Ако човек е голям, колкото са големи мечтите му, то за Пламен Мирянов върховете са покорени и вече лети над тях. На балон. Но в случая не става въпрос за опасно хоби и екстремно изпитание. Всъщност, желанието на Пламен е да покаже красотата на родината на българи и чужденци от високо. Намира съмишленик в лицето на Иван Кристоф, познат в цял свят като "Човека паяк". В края на май ентуасиастите успяха да вдигнат във въздуха 2 балона над Белоградчишките скали. Атракцията предизвиква голям интерес и затова е замислена следващата дестинация - Седемте рилски езера. И тази мечта стана реалност в края на миналата седмица. Полетите обаче са само провокацията от целия проект. Зад него стои далеч по-мащабна кампания - "Нашият дом е България". От една страна, тя цели да събуди родолюбието у българите. А от друга, да направи достойна реклама на прекрасната природа и да привлече и чуждите туристи.
Пламен е само на 27 г. Потомствен архитект. Родителите му - архитектите Пламен и Весела Мирянови, са собственици на строителната фирма "Артекс", чийто сгради се отличават с визия и се позиционират в луксозния сегмент. За Мирянов -младши обаче архитектурата не е просто наследствен бизнес, а възможност да твориш, да оставиш своя следа, да създадеш емоция. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия и, изненадващо, за разлика от повечето млади хора с перспективна професия, остава в България.
Ходя всеки месец на Рилските езера и ми е обидно, че нямат своя картичка и лого
- Пламене, как се роди идеята за полет с балони над Седемте рилски езера?
- Всичко започна от идеята за полет над Белоградчишките скали. Исках по този начин да представя България на моя най-добър приятел Боян Александров, който живее в САЩ. За мен също бе много любопитно как изглеждат скалите отгоре. Гледах много реклами на Кападокия (Турция), където от много години се извършват такива полети. Бях подразнен, че няма никакво развитие на тази туристическа атракция в България. Реших да докажа, че тя може да се случи. И, ако там летят над пустиня, ние можем да летим над зеленината над Белоградчик, което е много по-ефектно. Успяхме да вдигнем два балона и пейзажът наистина бе приказен. Последваха много запитвания към кмета на общината, към балонистите, имаше голям интерес и желание да се случи следващо събитие на още по-атрактивно място. Тогава се сетих за Седемте рилски езера. Всеки месец се качвам там и посрещам изгрева, защото за мен това е едно от най-зареждащите места в България. Има невероятен дух и енергия. Логистиката за осъществяване на полета беше трудна. Трябваше да се вземат хеликоптери. Планът беше на седмия месец от годината на Седемте езера да полетят седем балона. Но се оказа голямо предизвикателство, защото, за съжаление, нямаме толкова много пилоти в България. Времето първия ден не позволи да осъществим плановете. На втория ден (24 юли) успяхме да вдигнем във въздуха 2 балона малко след изгрев, а още два балона се издигаха на въжета. Около 70-80 човека се качиха на прикачени полети, които се издигаха на 150 метра. Така успяха да видят една невероятна панорама към езерата.
- Преди Белоградчик имал ли си някакъв опит с балони? И защо именно балони, а не делтапланери или самолети?
- Возил съм се на балон само в Дубай преди години и много ми хареса. За мен това е приказно изживяване и ефектен начин да представиш дадена природна местност. Имаме страхотни природни и исторически богатства - Белоградчишките скали, Седемте рилски езера, Мелник, Перперикон, язовир Копринка... Това са дестинации, които могат да се представят с такава атракция. Исках да го докажа, че може да се случи.
- Разбрах, че следващата атракция ще бъде на Мелнишките скали. Кога?
- За мен най -ефектно ще бъде да се свърже с виното, т.е. през септември, по време на гроздобера. Но зависи от професионалистите в тази област. Каня всички пилоти да ни подкрепят, за да може да се случи с повече балони. В момента в България има около 12 балона, но няма кой да ги вдигне във въздуха.
- Имаш намерение да направиш и филм с кадри от полетите. За кого ще бъде той? Каква е целта му?
- С приятели направихме клип за Белоградчик, който пуснахме във Facebook и вече е гледан 45 000 пъти. В него вкарахме и кадри от етношоу с носии и национални танци, което правихме в Железница. Целта ми е да направя голяма кампания "Нашият дом е България". Над знамето от Роженския събор, което разпънахме на Седемте рилски езера, изписахме слогана на кампанията с фолклорния ансамбъл на Дупница и с туристи - буквално с телата им. За мен най-въздействащото беше, че хората се почувстваха горди, че са българи. Около 3000 души дойдоха на събитието и се снимаха със знамето. Това е страхотно послание, балоните дори останаха на заден план. Имам намерение да повторя тази организация и по време на Паневритмията, през август, когато дъновистите се срещат в Рила.
- Каза, че всеки месец посещаваш Седемте рилски езера. Как ги откри за себе си?
- Редовно ходя на планина, защото карам ски и дори съм участвал в състезания. Всичко се случи минала зима. Тогава бях в центъра на езерото Бъбрека, което беше заледено. Беше се случило нещо и исках да кажа молитва, защото съм силно вярващ човек. Имаше силен вятър, който се спускаше от върха и завихряше снега, беше доста бурен ден. В момента който завърших молитвата "Отче наш" с "Амин", вятърът спря. Усетих много ясно изтръпване по гръбнака. Всички са ми казвали, че мястото е божествено, но аз го почувствах наистина. Затова се връщам всеки месец, ходя с приятели, но по изгрев отивам сам.
- Имаш ли други екстремни хобита?
