Винаги съм смесвала аромата и багрите на различните светове, споделя пресаташето на Френския културен институт
Мария Конакчиева е пресаташе на Френския културен институт в София, една от най-известните и уважавани българки в дипломатическо-деловите кръгове на Париж и сред елита на Тунис и Алжир. Изключително елегантната като визия и поведение дама е сред хората, които работят по проекта за тракийската изложба в Лувъра още от самото му начало, поставено от Вежди Рашидов през първия му мандат на артминистър и тогавашния шеф на световния музей номер едно Анри Лоарет.
Мария обаче е и една от най-интересните еви в светското ни общество, в чието излъчване няма и милилитър снобизъм. Животът й е готов сценарий за филм - и това не е клише от жълтите хроники. Като млада булка напуска България, за да опознае Европа и Африка. През годините се среща с министри, олигарси, президенти, министър-председатели, звезди от сцената и екрана - на три континента. Историите, които мадам Конакчиева разказва пред "Стандарт", са пълни със сюжети, на които може да завижда всеки писател. Но каквото и да се случи, където и да попадне, Мария навсякъде и на всички гордо казва: Аз съм българка. И за нея няма нищо по-естествено от това.
"Не мога да бъда друга. Аз съм си най-обикновен патриот. А животът ми винаги е бил интересен, защото открай време смесвам аромата и багрите на различните светове. Колкото и да не го показват, хората на Запад са много самотни. Ние си въобразяваме, че едва ли не там всичко е розово, но съвсем не е така - просто те умеят да крият чувствата си, при това много по-добре от нас. Дори децата им да страдат, най-много биха могли да отидат при психоаналитик. Родителите са ги възпитали да бъдат щастливи - каквото и да се случва. Защото така повелява семейното статукво. И нещо особено важно - да не бъдат егоисти. Докато у нас съвсем не е така. Всяка майка с радост е готова да се превърне в доброволна жертва на отрочетата си. Ана Карина дойде и пя в Народния театър", казва Мария. Тя има двама синове - Софиян и Ясин. Единият е спец в бизнеса, другият - в медицината. Говорят по няколко езика, не само защото живеят във Франция и Канада.
Ана Карина споделя мъката си по великия Годар
Френската кинозвезда Ана Карина преди години гостува в София, за да пее в Народния театър. Мария е с нея през цялото време.
"Тя няма гласа на най-големите, но беше изключително изразителна. Гастролира у нас в залеза си. Всички я помнят от филмите в Новата вълна - Ана проби в дует с Жан-Пол Белмондо, а нейният режисьор беше Жан-Люк Годар. Всъщност тя се омъжва за него заради лудата си любов. Той в никакъв случай не беше най-красивият мъж на света, но няма съмнение, че външният вид не е най-ценното в класацията на нежния пол. Просто бяха страхотна двойка: Годар - гениален кинаджия, Карина - млада и красива. Ето какво ми разказа тя в София. Един ден тръгват с колата към Кан, за да представят нов филм - и по средата на пътя започват да се карат. При първата възможност Годар прави обратен завой към Париж. Ана плаче през цялото време. Когато се прибират, той й казва усмихнато и миролюбиво: "Отивам за цигари и вестник и веднага се връщам". И тя повече никога не го вижда - дори не й се обажда по телефона. "Това беше шокът на живота ми", ми призна тогава Ана. Всички сме хора, които носим травмите си - и няма никакво значение кой колко е известен или богат. След този момент кариерата на Ана запада и повече никога не се възстановява в предишния си блясък. Големите творци като че ли носят някаква тъга в себе си", убедена е Мария.
Силви Вартан е най-голямата българка
Мария е убедена - Силви Вартан е единственият артист, който никога не се предава - изключително дипломатична, с невероятно чувство за такт. "Тъкмо заради това успя толкова десетилетия да се задържи триумфално на сцената и екрана и да бъде все така уважавана. Годините не й попречиха да остане вечната любимка на французите - за разлика от голямото разочарование Джони Холидей, първият й съпруг, за когото бохемският нощен живот беше преди всичко останало. А Силви е домашарка, възпитана от майка еврейка и баща арменец. За мен обаче тя е най-голямата българка. Постоянно гледам френските канали - няма случай, в който Силви да участва в предаване или в шоу, и да не спомене родината си - въпреки че я напуска, когато е само на 9. Докато Кристо Явашев отрече 25 години от живота си. Не критикувам, само сравнявам. Много е важно, когато си някой по света, да работиш за името на страната си. Винаги сме страдали от липсата на лобита - където и да било, във всички сфери. Човекът, който винаги е говорил за България, е Борис Христов. Бях на поклонението му в "Свети Александър Невски" - имаше 100 души. Дълго време не можах да го преживея. Бях обидена на моя народ. Когато заминах за чужбина през 1967-а, всички познаваха Борис Христов. През 90-те навсякъде ме питаха за Стойков - тоест за Стоичков. Всеки трябва да се чувства емисар на националната кауза".
