Мата Хари: Куртизанка ДА, шпионка НЕ!

Митове и факти за Маргарета Гертруда Зеле
Винаги ще предпочета да бъда любовница на беден офицер, отколкото на богат банкер, казва известната танцьорка

На 7 август 1876 г. е родена една фатална жена, която в началото на 20 век възпламенява мозъците на мъжете.

Танцьорка, куртизанка, шпионка - така най-кратко може да бъде описана тя. Париж е опиянен от нейните екзотични танци. Заради уменията й в началото на Първата световна война германците я вербуват за своя шпионка. По-късно Мата Хари се опитва да стане двойна агентка и да работи за френския шпионаж, но този опит се проваля. Френският съд я признава за виновна и на 25 юли 1917 година я осъжда на смърт. Няколко месеца по-късно Мата Хари е разстреляна. Личността на тази жена е обвита в загадъчност. Тя самата си измисля такава биография, която й позволява да възбужда умовете със своята уж дълбока посветеност в тайнството на източните танци. Легендата "Мата Хари" доизмислят и нейните съвременници. А разпространеното схващане, че тя е била една от най-успешните шпионки на всички времена, изобщо не отговаря на историческата истина, пише "Дойче веле".

Коя всъщност е Мата Хари? За себе си тя разказва, че е родена в Индия, баща й бил брамин, а майка й - танцьорка. Твърди, че е възпитавана от храмовите жрици, които я въвели в тайнствата на танца и най-вече на любовта. Но всичко това са измишльотини. Колкото и да е заплетена историята на Мата Хари, има поне няколко факта, които можем да смятаме за сигурни.Родена е в градчето Леуварден, Нидерландия, през 1876 година, а истинското й име е Маргарета Гертруда Зеле. Баща й Адам Зеле е търговец на шапки, който фалира поради лоши инвестиции, а майка й Антже Зеле се разболява и умира когато Маргарета е на 15 години. След това тя и тримата й братя са разделени и изпратени да живеят при различни роднини. Още много млада Маргарета се омъжва за офицер от колониалните войски и заминава с него за островите Ява и Суматра.Бракът обаче бързо се разпадна и бъдещата легендарна шпионка остава без пари. Съпругът бяга с дъщеря им, а Мата Хари се мести в Париж. Там става любовница на френски дипломат, който й помага да започне да се издържа като танцьорка.Париж през 1905 г. е идеалното време за екзотичния външен вид на Мата Хари и "храмовия танц", който тя създава въз основа на културна и религиозна символика от Индия.

Тя е забулена във воали, които умело сваля от тялото си. В едно запомнящо представление се появява почти гола на бял кон. Въпреки че дръзко оголва задните си части, тя е скромна по отношение на гърдите си, които са покрити с мъниста. Завършвайки драматичната си трансформация от военна съпруга в сирена на Изтока, тя измисля сценичното си име "Мата Хари", което означава "око на деня" на индонезийски диалект. Танцьорката пълни зали и оперни театри от Русия до Франция най-вече защото шоуто й се състои в бавно събличане и в края остава полугола. Дори за Париж - "столицата на разврата", това е истинска сензация. Така Мата Хари става звезда.Репортер във Виена я описа като "стройна и висока, с гъвкавата грация на диво животно и синьо-черна коса". Лицето й, пише той, "прави странно чуждо впечатление". Друг очарован журналист я нарича "толкова котешка, изключително женствена, величествено трагична, хилядите извивки и движения на тялото й треперят в хиляди ритми".За няколко години обаче нейното представление избледнява. Тя допълва доходите си като куртизанка, която съблазнява държавни и военни мъже, сред които и германски офицери.Когато я вербува германското разузнаване, Мата Хари е на 39 години. Тя знае, че скоро ще трябва да слезе от сцената и си търси нов източник на доходи. Очевидно възможността да припечелва от шпионаж й се вижда привлекателна.Докато Първата световна война обхваща континента, тя има известна свобода да пътува като гражданин на неутрална Холандия и се възползва от това, пресичайки страната с куфари дрехи. Не след дълго обаче връзките й привличат вниманието на британското и френското разузнаване, което я поставя под наблюдение.През 1916 г., наближавайки 40-те и вече понапълняла, Мата Хари се влюбва в 21-годишния руски капитан Владимир де Маслоф. Но той е изпратен на фронта, където е ранен и ослепява с едното око. Решена да спечели пари, за да го подкрепи, Мата Хари приема доходоносна задача да шпионира за Франция от Жорж Ладу, капитан от армията, който е на мнение, че нейните куртизански контакти ще бъдат от полза за френското разузнаване.Германските началници от самото начало смятат Мата Хари за не особено благонадеждна и прекалено разточителна. А когато разбират, че се опитва да играе двойни игри, германците решават да я предадат на французите. С тази цел германското разузнаване изпраща до германски дипломат в Мадрид писмо, където става дума за шпионката Мата Хари под кодовото име "Н21". Германците знаят, че врагът ще отвори и разшифрова писмото. Целта е да изпратят френското контраразузнаване за зелен хайвер: да му пробутат една второстепенна агентка и така да прикрият важните си източници.

