"От 14 март, когато беше акцията в нашата къща, аз съм в неизвестност. Нямам нищо, домът ми е разбит, синът ми е в болница и не знам дали ще оживее, аз спя в приют и искат да ме вкарат в лудница, това остана от живота ми", изповядва се пред "Стандарт" Стефанка Савова, майката на стрелеца от Лясковец. "Нека да отворят къщата и да ви пуснат вътре, за да видите на какво прилича това, което сме градили цял живот, всичко е унищожено!", кае се бабата. От 8 стаи нито една не й е останала за живеене. "Кратери" по 15-20 см зеели в стените. Телевизорът, уредите и другата покъщнина също били на решето след спецакцията на баретите от 14 март.
"Събудих се малко след 5 ч сутринта от шума на трошене и чупене на стъкла", разказва баба Стефанка. В просъница тръгнала към коридорчето. Синът й спял в стаята с терасата, тя - в столовата. "В коридора, в тъмното, се блъскам в една барета и само викам: "Петко, бягай, майко, те вътре влезли!". И докато разбера какво става, гледам Петко на земята. Той беше зад мен, само ми каза: "Влизай в кухнята и няма да мърдаш от там!". Полицаят с черни дрехи и черна качулка на главата ме осветяваше с нещо като лазерен лъч със синя светлина. От този момент нататък започнаха да стрелят. Петко само ми каза: "Бягай и се спасявай поне ти!". Останах в кухнята до 9 ч, през цялото време съм стояла права и съм се молила. Вярвам в Бог и през цялото време си повтарях една молитва. Чак около 9 ч дойдоха да ме изкарат със стълба през терасата. Малко преди това Петко ми вика: "Майко, обади се за линейката, че кръвта ми изтече!". Телефонът е в коридора, аз извиках лекарите, но не ги пуснаха да изнесат Петко", сподели още пред "Стандарт" 76-годишната жена.
Разказвайки спомените си от адската сутрин, баба Стефанка и досега трепери. "Едва когато ме изкараха от къщата, разбрах, че имало и убит полицай. Дали го е убил Петко - аз не мога да кажа, кой е стрелял, нямам представа. На терасата и вътре в апартамента беше пълно с полицаи, имах чувството, че
цялата войска от България беше вкъщи
Аз оръжие не съм пипала, нито съм стреляла, добре че Петко ме скри в кухнята, иначе и аз щях да съм простреляна. Спомням си само, че видях за кратко синът ми да лежи в локва кръв в коридорчето, там беше пълно с барети с качулки, виждаха се само очите им", разказва Стефанка. "Мен, като ме свалиха от терасата по стълбата, ме натикаха в полицейска кола и ме закараха на другия край на Лясковец. Там стоях, какво е станало в къщата през това време нямам представа. Нищо никой не ми казва и до днес. Два пъти исках да се видя с Петко, но ми отказаха, не ме пуснаха при него дори и в болницата", страда Стефанка.
Междувременно стана ясно, че адвокатът й, Виктор Костов, обжалва решението на Горнооряховския районен съд, който постанови да й се направи тройна психиатрична експертиза. Заседанието бе свикано по искане на Районната прокуратура в града, откъдето настояват пенсионерката да бъде настанена в Церова кория. След резултатите от експертизата магистратите ще решат дали искането е основателно, каза съдия Павлина Тонева.
Стефанка признава, че с Петко предусетили, че от полицията им готвят нещо. Дни преди атаката, като се прибрала от магазина, синът й казал: "Гледай, майко, сега този отива към поликлиниката и все снима и снима". Месец преди това пък дошли други непознати и отсекли едни орехи, а седмица преди акцията комшията отсякъл и вишната отпред, разказва Стефанка. И признава, че Петко сложил радиатори по прозорците на стаята си ден преди акцията. Казал й: "Те знаят, че съм тук, ще ме цапнат първо в главата".
Най-големият му страх бил да не го затворят
в Церова кория. "Някой пращаше писма в общината в Лясковец и ме викаха да ги прочета. Там пишеше, че се подготвя изпращането му в Церова кория. Писмата бяха написани на машина и изглеждаха официални, той се уплаши", признава баба Стефанка.
Майката на стрелеца разказва още, че през 2009 г. Петко занесъл 3 медицински за пушките във Велико Търново, платил си и членския внос. Дори занесъл оръжията в Златарица при майстор, който да види дали стрелят. Идеята му била да започне да ходи на лов. На 4 октомври обаче го извикали в полицията, на 21 ноември - пак. Какво са говорили с него, майка му не знае. После започнали да пристигат писмата, с които искали да го прибират в Церова кория. Стефанка твърди, че няколко пъти пред къщата идвала и кола на психиатричната болница, но той не излязъл.
Стефанка твърди, че войната им със съседите започнала през 1994 г. Тогава тя подела дела за двора пред кооперацията. "Заедно с адвоката Дончо Дончев 6 г. се борихме, за да докажем, че това, което си е наше, е наше и по документи. И сега нямам представа какво стана, мисля, че са прекратени. Имам нотариални актове, но пак съседите ми спорят. Започваха да строят, без да питат, след това пускаха и жалби срещу нас. Бързахме да се приберем и да се заключим вкъщи, защото живеехме в страх", казва Стефанка. През 94-а тя дори
се жалвала на президента Желю Желев
Твърди, че от "Дондуков" 2 й отговорили, а съседите им били задължени с прокурорско нареждане да освободят част от спорния двор, защото там бил изходът от първия етаж. "Освободиха го и тогава започнаха мъките за нас. Точно на 27 октомври написаха на врата на гаража" "Смърт за вас". После на 31 декември апартаментът ни бе разбит и ограбен. Стояхме от 8 до 12 ч при родителите ни. Когато се върнахме, намерихме патрона разбит и изцапан с кръв. Влязохме си през прозорците. Полицията каза, че сме обрани от наши хора. Изчезнаха 6 пръстена, БГ пари и много валута. Откраднаха и кожено яке. Петко обаче си го видя - на следващия месец го носеше момче в една кола. Като ни извикаха в полицията да си го познаем, дойде да ни вземе линейка от полицията. Закараха Петко в психото в Търново. Един час ни задаваха въпроси и накрая го пуснаха", твърди бабата. И продължава разказа си: "Той, Петко, си имаше пари, ходеше по морето като екскурзовод, след това и няколко пъти в Германия. Пишеше си писма с около 100 души там, които го канеха. Език знаеше много добре. Пушките ги беше купил с
пари, изкарани от работата му като екскурзовод
разказва майка му. "После обаче спря да излиза. Ние сме двама нещастници, които се борим срещу мафията", казва Стефанка. Бабата споделя и историята на мъжа си - разболял се, без цял живот да е пил и пушил. "Една вечер започнаха да му се подуват краката и да го болят. Откриха му киста на бъбреците, за няколко години си отиде в адски мъки. Отиде в Градище да гледа родителите си, а не защото сме го изгонили. Там си издъхна. Ако не вярвате, отидете в селото и питайте дали бай Сава е бил изгонен от жена си и сина си", пали се майката на Савов.
Пенсионерката твърди още, че една-две седмици преди фаталния 14 март с Петко са се жалвали на кварталния полицай Стоян Киров. "Някой беше пратил 15 циганчета, които започнаха да хвърлят камъни и да ни чупят прозорците, нека да потърсят кой и защо", настоява Стефанка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
