Масони спасиха "Св. Стефан" в Истанбул

Дарители от България и Турция реставрираха икони и изляха колони за основите на храма

Българската църква "Свети Стефан" вече няколко години е обявена за най-красивата църква на Турция. Историята й датира от 1849 г., когато българите в Цариград получават разрешение да имат свой храм. А княз Стефан Богориди подарява дворно място с постройка за временен параклис. Основният камък на новата църква е положен на 27 април 1892 г. от екзарх Йосиф. И на брега на Златния рог започва вдигането на черквата. Основи от гранит, облицован с мрамор. Най-голямата конструкция на църквата е желязна. Храмът с времето става известен като "Желязната църква". Светинята е осветена навръх Рождество Богородично - 8 септември 1898 г. от екзарх Йосиф. А в двора й са погребани Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

Уникалната българска черква "Св. Стефан" на брега на Златния рог в Истанбул вдъхнови и обедини български масони в кауза по спасяването на храма. Сред основните двигатели на съхранението и възраждането на черквата е пловдивчанинът Лука Станчев - свободен зидар, носител на почетни награди. Името на Станчев върви неразделно и с Пловдивския граждански клуб, на който той е възстановител и председател. "Днес българската памет се руши, краде се, губи се и изчезва. А народ без памет - реална, не измислена, е обречен на забрава", казва Станчев. Признава, че в корените си е свързан по някакъв начин с магичния Цариград. Във фамилията му са знатни български възрожденци и ктитори на Рилската и Бачковската Света обител. Впрочем там навремето са изографисани и образите им. Ключът към съхранението на храма "Св. Стефан" вероятно се крие в прадядо му Вельо, който е един от учредителите на Българската екзархия в Цариград. Мисията на Лука Станчев за спасението на разрушаващата се българска черква започва още в началото на 70-те години на миналия век. А след време, по време на честванията 100 години по случай освещаването на храма в края на 90-те, решава да започне кампания. И поставя каузата за реставрирането на иконите пред тогавашния кмет на Пловдив д-р Иван Чомаков, Гражданския клуб и българските масони. Така се дава началото на най-знаковата по рода си инициатива, защото след време в мисията по съхранението на уникалния храм се включват дарители и от двете държави. Вселенският патриарх Вартоломей благославя начинанието. Едновременно с иконите се реставрира и гробницата на възрожденеца Гаврил Кръстевич в Истанбул, създава се музей в сградата на Екзархията, оформя се и нейният двор. Трудният, песъчлив терен на брега на Златния рог около "Св. Стефан" обаче подлага на риск цялата сграда. И Голямата община в Истанбул, побратимена с Пловдив, се ангажира с укрепването на образувалото се свлачище.

Лука Станчев с Вселенския патриарх Вартоломей

На дълбочина 25-28 метра се монтират 360 бетонни колони с диаметър 80 см. Възстановяването на построения в средата на ХIХ век исторически Метох - срещу Желязната църква, започна отново по инициатива на българските масони. Преди 2-3 години сградата е била руина. Но българите в Истанбул получили разрешение за ремонт да се направи цялостна реконструкция и укрепване. Идеята е Метохът да стане български културен център. Всяка стая в него носи името на дарителя, възстановил и обзавел със старинни мебели обителта, както е и в Рилския манастир. Така една от стаите например носи имената на Димитър Керемедчиев и Иван Сариев - велик майстор на Обединената Велика Ложа на България. От Бачковския манастир също се включват с помощ. "В съвременния свят живеят в хармония различни култури. Толерантността е тясно свързана с уважението. Уважението към различната истина, към Висшето същество - към Бога на другия. Уважение към другата религия", казва Лука Станчев. Вероятно и затова на бликването на мозаечната чешма-фонтан в двора на "Св. Стефан" се радват и християни, и мюсюлмани. Всъщност, тя е точно копие на известната бронзова чешма в Пловдив. Майстор и на двете е галеристът Жорж Трак. Фината мозайка около водата в двора на "Св. Стефан" кара вярващите да разпознаят в нея аязмото на храма. Черквата ще бъде отворена след консервационните дейности по външността й. Но отсега е сигурно, че на честванията за 120-ата годишнина от освещаването й ще застанат рамо до рамо християни и мюсюлмани. Лука Станчев казва, че "когато правиш нещо добро, "Оня отгоре" ти помага и те закриля". Нещо повече "казва си - да го оставя да го довърши". "И аз, незавършил още едното, започвам следващото", признава Станчев.

Аязмото в двора на храма вече с уникална пловдивска мозайка

Злато покри кубетата

Течащият покрив на "Св. Стефан" става причина да се мисли и за съхранение на възстановения иконостас. Но вместо непрекъснато да се бронзира, идва идеята кубетата да се позлатят. Но решението е материалът да е като при сочената за най-висока православна черква в света - катедралата "Христос Спасител" в Москва. Оказва се, че космическата сплав на нитрат на титана се прави и в Пловдив от фирма, която има лиценз за производство на необходимите плочки. И дава 70-годишна гаранция за блясък дори на остров в Средиземно море. Условието за издръжливост на влага е задължително заради Босфора, уточняват експертите. Средствата не са малко, но се набират бързо. По-бавно се случило изготвянето на техническата документация и транспортирането на техника и материали. Но точно през 2010 година, когато Истанбул е столица на културата на Европа - куполите грейват като подарък от Пловдив за побратимения Цариград. А "Св. Стефан" става единственият позлатен храм в Турция.