Съдбата на големия поет е съдба на България, казва племенницата му Мая Вапцарова
На 7 декември се навършват 105 години от рождението на Никола Вапцаров. Авторът на "Моторни песни" намери смъртта си на 23 юли 1942 година в тунелите на гарнизонното стрелбище в София. Той бе осъден на смърт за нелегалната си дейност в полза на Комунистическата партия. Тогава поетът бе точно на 33 години.
Днес стиховете му са преведени на 64 езика в 90 страни. Училища, улици, Военноморското училище във Варна, театърът в Благоевград носят неговото име. Роденият в Банско потомък на родолюбци и войводи е сред първите носители на наградата на Световния съвет на мир, която е връчена посмъртно на майка му Елена на 3 декември 1953 година.
В близките дни Съюзът на българските писатели и БАН организират честване по повод годишнината от рождението.
Мая Вапцарова е известна българска режисьорка, авторка на сто документални и игрални филма. Ученичка е на известния унгарски киноас Ищван Сабо и дъщеря на брата на големия поет - Борис.
- Г-жо Вапцарова, вашият чичо и днес, повече от седемдесет години след смъртта си, продължава да буни духовете. Споровете около името му не заглъхват. Чуват се гласове, които развенчават не само личността и делото, но и поезията му. Имате ли обяснение за всичко, което се случва пред очите ни?
- Това тръгва още от баща му. Тази фамилия винаги е замесена в най-важните събития от историята на България. Девет поколения от нея стават жертва за свободата на България.
Някои от "доброжелателите" на Вапцаров дебело подчертават влиянието върху поета на д-р Борис Майлер. За него се говори, че е приятел на Ленин, заедно са били в Швейцария. Възможно е. Факт е, че впоследствие синът му става заместник-министър на вътрешните работи на Русия. Майлер идва в Банско няколко пъти. Винаги го свързват с НКВД, но никой не казва, че всъщност е бил поканен от най-големия специалист по "Уши, нос, гърло" д-р Консулов. Те заедно търсят облекчение за поне двеста банскалии, болни от гуша. Вярно е, че Никола Вапцаров добре познава Майлер, дори се сприятелява с дъщеря му Рая. Но това едва ли е доказателство, че докторът го е направил комунист. Защото в същото време гости на баща му Йонко са кайзер Вилхелм Втори председателят на световния Пен клуб Германос Дюла, цар Фердинанд и синът му Борис Яворов. В къщата е пълно със световни личности и малкият Никола непрекъснато е между тях. Слуша и попива приказките им. При такива познанства той би могъл да бъде повлиян и от други хора, доста над нивото на Майлер.
- Казват, че фамилията Вапцарови идва от прякора на човека, от когото Йонко купил къщата с вапсаджийницата?
- Има и друга легенда, която някои смятат за доста екзотична. Според нея прадядото на Елена, майката на Никола, Теодор Теодоров Везьов, който е бил съветник на Екатерина Втора, се жени за Мария Медичи. Като зестра тя носи в Банско червени раковини, с чиято боя са багрели мантиите на папите. Нямало друг начин да се получи пурпурният цвят на височайшите одежди. С тази скъпа боя започват да боядисват преждата си и селяните от околността, а ние ставаме Вапцарови. Между другото Мария научила всички банскалийки да плетат дантели. Такава е легендата.
- Никола е бил само на три години, когато в дома на Йонко е идвал Яворов. Това знамение ли е?
- Яворов учи малкия Никола да изговаря Р. Ако кажеш Р, ще ти дам моя револвер, казва му. Но в същото време детето чува:
"Жин, жан, жув,
чука трака наковалнята звънлива,
де, момче, умът ти хвърка,
пак разтеглихме ушите,
дявол някой тук се бърка.
Поетичният ритъм постепенно започва да се натрапва в главата на момчето. И обяснимо то се хваща с това, с което и Яворов - револвер и стихове. Пейо Крачолов при всяко гостуване рецитира стиховете си. А да видим това какво е. Я да чуем - казвал. Той идвал в Банско и като слепец. Карат го д-р Кръстев и дядо Йонко.
Има един разговор между баба Елена и чичо ми, когато се връща за първи път в отпуск от военното училище. На стената има зелена посмъртна маска на Яворов. Вапцаров седи дълго пред нея като не отклонява погледа си:
- Какво толкова го гледаш и му се кланяш, сопва се майка му.
- Та той даде живота си за една лека жена.
- А ти за какво мислиш, че човек трябва да си даде живота? - отвръща синът.
- Откъде ги знаете тези неща?
- От баба ми Елена. Бях на 5-6 години. Тя ми ги разказваше. Освен това ме учеше на английски. И до ден днешен рецитирам Хамлет така както го е написал Шекспир. Баба Елена е била учителка, протестантка, знаеше "Фауст" в оригинал, имаше първия превод на шедьовъра на Гьоте. Стреми се да бъдеш много високо, но не за да те видят хората, а ти да видиш тях, съветваше ме.
- Тя често ли говореше за сина си Никола?
- Много рядко. До известна степен майката бе съгласна с пътя, който той е избрал, но й беше трудно да преживее мъката по него.Той е вторият й син. Първият е починал още съвсем малък, затова й беше толкова свиден. И затова го оправдаваше и го упрекваше едновременно.
