- Покорителят на Берлин си навлича гнева на Берия и Сталин
- Специална военна част краде 7 вагона съкровища за Маршала на победата
- Любовта на народа го праща в немилост, отказват да го погребат
Когато на 24 юни 1945 г. покорителят на Берлин маршал Георги Жуков, тържествено преминава на бял кон през Червения площад по време на първия военен парад в Русия в чест на победата над нацизма, никой от присъстващите 40 000 ветерани от кръвопролитните битки не може дори да си представи, че над главата на героя всъщност се струпват най-черните облаци. Жуков е на гребена на славата. Превзел е столицата на Хитлер, приел е капитулацията на Германия, домакин е на най-зрелищната демонстрация на руската военна мощ, наречен е Маршал на победата… И въпреки това, малко по-късно изпада в немилост. Сталин и партийната върхушка не могат да простят Жуков две неща: безкрайната му популярност сред нарова и несметните му богатства. Започват срещу него „дело за трофеи“.
Героят мародер
Маршалът е обвинен в кражба от Германия на злато, диаманти, картини, мебели, килими и какви ли не още съкровища „за лична употреба“. И разследван като най-долен мародер.
Жуков приветства военния парад за Деня на победата през 1955 г.
Разбира се, в дъното за заверата е страховитият шеф на НКВД Лаврентий Павлович Берия. Шпионите му първоначално отвеждат копоите на Берия в апартамента на Георги Жуков в Москва. Но намереното, макар и безценно, не ги задоволява. През януари 1948 г. по лична заповед на Сталин служители на държавната сигурност претърсват апартамента на Жуков. Донесенията били, че там маршалът пази сандък и куфар със злато, диаманти и други бижута. Но не са намерени нито сандък, нито куфар. Открита е само една кутия, пазена в сейфа в спалнята. Там има 24 часовника, 17 от които златни, а три - обсипани със скъпоценни камъни. В сейфа има още златни пръстени и висулки, златна кутия за цигари, верижки и гривни, обеци и ключодържател, украсени с много скъпоценни камъни.
„Апартаментът на Жуков създава впечатлението, че всичко, което би могло да го компрометира, е премахнато оттам“, пише в отчета на служители на Берия. Което става повод за нахлуването им дачата на маршала в село Рубльово в Подмосковието. И там милиционерите откриват пещерата на Аладин. Обявяват, че тя е „склад за съкровища”.
„Влизайки в дачата е трудно да си представим, че сме близо до Москва, а не в Германия“
Из документите по делото с гриф „Строго секретно“
Списъкът с изброените ценности надхвърля няколко страници. В дачата са открити над четири хиляди метра скъпи платове – вълна, кадифе, брокат, коприна, 323 кожи на самури, маймуни, лисици, каракуни, 35 броя висококачествено шевро, 44 прескъпи килими, огромни гоблени и картини, взети от двореца в Потсдам и други замъци в Германия. Някои от гоблените, картините и кожите са изложени, останалите са складирани.
Милиционерите откриват 55 картини, повечето от които окачени по стените, дори и в кухнята. Останалите – също са опаковани и складирани. Копоите намират 7 големи кутии със скъпи порцеланови сервизи за хранене и чай, две кутии сребърни прибори, 20 броя уникални ловни пушки от компанията "Holland-Holland". Само една от тези пушки, увековечена през 1998 в уникалния филм на Гай Ричи „Две димящи дума” и днес струва несметни пари, камо ли 20.
„Това имущество се съхранява в 51 сандъка и куфар “, гласи докладът до Сталин.
Георги Жуков с президента на САЩ Дуайт Айзенхауер
Дачата на Жуков по същество е истински музей. Навсякъде в него има бронзови и порцеланови вази и фигурки, както и „всякакви дрънкулки с чужд произход“. Генералният извод е, че в дачата на Жуков няма нито едно нещо, което е произведено в СССР, с изключение на 2 пътеки на входа на къщата. Всичко останало са немски мебели, съдове, завеси и декорации и произведения на изкуството. Най-потресени са енкаведейците от факта, че във вилата няма една съветска книга. Рафтовете на библиотеките й са пълни с огромно количество книги на немски език - с фини подвързии и златно щамповани.
