По време на експедиция до Антарктика руският хирург Леонид Рогозов се разболява сериозно и се нуждае от операция. Като единственият доктор в екипа, той осъзнава, че няма кой, освен него, да я направи.
В средата на полярната зима 27-годишният Леонид започва да се чувства уморен, слаб и да му се гади. По-късно той започва да усеща силна болка в долната част на коремната област.
"Тъй като е хирург, той няма проблем да диагностицира остър апендицит", казва пред BBC неговият син Владислав. "Той е правил множество такива операции. И в цивиливизования свят това е рутинно действие. За нещастие обаче, той не се е намирал в цивиливизования свят - а по средата на полярната пустош". Рогозов е бил част от Шестата съветска полярна експедиция - екип от 12 души, които е трябвало да постоят нова база в оазиса Ширмахер. Станция Новолазаревская била готова в средата на февруари 1961 година. След като групата приключила с мисията си, те се отправили към нея, за да преживеят тежките зимни месеци.
Към края на април животът на Рогозов бил в опасност, а надежда за помощ отвън нямало. Пътуването от Русия до Антарктика им е отнело 36 дни по море, а корабът нямало да се върне още цяла година. Летенето било невъзможно заради снега и бурите.
"Той е бил изправен пред много тежка ситуация на живот и смърт", казва Владислав. "Могъл е да чака напразно за помощ или да направи опит да се оперира сам".
Изборът не е бил лесен. Леонид е знаел, че апендицитът му е можел да се спука и ако това се бе случило, то почти със сигурност щеше да го убие. И докато той е преценява възможностите си, симптомите му станали още по-тежки. "Трябвало да е отвори стомаха си и да си извади вътрешностите", казва Владислав. "Дори не е знаел дали това е възможно за едно човешко същество".
И всичко това се случва по време на Студената война, когато Изтокът и Западът са се състезавали в сферата на ядрената технология, космоса и полярните кръгове - тежестта, на което е падала върху двете нации и хората, живеещи там.
Командирът на базата е трябвало да получи благословия от Москва, за да може операцията да се проведе. "Ако баща ми не бе успял и бе умрял, това със сигурност щеше да се отрази негативно на Съветската антарктическа програма", казва Владислав".
Рогозов решава - ще се опита да се оперира сам, вместо да стои и да чака да умре без да прави нищо.
"Въобще не съм спал снощи. Боли ужасяващо! А снежната буря преминаваше и смразяваше душата ми, виейки като 100 вълка", написал той е дневника си. "Все още няма симптоми, които да показват със сигурност, че апендицитът ще се спука, но имам лошо предчувствие... Това е... Има само един възможен изход - да се оперирам сам... Това е почти невъзможно... Но не мога просто да скръстя ръце и да се предам".
Рогозов изработил детайлизиран план как ще се развие операцията и дал на колегите си специфични задачи.
Двама мъже му станали асистенти, като е трябвало да му подават инструменти, да му държат лампата и да държат огледало - той планирал да гледа именно в него какво прави. Директорът на станцията също бил в стаята - в случай, че някой припадне.
"Бил е толкова систематичен - дори е инструктирал колегите си какво да правят, ако загуби съзнание - как да го инжектират с адреналин и да го интубират", казва Владислав. "Не смятам, че подготовката може да е била по-добра".
Пълна упойка, разбира се, не стояла на дневен ред. Той си е сложил местна упойка на стомашната стена, но веднъж, след като мине през нея, премахването на апедикса е трябвало да стане без болкоуспокояващи, за да може да запази умът си възможно най-чист.
"Горките ми асистенти! В последната минута погледнах към тях. Те стояха там в бели болнични престилки - а те бяха още по-пребледнели", написал по-късно Рогозов. "Аз също бях уплашен. Но когато взех иглата с новокаина и си сложих първата инжекция, някак си автоматично преминах към режим на операция и от този момент нататък не забелязвах нищо друго".
