова оставя трайна следа в ядрената физика. Основните й научни приноси са в усъвършенстването на методите за регистриране на ядрени лъчения. Нейните изследвания се превръщат в основа за създаване на цяло ново направление в ядрената физика - ядрената спектроскопия. Тя е основател и пръв ръководител на катедрата по атомна физика в СУ. Изследвала е също радиоактивността на минерални извори в България.
29. Разгневената земя
Бойко Рангелов е авторът на книги, които позволяват да бъдат спасени много човешки животи. Те дават уникални "рецепти" за противодействие на природните стихии и бедствия, застрашаващи човечеството. Творбата, издадена на български, се нарича "Разгневената земя".
30. Наука в Космоса
Сред номинираните е полетът на втория наш космонавт Александър Александров и научната програма "Шипка", която бива изпълнявана по време на полета. Основните научни направления за полета на втория български космонавт са: космическа физика, дистанционни изследвания на Земята от Космоса, космическа биология и медицина, космическо материалознание. За 118 обиколки в продължение на 7 дни той успява да изпълни напълно научната програма, включваща над 50 научни и технологични експеримента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
