София. Мексикански антрополог е пристигнал в България, за да се "запознае" със скелета на средновековния вампир. Това съобщи шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Двамата ще търсят световноизвестния антрополог проф. Йордан Йорданов, който се е заел да възстанови истинския вид на физиономията му. Българският учен започна работа по скелета и лицето на тайнствения "господин" през февруари и се очаква за няколко месеца да приключи с нова визия. Вампирът, който е спал с железен кол в гърдите 700 г., беше открит миналото лято в Созопол.
Очаква се това лято да пристигне в морския град с нова визия и да бъде изложен в специална витрина в сградата на археологическия музей. В момента там вървят усилени ремонти, като целта е до началото на новия туристически сезон обновената сграда да отвори врати за летовниците.
Докато в Созопол текат ремонти, в Националния исторически музей става все по-тясно за експонати. "Мястото на Националния исторически музей (НИМ) е на Ларгото в центъра на столицата", твърди проф. Божидар Димитров. Така достъпът до ценните експонати ще бъде по-удобен за стотиците хиляди посетители. "Освен това показваме само 6000 от общо 650 000 експоната, т.е. 1 процент от всичко, което притежаваме. Другите богатства се намират в т.нар.
скрит музей, където са фондовете
Експонатите са наредени там, но не в този художествен порядък и гражданите нямат достъп до тях, казва проф. Димитров. А историята е била на крачка да слезе при хората. "Бяхме пред финализиране на преговорите с НИМ да се премести в ЦУМ. Десет дни не ни стигнаха," заяви бившият вицепремиер Симеон Дянков. Според него следващите правителства трябва да го довършат и музеят да се премести в центъра на София.
Преди броени дни НИМ чевства юбилей. Решението за създаването на национален музей, който да представи българската история в нейната пълнота, е взето през 1973 г. с разпореждане на Бюрото на Министерски съвет. Дълго време обаче той се състои от две-три канцеларии в сградата на бившето руско царско и съветско посолство на кръстовището на "Раковски" и "Московска" . Но именно там е оформена цялостната концепция за бъдещата национална експозиция. Старата сграда на посолството е малка за целта. И тогава Людмила Живкова успява да убеди баща си да се даде за музея сградата на Съдебната палата. Плахите протести на тогавашните юристи са подминати и след съответната реконструкция през 1984 г. НИМ отваря врати за първите си посетители.
Само след пет години всичко се обръща наопаки. В България побеждава демокрацията и юристите си искат сградата. Битката продължава почти 9 години, но накрая историците са принудени да отстъпят. По решение на Министерския съвет от 15 април 1998 г. на музея е предоставена сградата на бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна, известна като Дом номер 2.
Новата експозиция е тържествено открита на 29 юни 2000 г.
Националният исторически музей (НИМ) съхранява най-богатия музеен фонд в цялата страна и е един от най-големите не само в България, но и на Балканския полуостров. През 2000 г. е преместен в квартал "Бояна", в бившия номер 1 на правителствената резиденция.
Днес музеят съхранява уникално богатство от над 700 000 експоната. В многобройните зали на НИМ българи и чужденци се дивят на историята на България и българските земи от палеолита
до базата ни на остров Ливингстън
в Антарктида. В музея могат да се видят оригиналите на много от тракийските съкровища, открити по нашите земи - прочутото Панагюрско съкровище и тези от Летница, Дуванлии, Борово и копие на златото, намерено край украинското село Малая Перешчепина в гроба на хан Кубрат.
Много документи, фотоси, както и автентични предмети проследяват историята на страната ни. В залата за по-новата ни история посетителите разглеждат вещи и дрехи, принадлежали на царското семейство - Фердинанд и Борис III, на министри, генерали и политици от
Третата българска държава.
Цяла една зала в музея е посветена на многообразието на българските народни носии. Богата е и експозицията с църковна утвар и икони.
В двора на НИМ пък са изложени каменни колони, паметници и други предмети от гръцкия, римския и византийския период. Към музея са също Боянската църква, параходът "Радецки" в Козлодуй, манастирът "Св. Йоан Богослов" в Земен и църквата "Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско, Благоевградско.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