Първоначалната му идея да използва огледало обаче се провалила. Оказало се, че обърнатото изображение е било твърде голяма пречка и накрая той извършил операцията чрез опипване, без ръкавици. Достигайки до финалната и най-трудна част от интервенцията, той започнал да губи съзнание. И да се страхува, че ще се провали точно накрая.
"Кървенето е доста силно, но не бързах...Отваряйки перитониума, направих рана в сляпото черво и трябваше да го шия", написал по-късно Рогозов. "Ставах все по-слаб и по-слаб, главата ми започна да се върти. На всеки 4-5 минути почивах по 20-25 секунди.
Най-накрая - ето го проклетият придадък! С ужас забелязах черно петно в остановата му. Това означава, че ако бях изчакал само още ден, щеше да се спука... Сърцето ми се забави, ръцете ми станаха като гумени. Е, помислих, че всичко това ще завърши лошо и всичко, което остана, бе да премахна апендицита".
Но в крайна сметка той успява. След повече от два часа той завършва операцията - до последния шев.
След това, преди да си позволи почивка, той инструктирал асистентите си как да измият инструментите и чак тогава, когато стаята е била чиста и подредена, Рогозова взел антибиотици и хапчета за сън.
Зашеметяващо постижение. "Бил е облекчен най-вече, защото е получил нов шанс за живот", казва Владислав.
След само две седмици Леонид се завърнал към нормалните си задължения.
Има още един щрих към тази невероятна история. Лошото време и дебелият лед не позволили на кораба, който е трябвало да ги прибере през април 1962 г., да се приближи достатъчно и екипът е трябвало да прекара още една година в Антарктика.
Като хирург, Рогозов е имал притеснения, че може да изгуби връзка със света на медицината. А като човек той е бил заклещен на мястото, където е изживял най-ужасния момент от живота му. В дневника си той пише: "Все по-често вълни на носталгия към дома и омраза към това прокълнато място ме обземат. Вече ми изглежда изключително странно, че се съгласих на тази експедиция. Цялата си екзотика Антарктика изчерпа за месеца, а в замяна аз загубих две години от живота си. Клиниката ми, която обичам повече от всяко земно удоволствие, изглежда толкова далеч, колкото Марс".
За облекчение на екипа те били изведени със самолет, макар и малко по-късно от планираното. "Трябвало е да бъдат евакуирани с едновитлови самолети", казва Владислав. "Драматично един от самолетите почти е паднал в морето".
Рогозов се върнал у дома като национален герой. Историята за невероятното му оцеляване е било мощен инструмент за съветската пропагадна. Само 18 дни преди самата операцията друг руснак, Юри Гагарин, е станал първият човек, излязъл в космоса. И между двамата започнали да текат сравнения. "Било е силно сравнение, защото и двамата са били на една и съща възраст - 27 години, и двамата са били от бедни семейства, и двамата са постигнали нещо, което досега е било недостигнато от човешката раса. Били са прототипи на национални супергерои", казва Владислав.
Рогозов е бил награден с Ордена на червеното знаме, с който се почиталивелики дела и услуги към съветската държава и общество. Смелостта му е била издигната като пример за останалата част на света: "Вижте това поколение от млади хора, които нашата система е създала - млади, хубави, усмихнати, добри хора", казва Владислав". "Но в същото време направени като от стомана".
Самият Леонид обаче отклонявал публичността. В деня, след като се върнал вкъщи, отишъл отново болницата и продължил с кариерата си.
Операциите от апендицит сега са задължителни за бъдещите изследователи на Антарктика от няколко страни, сред които и Австралия. А някои медицински експерти предлагат на процедурата да бъдат обучавани и бъдещите астронавти, които биха напуснали Земята, за да създадат колонии на Марс или Луната.
Обръщайки поглед назад към оставеното от баща му, Владислав вярва, че най-стойностното е вдъхновението. "Ако се окажеш в ситуация, която изглежда безнадежна, когато всичко е срещу теб, дори във враждебна среда, не се предавай. Вярвай в себе си и се бори - бори се, за да живееш".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