Берия не започва претърсването на имотите на Жуков случайно. Има куп сведения за златния батальон на маршала, който се занимавал с мародерство. Публична тайна още по онова време било, че покорителят на Берлин се връща от Германия “военни трофеи”, натоварени в седем жп вагона.
Смята се, че Жуков е изнесъл от Германия не само мебели, произведения на изкуството и скъпоценности. Но и огромен брой луксозни автомобили. Сред тях е брониран Mercedes-Benz 770, спортен Horch 853 с каросерия на Ердман и Роси и Horch 951 с голям персонализиран корпус - като подарък за най-голямата му дъщеря. Колите са прибрани от Жуков, независимо, че в Москва той вече си има собствен автопарк, в който е и подаръкът от Йосиф Сталин - Packard 180 от 1940 г.
Колите на Жуков се пазели в София
Жуков не може да шофира, но обича да го возят с „бясна” скорост. Има личен шофьор - Александър Бучин, първокласен разузнавач на Народния комисариат на Държавна сигурност. Първата си кола - мощен Horch, маршалът получава през 1941 г. Намерена е в гараж сред автомобилите на бившето германско посолство в СССР. След това Жуков се премества в американски Willys и през есента на 1944 г. получава премиум автомобил измежду трофеите. Автомобилите са оставени в гаража на германския военен аташе в София, взет от съветските войски.
За да пристигне в Берлин, който току-що е превзет от съветските войници, маршал Жуков се спира на брониран петтонен мерцедес, който лесно може да ускори до 200 километра в час, разказва Бучин. Но накрая Жуков е отведен на тържествената церемония по подписване на Акта за предаване на Германия, с друго превозно средство - Packard.
Делото за трофеите тръгва през 1946 г. Събирах боклуци, казва Жуков
Облаците над главата на Жуков се сгъстиха през лятото на 1946 година. Той беше обвинен в присвояване на трофеи и „преувеличаване на заслугите си в побеждаването на Хитлер“, след което срещу него е образувано „дело за трофеи“.
„Признавам, че съм много виновен, че не съм предал целия този ненужен боклук някъде в склада, надявайки се, че никой не се нуждае от него. Кълна се като болшевик, че след това ще избягвам такива грешки и глупости. Със сигурност все още и изцяло служа на родината, партията и Великия другар Сталин.”, пише Георги Жуков в обяснителната бележка, адресирана до секретаря на ЦК на ВКП (б) Андрей Жданов. Тя трябва да докаже неговото разкаяние за заграбените за лично ползване трофеи. Но няма никакво значение.
Жуков със семейството си
Машината отдавна е задействана. И прошка няма. Жуков е отстранен от поста главнокомандващ на сухопътните войски и е назначен за командващ войските на Одеския окръг. Две години по-късно е преместен на поста командир на Уралския военен окръг.
Жуков живее в Свердловск от 1948 до 1953 година. Макар че хората посрещат с овации Героя на Съветския съюз, той си знае, че е в изгнание. Заедно със семейството си маршалът се установява в имение на територията на бившия Ново-Тихвински манастир в Зеленая Роща. И остава далече от политическите дела в столицата, в която няма право да се връща.
През тези години Жуков става близък приятел с писателя Павел Бажов. Пишат си, ходят си на гости. Когато през декември 1950 г. Бажов умира в московска болница от рак на белия дроб, Георги Константинович носи ковчега му на погребението.
Писателят Павел Бажов, близък приятел на Жуков
През 1950 г. в окръжната военна болница Жуков се запознава с военния лекар Галина Семьонова. Тогава той е на 54 години, а тя беше с 30 години по-млада. Голямата разлика обаче не пречи на двамата и скоро Галина става третата съпруга на Жуков. Ражда му дъщеря - Мария. След смъртта на Сталин Жуков най-после получи разрешение да се върне в Москва. Става първи заместник-министър на отбраната на СССР, а две години по-късно – и министър на отбраната на Съветския съюз.