- Гмуркам се, а сега взимам курсове по пилотиране на витлов самолет. Спусках се с рапел от пещерата "Проходна - Очите на бога", минахме през Понора. Екстремното ме привлича. Но по-важното е, че България има повече туристически потенциал, отколкото страни, които правят по-агресивна реклама от нас.
- Как се случи така, че ти извади кръста на Йордановден в САЩ?
- Това беше интересен старт на годината. Бях в Калифорния на курс по фън шуй. Там също се организира мятането на кръста на Богоявление. Температурата на океана е близка до тази в нашите реки през януари - беше под 10 градуса. Така се случи, че аз извадих кръста. И ето още едно доказателство за силата на божествените сили. По това време имах голяма травма от падане със ски и не можех да ходя, но когато влязох във водата, вече не усещах никаква болка. Това беше наистина чудо.
- Завършил си УАСГ, показваш страхотна привързаност към България. В същото време си от младите хора, които, ако искат, могат да отидат и да се реализират лесно в чужбина. От къде идва това родолюбие?
- Аз съм това, което съм, защото съм се родил в тази страна. Характерът се изгражда от всичко, което ни заобикаля. И колкото и проблеми да има в България, щом успяваме в тези условия, значи българинът е много силен човек. Явно тази страна ражда гении, невероятни умове, талантливи хора, които трябва ценим. Те не са се родили в страни с висок стандарт, а именно тук. Единственото, което трябва да направим, е да запазим всичко, с което сме дарени и да го развием.
- Не си ли се изкушавал да останеш някъде в чужбина?
- За месец съм оставал в САЩ. Хората там са твърде еднакви. Няма я тази индивидуалност, която виждаме в България. Дори чешитът у нас е по-интересен. Американците са много добри, любезни хора, но са твърде праволинейни. Освен това съм осъзнал, че имам мисия в България. Целта на САЩ е да привлекат умовете от целия свят и да ги вкарат в матрицата, да ги използват с ясна цел. Докато в България имаме шанс да направим нещо за първи път. Имаме нужда от пионери, които ще запалят огъня някъде. Защото тук все още има много тъмни места, образно казано.
- Звучи много оптимистично, но мнозинството от българите са затворени в своя скептицизъм и битови проблеми и трудно ще приемат, че родолюбието и ентусиазмът са залог за по-добро бъдеще.
- Моето послание е, че когато човек е изпълнен с позитивизъм и желание да даде, такъв е вселенският закон, че винаги ще му се върне. А българинът обича да пести. И да се пести. Казва, че другите са виновни за неговото нещастие. А всъщност сами провокираме собствените си неволи. Можем да започнем да обръщаме нещата като пазим това, което имаме. Когато свърши събитието на Рилските езера, аз събрах голям плик с отпадъци. Нямаше нито едно кошче горе. Елементарно - човек дори да има желание, няма къде да си хвърли боклука. Но, все пак, всеки може да се погрижи, като събере собствения си боклук. Какво излиза - всички са нещастни, че е мръсно, но никой не мисли как да не се стига дотам. Така че - това е урок номер 1. Друго важно, което трябва да се случи, е да се положат усилия за развитие на туризма, защото така страната ще постигне по-висок стандарт. Особено има потенциал в бедните региони. Например, община Белоградчик е сред най-бедните, а има много възможности. Знаеш ли , че Седемте рилски езера нямат собствено лого , нямат картички. Ако искаме да се представим пред света, трябва да го направим достойно. Но в момента като реклама не отговаряме на нивото, което е нашата природа.
- Ти си потомствен архитект. Това избор по традиция ли е или е по сърце?
- Винаги съм искал да сътворявам, да оставям следа. Архитектурата е лесно средство да материализираш мислите си и да накараш хората да изпитат нещо. Музиката за мен е най-великото изкуство. С една симфония можеш да накараш хората да издигнат духа си. Но и с една архитектура можеш да накараш човек да промени настроението си, да се изпълни с хармония.
- Как посланията ти се въплъщават в работата?
- Аз проектирам сградите на "Артекс". Заедно с колегите, давам концепция, имена, цялостна визия и символите, които се интегрират. Всяка една рисунка, всяка една плетеница има своето послание и създава хармония, баланс, високи вибрации в комплекса. Например, в най-новия проект "Летера", къщата на буквите, аз исках да съхраним първата българска азбука - глаголицата. Затова гравирахме във фасадата огромни букви. Защото не съм я виждал никъде, само на паметника на Кирил и Методий, а там е със ситни букви. В "Диамант" направихме интересна обработка на фасадата, за да изглежда като фасетите на диамант. Логото на "Стела Бояна" е 16-лъчна звезда, която също е мощно зареден символ за хармония, мир и любов. Всяка една сграда има послание, което да остава. За мен архитектурата е източник на здраве, на семейно щастие и затова трябва да е по принципите на фън шуй, на създаване на хармонична среда. Т.е. да няма остри ръбове, напрежение между формите. За съседните сгради е много по-добре, когато една фасада е заоблена и няма т.нар. във фън шуй "остри, отровни стрели", които създават агресия. Както, като застане човек в ъгъла на едно помещение, той му засмуква енергията. Затова наказват децата в ъгъла. Не е случайно.
- Какво друго те изкушава от креативните изкуства?
- Киното. Това ми е голяма страст. За момента правя клиповете на събитията, които съм организирал. Искам да съберат популярност, да се гледат и от българи, и от чужденци. Заедно с приятели направихме кратък филм за Седемте езера и той да се разпространява. Заснехме вълци на забавен каданс, самодиви. Сестра ми също участва на бял кон като самодива, застанала на връх - получи се невероятен кадър. Така осъществявам мечтите си, мисията си. Финансова полза нямам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
