Меган Маркъл се оказва голям почитател на два жанра в литературата – детските класики и книгите за приложна психология. Бившата актриса периодично препрочитала „Малкият принц“ на Екзюпери. „Дори да нямам време за целия текст - който е изключително екзистенциален, независимо, че е за деца, винаги стигам до лисицата. Тя е емблематичен образ за най-ценното в отношенията – можем да се учим от нея“, коментирала е Маркъл.
Меган носела навсякъде със себе си „Четирите споразумения“ на мексиканския писател и шаман Мигел Руис. „Мама ми я даде, когато бях на 13. И до днес търся между страниците й възможности за най-добрия начин да олекотя живота си“, признавала е жената на Хари. В предишния си блог, който тя беше принудена да закрие преди сватбата си с принца, е признавала, че съмнения и колебания винаги са пречили на душевното й равновесие, а вътрешен глас често я е спирал да вземе категорични решения. „Манифест на мотивацията“ от Брендън Берчард обаче бил нейният фенер по пътя към увереността. Маркъл била на „ти“ и с аспекти на даоизма, като обаче не „черпела“ познания за философско-религиозната концепция от трудовете на нейния основоположник Лао Дзъ, а от „Дао Мечо Пух“ на Бенджамин Хофа. „Един от професорите ни в Северо-Западния университет я включи в задължителния списък. В началото много се изненадах, но после разбрах голямата полза от нея, когато трябва да аргументирам действия. Друга безценна книга, която всеки трябва да притежава, е “Кой ми взе сиренцето“ на Спенсър Джонсън. Простичък и разбираем пътеводител за справяне във всяка конкретна ситуация“, е писала Маркъл в блога си. Сред другите упоменати там заглавия, оказали въздействие върху нея, е „Когато дъхът се разтвори във въздуха“ на Пол Каланити.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