Богаташите бедняци в столицата
В столицата Жукови се установяват в шестстаен апартамент в бившата жилищна сграда на граф Шереметев на Романовия хълм, който носи прякора "Маршалски". Съседи са им партийните лидери, министри и герои на победата. Всички те се отличавали от другите съветски хора по своето богатство. Децата, родени в тези семейства, нямат представа, че техните връстници живеят в общи жилища, че получават храна с дажби, че нямат летни вили и т.н.
След някогашното пищно обзаведено московско жилище и легендарната дача, апартаментът на Жукови след изгнанието е на практика празен. Властите позволяват на жителите да избират държавни мебели и други предмети от бита, но за използването им се плаща наем. Горди, маршалът и близките му предпочитат да имат собствени мебели. Затова апартаментът им остава напълно гол.
На същата улица има столова за медицинско хранене в четвъртата главна дирекция на Министерството на здравеопазването на СССР, която е наречена „Кремълската столова“. Всеки прикачен към нея получава купони за обяд и вечеря, може да си вземе и суха дажба или да си поръча храна вкъщи. Но Жукови предпочитат да не ползват и това. Готвят си вкъщи, всичко необходимо си купуват от съседния военен магазин. Маршалът, любител на лукса и високите скорости, ходи пеша на работа…
Хрушчов го обявява за авантюрист
След две години в Министерството на отбраната, при Хрушчов Георги Константинович отново изпада в позорно положение. Народната популярност му изиграва лоша шега, обръщайки партийния елит срещу него. Жуков не само е освободен от поста министър, но и отстранен от Президиума на ЦК и ЦК на КПСС .
В. "Правда" публикува статия на маршал Конев, в която се съобщава, че Жуков не оправдава доверието на партията, "склонен е към авантюризъм в разбирането на най-важните задачи на външната политика на СССР и в ръководството на Министерство на отбраната."
Това отношение към Маршала на победата продължава до средата на 60-те години на миналия век. При Брежнев Жуков за кратко се връща в публичното пространство, но само защото Леонид Илич решава да използва по-активно темата за Великата отечествена война и да съживи парадите на Победата. Така Жуков е добре дошъл. Нали организира първия парад на Червения площад?!
Годините на позор и унижение разклащат здравето на маршала, макар че през 1969 г. му е оказана „голяма чест” - позволено му е да публикува мемоари за войната - „Спомени и размисли“.
Жуков е съборен психически най-вече от смъртта на любимата си трета съпруга. Галина умира на 53 години през ноември 1973 г. Само няколко месеца по-късно – през май 1974 г. Георги Жуков получава инфаркт. Умира на 18 юни в Централната клинична болница, малко преди 17-ия рожден ден на най-малката си дъщеря.
Властите не позволяват погребение. Урната му е в стената на Кремъл
Приживе Жуков иска да бъде погребан. Роднините се опитват да изпълнят последната му воля, но властите не позволяват. Ковчегът с тялото на Жуков е изложен за поклонение в Централния дом на Съветската армия, което се приема за поредно омаловажаване на авторитета и заслугите на Жуков. Обикновено телата на държавните мъже се излагали за поклонение във Всесъюзния централен съвет на профсъюзите.
Жуков с дъщеря си Маша, 1970 г.
Независимо от това опашката от хора, които искат да си вземат последно сбогом с Маршала на победата е стотици метри. В края на церемонията тялото е отнесено в крематориума. Публиката чака пристигането на маршала от военно-въздушните сили Руденко, защото има обичай: кремацията на един маршал започва само по заповед на друг.
На 21 юни 1974 г. урната с останките на Жуков е поставена на лафет. Хората се събират на Червения площад. От трибуната на мавзолея на Ленин маршал Гречко произнесе реч за подвизите на Жуков. След това урната с пепелта беше зазидана в стената на Кремъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