Като протестантка баба ми имаше силно чувство за справедливост. Обичаше да разказва притчи. С тях е възпитавала и сина си. А те са доста мъдри и свързани с такива човешки ценности като честност, правда, социална справедливост. Няма как да слушаш и да не попиваш.
- Комунист, антифашист, хуманист, идеалист... Какъв е Вапцаров?
- Дядо Йонко е бил комунист. Неговата членска книжка я има. Той става първият кмет на комуната в Банско през 1919 година. Вапцаров няма книжка, няма и данни да е бил член на партията. Никъде в поезията си не казва,че е комунист. Той е ангажиран с каузата на социалната справедливост. Затова пише стихотворението "История".
- Доколко той е бил фактор в нелегалната борба?
- За да отговорим, трябва да сме били свидетели. Но не сме. Тези, които го обсъждат - също не са били. Но факт ли е мизерията факт е и днес. Същото се отнася и за безработицата. Арестуват вече статуите, защото хора в България не останаха. Мястото на Вапцаров е в борбата, иначе не би могъл да пише. Наскоро прочетох, че съдбата на Вапцаров е съдбата на България. Да, точно така е. Но в крайна сметка чичо ми е известен не като нелегален конспиратор, а като поет. Не приемам да го разпъват на кръста.
- Предател ли е Вапцаров, или е бил предаден?
- И това не можем да кажем, защото не сме били там. Аз най-много вярвам на баща ми. Той го е вкарал в нелегалната борба, въпреки че е 6 години по-малък. Баща ми твърди, че Вапцаров е говорил неща, които вече са били известни на полицията. Гешев наистина е имал 6000 агенти сред деветте хиляди комунисти.
- Наскоро в едно телевизионно предаване се твърдеше, че поетът се е обрекъл на гибел. Той е написал прощалните си писма три месеца преди да го разстрелят.
- През 1929 г., когато е бил само на двадесет, моряк във Варна, Вапцаров пише стихотворението "Гадател":
Ти втренчено се взираш в ръката
и казваш, че не ще съм дълго жив.
Отпускаш я и гледаш мълчалив,
доловил смътно някаква загадка.
И ясно сплитат смъртния ти кръст,
куршум за някаква незнайна гадна мъст
предричат смърт те, твоята прокоба
и аз те гледам със страх фалшив
мил ми ставаш някак си безмерно
и ако знаех, че всичко туй е верно,
О-о-о колко щях да съм щастлив.
- В Скопие вдигнаха голям паметник на Вапцаров. Дразни ли ви това?
- Нямам нищо против той да бъде известен по цял свят. Преди месец бях в Сицилия. Там, където е роден нобелистът Салваторе Куазимодо. Град като Варна, по стените изписани стихове на местното величие и единствено на вратата на музея му - стихове на чичо ми.
Пазете Вапцаров, казваше Куазимодо когато беше в България. Той е един от неговите най-добри преводачи.
- Поетът е загинал преди 72 години и още го разпъват на кръста. Едва ли щеше да му бъде толкова лесно, ако беше останал жив. Всъщност това възможно ли е било?
- Не вярвам, защото този характер, това докосване до света при него е много чувствително, много различно. Той никога не би останал в кутийката си. Пандорът ще я взриви. Рано или късно. Той пише:
Учеше ме, майко, ти с притчи,
да обичам всички като теб,
бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.
- Вашето любимо стихотворение?
- "История". В поезията на Вапцаров има космическа енергия. Само той и Жул Верн казват:
"Ще вляза в взривна ракета
самичък ще търся в простора
далечна планета.
И това е написано далеч преди да бъде изстрелян първият спътник.
- Кога разбрахте, че във фамилията ви има такава значима личност?
- Баща ми беше голям рецитатор и ме учеше на неговите стихове. Казваше ми, че те са пътеката към бъдещето. Бях съвсем малка. Научих "Писмо". Изпълних го в училище. Усетих огромен възторг, много ми ръкопляскаха. Похвалих се на татко, той ми каза: Сега вече знай, че на тези стихове ръкопляска бъдещето
Когато издавах първата си стихосбирка "Стъпала", чувствах, че около мен витае някакъв велик дух. Прецених, че ако изляза с неговото име, ще бъде самоубийство. Подписах се Мая Борисова. Това се повтори и при следващата - "Посоки".
- Вие сте и кръстница на кораба "Вапцаров". Какво почувствахте тогава?
- Той бе построен в Гданск, по поръчка на военноморското училище. Бях твърде притеснена. Страхувах се, че бутилката е от много дебело стъкло и няма да се счупи, а това е лоша поличба. Но дойде шефът на бригадата, направила кораба, и ме успокои: Не бой се, приготвил съм за теб специално приспособление. Шампанското се пръсна. Корабът спаси живота на много хора при инциденти в морето, а шефът на бригадата се казваше Лех Валенса, бъдещият президент на Полша. Тогава той ми каза: Земята се обръща. После ме поведе към брега. Беше адски студ, а там се бе събрала голяма тълпа. Пред погледа на всички, мъж и жена хвърлиха венчалните си пръстени във водата. Така те ритуално се ожениха с морето и призоваха надеждата да ми донесе нов живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
