Бижута за 8,7 млн. лв. са внесени от Турция за две години
Ювелирите затварят магазини, а на туристите се предлагат накити от Китай и Тайланд
Майсторите бижутери изчезват, алармират от бранша. Гилдията на златарите изпитва всички негативи от глобалните процеси, вследствие на което занаятът им замира. Те не се конкурират с майсторството и уменията на чужди занаятчии, срещу тях е система, която произвежда бижута с конвейери, машини и матрици. Затова ювелирите се надяват на мерки за съхраняване на занаята. Още през 1909 г. варненският седмичен вестник "Известник" съобщава за жалба на варненските златари и търговци до министъра на търговията и земеделието за затрудненията, които Законът за контрол на златните и сребърни предмети им създава, пише БТА. Още тогава златарите искат контрол на вноса и маркиране на турските монети ирмилици, махмудии и румилета, чиято златна проба била 8 карата, а сарафите ги продавали за 18-каратови.
Затрудненията за бижутерите продължават и днес, разказва председателят на Регионалната занаятчийска камара в Бургас Мая Стоянова. Според нея майсторите златари нямат поле за изява, а продукцията им е скъпа, защото е ръчна и уникална изработка. Усилията на занаятчиите да се облекчи режимът за купуване на суровината за направата на златни бижута остават без успех. От бранша коментират, че вносът на бижута създава усещане за изобилие, но всъщност поражда проблеми и безработица. Данните на Агенция "Митници" сочат, че регистрираният внос на бижутерийни предмети от злато, сребро и други благородни материали за периода 2013 г. - април 2015 г. е от седем държави в размер на 5992,5 кг на обща стойност близо 12 млн. лв. Най-голям е вносът от Турция - 5112 кг бижутерия на стойност 8,7 млн. лв. Следващият вносител е Китай с 522 кг за почти 1,3 млн. лв., следван от Тайланд с 288 кг за близо 1,6 млн. лв. Внася се и от САЩ, Хонконг, Индия и Израел.
Според златарите Арман Аведисян и Атанас Маринов, туристите в България търсят бижута, които да са автентичен спомен от нашата култура и естетика. Съвременните накити носят символично значение, местните майстори бижутери черпят идеи от християнските мотиви и от хилядолетна ни културна традиция. С евтината продукция на изработените в Китай и Тайланд бижута обаче се превърнахме в продавачи на конфекция, констатира Аведисян. Може би и затова много търговци се разминават в очакванията и търпят загуби поради начина и вида на предлаганите предмети, посочва той.
Според Аведисян бумът в туризма е създал условия за развитието на художествените занаяти. А продукцията им заема съществено място в предлагането на спомени и създава специфичен облик на курортите ни. Това изобилие е със странно, понякога и скандално съдържание, което често е имитация на традиционни български предмети, които се губят в изобилието от матрьошки, странни стъклени, керамични и метални артикули от Индия, Китай, Турция и откъде ли още не, казва златарят.
На този фон бижутерските магазини във Варна са около 40 със своя европейски модерен облик. Но от тях само 5-6 са собственост на златари, към тази бройка трябва да се прибавят и още 8 сезонни магазина в курортните комплекси.
Най-добрите клиенти от туристите, които знаят какво желаят да купят, са руснаците и украинците. Те търсят основно произведени в България предмети. За съжаление поради вноса на бижута през последните 3-4 години се създава негативна тенденция, като в резултат редица майстори се отказват и закриват търговската си дейност, разказва златарят.
За обучение са
нужни години
Професията на златаря изисква продължително обучение, но заради вноса много хора от бранша може да изгубят работата си. Под "златар" се разбира майстор, обработващ злато, сребро и други благородни метали чрез извършването на различни операции на изтегляне, запояване, рязане, коване, леене и полиране. Традиционно тези умения са били усвоявани с чиракуване. Сега има и друг път за обучение и придобиване на образование в училища по изкуствата, където се преподава златарство и други умения, които се характеризират като бижутерско изкуство. Теоретично регулатор на отношенията в бранша е Гилдията, състояща се от членуващи майстори и калфи. Кариерата на всеки неин член започва от стажант чирак, после калфа, който, за да стане майстор, трябва да изработи практическа работа шедьовър. За усвояването на традиционните техники за изработване на предмети от благородни метали се изисква продължително обучение, казва председателят на Регионалната занаятчийска камара в Бургас Мая Стоянова.
Според нея Законът за занаятите, за който е ползван моделът на Германия, не сработи. С него бижутерството бе изключено от списъка на занаятите. Така се промени философията на първоначално приетия закон от 2001 г. Затова е необходимо да се обсъди и дуалната система на обучение. Като следваща стъпка държавата и занаятчиите трябва съвместно да организират обучението на кадри, казва Мая Стоянова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