"Обичам офицерите, винаги съм ги обичала"

През февруари 1917 г. френските власти я арестуват за шпионаж и я хвърлят в затвора Сейнт Лазар в Париж в килия с плъхове. Позволено й е да се вижда само с възрастния си адвокат, който случайно е нейн бивш любовник.По време на дългите разпити от капитан Пиер Бушардон, военен прокурор, Мата Хари - която отдавна живее измислен живот, обърква фактите. Но в крайна сметка хвърля бомба: германски дипломат веднъж й е платил 20 000 франка, за да събере разузнавателни данни по време на честите й пътувания до Париж. Но тя се заклева пред следователите, че никога не е изпълнила задачата и винаги е била вярна на Франция. Казва им, че просто е гледала на парите като на компенсация за кожи и дрехи, изчезнали в заминаващ влак, докато германските граничари я тормозят. "Куртизанка съм, признавам. Но шпионин - никога!" - предизвикателно казва тя на разпитващите. "Винаги съм живяла за любов и удоволствие."Но в крайна сметка французите я обвиняват в разкриване на подробности за новото оръжие на съюзниците - танка, което води до смъртта на хиляди войници. Може би го правят просто с пропагандни цели, за да отклонят общественото внимание, но тъкмо това заляга в дъното на легендата за уникално успешната шпионка Мата Хари.Моралът на Мата Хари също е използван срещу нея. "Без скрупули, свикнала да се възползва от мъжете, тя е типът жена, родена да бъде шпионин", заключава Бушардон."Обичам офицерите, винаги съм ги обичала", казва по време на процеса легендарната танцьорка. И добавя: "Винаги ще предпочета да бъда любовница на беден офицер, отколкото на богат банкер".Военният трибунал я обсъжда за по-малко от 45 минути. "Невъзможно е, невъзможно е", възкликна Мата Хари, когато чува решението.

На 15 октомври 1917 г., облечена в синьо палто, подчертано от шапка с три ъгъла, тя пристига на мястото на екзекуцията в Париж с министър и две монахини. След като се сбогува, тръгва бързо към определеното място. След това се обръща към стрелковия отряд, маха с ръка и праща целувка на войниците. Убита е за миг.Екзотичният живот на Мата Хари и трагичният й край стават сюжети на книги, театрални пиеси, мюзикъли и филми. Първият филм за нея се появява само три години след разстрела й, а по-късно в нейния образ се превъплъщават звезди като Грета Гарбо и Жана Моро.През 2017 година в Германия е излъчен документалният сериал "Мата Хари - танц със смъртта", който прави първи опит за историческа реконструкция на събитията от 1916-1917 година, използвайки непубликувани до момента документи. Но авторите на сериала не откриват нищо ново и сензационно - тяхното разследване само потвърждава мнението, че танцьорката не е била кой знае каква шпионка и всъщност не е издала нито една голяма военна тайна. Същото показват и документите на британското разузнаване, разсекретени през 1999 година.