Може и да замина в чужбина, но винаги ще се състезавам за България, твърди Денислав Коджабашев
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Денислав Коджабашев, който макар че от година се състезава при параолимпийците, се превърна във фактор не само в Европа, но и в света.
Сбъдват се мечтите на онези, които работят, докато мечтаят. За тази мъдра мисъл се сетих след срещата с параолимпиеца Денислав Коджабашев, вероятно защото се впечатлих от девиза на състезателя по тенис на маса: "Следвай мечтите си! Те знаят пътя!" Това е мотото на младежа от Варна, чиято история доказва, че трудът е част от пътя към мечтите.
За повечето спортисти с увреждания 22-годишният Денислав минава за здрав.
Роден е без дясна китка
което се води леко увреждане и не му пречи да побеждава и здравите състезатели. "Нося протеза. Честно казано, съм в доста по-благоприятна ситуация от хората, на които им се налага да им ампутират крайници. Свикнал съм и е част от мен", казва без притеснение той. А и няма защо да се притеснява.
С тенис на маса се захваща преди 13 г. Всичко започва от една желязна маса за тенис пред блока във Варна и от факта, че баща му, който е капитан, е любител на този спорт. "Когато слезеше на сушата, ходехме често да играем в спортната зала. На едно от ходенията треньорът ме видя, че се справям добре и говори с баща ми да ме запише да тренирам. Така започнах. 11 години играх в клуба. Благодарение на този клуб съм постигнал всичко, което съм до момента", спомня си Денислав, като подчертава, че Цецо Николов е треньорът, на когото дължи най-много до момента.
Днес той тренира с Константин Парапанов.
Заради спорта от тази година живее в София, за да се подготвя за състезанията на националния отбор. При параолимпийците се състезава едва от година, като за тези състезания се подготвя с треньора Михаил Фролошки в клуба на параолимпийката Стела Енева.
Денислав е истинска машина за медали. Не съм ги броил, но са много.
Над 150 са - на година печеля по 10-12
казва той. Успехът му при параолимпийците обаче е повече от забележителен. За една година вече е втори в европейската ранглиста, а в света е четвърти. Преди да се включи в параолимпийската надпревара, е на 1700 точки от първия в световната ранглиста, а днес вече е стопил разликата на 100 точки.
Какво може Денислав показва още на първото състезание за хора с увреждания, в което участва през март миналата година в град Егер. Тогава на открития турнир на Унгария печели златен медал в индивидуалното първенство. Следват подобни турнири в Словения и Словакия, които приключват с първи места. "В Словения бих вицеолимпийския шампион от Лондон и олимпийския шампион от Пекин", уточнява Денислав.
Така в Европа всички започват да говорят за Денислав, който не прощава на противниците си и на Световното първенство за хора с увреждания до 23 г. в Лондон миналата година,
откъдето се връща с два златни медала
от индивидуалното и отборно представяне. Два сребърни медала завоюва малко по-късно в румънския град Клуж.
За момента спортът заема основната част от живота му. Тренировките му са два пъти на ден. Със спорт иска да бъде свързано и бъдещето му. "Много бих искал след време да бъда управител или мениджър на мултифункционална зала. Искам да се прави нещо за спорта в тази държава, защото се обръща внимание само на футбола и на зрелищните за публиката спортове. Нашите спортове дори не ги дават по телевизията. На Запад тенисът на маса е важен и популярен спорт", казва той.
Тази година надеждата ни в тениса на маса донесе златен и сребърен медал от открития параолимпийски турнир в Италия. Предстоят му Световни игри в Сочи, които са седмица преди европейското първенство в Дания. Целта естествено е квота и медал от олимпиадата в Рио догодина. "Не съм бил на олимпиада засега. Затова казвам, че на олимпиадата в Токио през 2020 г. медалът ще е златен със сигурност", казва още той.
Денислав е убеден, че за спорта е нужен интелект. Смята, че
не можеш да караш само на мускули, ако нямаш акъл
Идеалът му за професионализъм и характер е Новак Джокович, който според него знае кога да се стегне и кога да се забавлява. "Харесвам и Федерер, но той е много сериозен. Джокович е балканска душа", казва с усмивка Денислав. Иначе се прекланя пред Димитър Бербатов и Григор Димитров. За Стела Енева говори с благоговение, като я дава за пример за воля и борбеност. "Невероятна е. Страшно много й се възхищавам. Не съм виждал толкова отдаден и амбициран човек".
Любопитно е, че когато се състезава със здравите, Денислав носи протеза. При параолимпийците няма това право. "Когато съм с протеза и съответно без нея, е различен балансът на тялото", уточнява той.
Денислав е изключително благодарен на семейството си. Мрази да го съжаляват заради увреждането му. Убеден е, че се чувства по-добре от много хора без протези. Заради успехите си е получавал вече предложения от други държави. "Дори някога да отида в чужбина, винаги ще играя за България. Предлагали са ми да сменя флага, но това не е на дневен ред.
Турция се опита да ме съблазни със сериозна сума
Предложение дойде от Черна гора. Чувството да видиш българския флаг и да чуеш химна, когато си на първо място, е неописуемо и не може да се сравнява с пари. Няма как да се случи поне при мен", отсича Денислав, запътвайки се отново за тренировка, където ще работи, докато мечтае.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