За малко да доведе Ален Делон, бъбри часове с Белмондо
Според Мария българите и японците си приличаме по малко неща. Между тях е специалното отношение към Франция - и двете нации се прекланят пред нейния лукс, изтънченост, музеи и митове. И обожават Силви Вартан и Ален Делон. "Бях в много добри отношения с неговия издател Карпентиер. Влязох в диалози и преговори заради "Жените на моя живот" - книгата, която Ален Делон позволи да се появи на международния пазар за 75-ия му рожден ден. И нещата може би щяха да тръгнат по-бързо и по-ефективно, но точно тогава актьорът влезе в болница заради сърдечна недостатъчност. Отиде в Русия, но отказа на София. Виж, Жан-Пол Белмондо е невероятен - въпреки всичко, което му се случи, остана човечен и усмихнат. Не знам колко хора, преминали през инсулт и останали полунеподвижни като него, могат да запазят себе си.
Ходех в кафенето на моста "Алма" - точно срещу посолството ни в Париж - за да си говоря с Белмондо. Той винаги излъчваше топлина и изисканост. Въпреки че е бил лошото момче в буржоазното си семейство, което не е искало да учи, а да се забавлява. Когато живееш с 200 километра в час, понякога може и да катастрофираш. Белмондо никога не е бил особено разумен - най-малкото във вечните му каскади, които не отстъпваше на професионалистите.
Общувала съм с Катрин Деньов - много студен човек, до който се стига изключително трудно. Вероятно с хората от нейния кръг има съвсем друго поведение. Виждах се с нея, докато снимаше в София "Изток-Запад". Тогава личният й агент следеше зорко да не би някой да се приближи до нея или пък да я снима на по-близо от 20 метра. И само единият профил. В Париж съм я засичала няколко пъти в квартала й. Когато във Франция поздравиш някой известен човек, той винаги ще ти отвърне и ще се усмихне - но не и Деньов. Но това е нейният избор".
Саркози разбра в София за развода си
Любимката на Мария обаче е Сесилия - бившата съпруга на Никола Саркози. Каквото и да каже за нея, винаги ще е с добро и любов. Много е пристрастна. "Изключително силна и действена жена - страхотен чар, без да е красавица. Когато влезе някъде, всички гледат само нея. Харизма, но гарнирана с елегантна дистанция. Просто се пази - животът й го налага. Никога няма да забравя как, когато слезе от президентския самолет, с който доведе нашите медици от Либия, не пожела да даде интервю на никого. Каза сдържано: "Само свърших работата си. Няма повод да давам изявления". Обърна се с гръб към журналистите и заплака. Докато нашите политици се бутаха с лакти, за да влязат в обсега на камерите на най-големите телевизии в света. Невероятна личност. После сестрите ми разказваха с каква желязна ръка е контролирала ситуацията, докато либийците са били с насочени оръжия срещу самолета на летището. Наредила на българите: "Долу главите - няма да се изправяте, докато аз не ви кажа!". Пилотите са нямали разрешение за излитане. Всъщност Сесилия им дава заповед за това, а не диспечерите. И едва когато напускат въздушната територия на Либия, тя въздъхва: "Да отворим шампанското".
Сестрите по-късно ми признаха: "Гледахме я като Света Богородица".
Сесилия много дискретно дойде в София за представянето на книгата си, с която малко закъсня - поне според мен. Беше с новия си съпруг, Ричард Атиас, грандиозен рекламен бос в Ню Йорк, един от организаторите на срещите в Давос. Бяха много прехласнати един по друг. После се заговори - не мога да твърдя нищо категорично - че Саркози попречил компанията на Атиас да продължи менажирането на форума в Давос и затова Сесилия и новият й мъж заминали за Дубай.
Според повечето й приятели, Сесилия се влюбва в Атиас на големия митинг, организиран от нейния брат и негов колега по време на кандидат-президентската кампания на Саркози. Малко по-късно тя вече е заминала за Ню Йорк при Атиас, но това се криеше във Франция. Саркози е имал уговорка с нея - да бъдат заедно на изборите. Може би се е надявал, че тя ще се изкуши да бъде първа дама и ще остане с него. Имат и дете, все пак. Вечерта след победата празнуваха - мисля, че беше на Площада на републиката - и Саркози я гледаше с обожание.
Но когато в онези моменти виждах Сесилия по репортажите, по всички личеше, че тя е страшно влюбена - в Атиас, разбира се. Беше отслабнала, лицето й беше променено, излъчването й - като на девойка. Саркози преживя раздялата много трудно. Той беше луд по нея, още когато тя беше омъжена за аниматора Жак Мартен. Според градските легенди, когато Жак разбрал, че му иска развод, за да се събере със Саркози, започнал да стреля в тавана. Въобще Сесилия е дама на бурните страсти, въпреки че е учила в най-престижния католически колеж в Париж. Не знам дали въобще в историята има друга жена, която се е отказала от мъжа си в мига, в който той става президент. Сесилия е единствената.
А аз разбрах, че е напуснала Елисейския дворец малко странно. Написах й писмо - на специална хартия в елегантно екрю, леко уханна. За да стане ясно, че и ние, българите, разбираме от стил, когато можем да си го позволим. Тогава ми отговориха, че Сесилия повече няма "бюро" в президентството. До този момент тя винаги беше помагала много на Саркози - когато той беше министър на вътрешните работи, му движеше връзките с обществеността.
Всъщност Саркози разбра в София, че вече са разведени. Беше на 4 октомври през 2008-а. Той тръгна много бързо от приема в посолството - държа страхотна реч в градината. Голям оратор. Не беше без значение, че дойде в София само половин година, след като стана президент.
Иван Башев обеща, че ще ме пази от милицията
Прадядото на Мария по майчина линия е преуспяващ търговец в Елена - на жито и животни. Момчетата в рода на Камбурови завършват университети във Виена и Монпелие. Сега Камбуровият хан, където е спал и Левски, е етнографският музей на града. Наследниците са дарили някогашната фамилна къща, въпреки че дядо им след 9 септември отива в затвора като кулак - всичко е отнето на семейството, от земите до дома им. "Реституцията беше много смешна. Дадоха ни някакви бонове. А дядо ни беше дал пари да се построи половината Елена - от църквата до училището".
Учител на Мария, наемател в къщата, намира гърне със златни монети и ги прибира. Нищо не им дава - те са врагове на народа. После се преселва в Турция завинаги.
"Втори път пък държавата ни прибра спестените пари, след като през 50-те години противовъзушните ни сили погрешка бяха свалили израелски самолет в българското пространство и всички трябваше да плащаме гигантски обезщетения. Баща ми, бивш кмет на Шилковци преди 1944-а и околийски агроном в Тутракан, събираше пари от заплатите - за висше образование за мен и брат ми. Българинът винаги е бил практичен - във всяко семейство имаше спестовна книжка със суми за учението на децата".
Мария акостира в София, когато е само на 17 - става студентка - френска филология в Алма матер. Идва от твърдината на българския дух Елена - от там са Стоян Михайловски, Иларион Макариополски, П. Ю. Тодоров, двама министър-председатели - и не познава никого на жълтите павета. Изведнъж се оказва, че се чувства като у дома си в столицата. Наема квартира на "11 август" - точно срещу Папския нунций. Една вечер се връща от театър - шикозна и горда в зеления си шушляк, последен писък на модата през 60-те. И с шал върху косата, вързан по нашумелия сред младите дами метод "Клеопатра". Спира я непознат и красив мъж - иска й съвет откъде да купи хляб. Часът е след 21, а мястото е около "Свети Александър Невски" - със сигурност няма отворени бакалии.
"Видях го, че е с дипломатическа кола - но какво от това. Страхът още не ме беше налазил и мислех, че няма проблем да пообщувам с него. Вече се справях сносно с френския - в Елена бяха изселени разни буржоа, които ползваха по няколко езика. Нашите ми бяха наели една жена от тях, за да ме учи - за никакви пари. Та влязох в "костенурката" на чужденеца - много приятен автомобил - за да търсим хляб. Рекох му: "Ако не намерим, елате до вкъщи - ще ви дам". На раздяла той ме запита: "Къде да ви открия утре?". "Как къде - в Млечния бар?", отговорих самонадеяно аз. А там се събираше цяла София - на ъгъла на "Дякон Игнатий" и "Графа". Той започна да идва и аз започнах да се чувствам неудобно - пред Божката Йонов, Евгений Станчев и сестра му Камелия... Баш софиянците. На третия ден разбрах, че е дипломат и че е опасно да ме виждат с него - беше временно управляващият посолството на Алжир у нас. Всъщност той го откри - Хамза Бенамран. Месеци наред ходеше след мен - почти всеки ден ми поднасяше цветя, пътуваше до Гърция, за да ми купува дрехи. Но от моя страна не беше страст от пръв поглед. После - дълга история, дълга любов. По онова време вече треперех, че никога няма да ми дадат виза.
Така и стана. Но затова пък започнаха да ме викат в милицията - насочваха ми лампа в очите като по филмите и ми обясняваха, че имам леко поведение: ходела съм с чужденец и съм обикаляла вечер заведенията. Тогава бяхме не само по ресторантите, а и по концертите - с Хамза гледахме за първи път Далида. Страшно изящна жена - излезе в зала "Универсиада" без никакво бижу по себе си. Всъщност моята хазяйка ме издаде, че оставам през нощта при Хамза - без да сме женени. А той все ми повтаряше: "Спокойно, говорих с Иван Башев - тогава министър на външните работи - че ще се женим и да не те закачат. Той ми обеща". Ходех с Хамза по някои приеми и вечери. Спестявах присъствието си само на най-протоколните - на тях ходеше и Тодор Живков. Но въпреки всичко бързо ме обявиха за морално разложена. Бях млада и много не ми пукаше. Абе, не преценявах докрай ситуацията. Когато за първи път трябваше да отида "на разпит", Хамза все още беше в София. Заведе ме до управлението и каза, че ако не изляза до три часа, ще вдигне всички на крак. Остана да ме чака в много модерната сладкарница под операта. Бях сигурна, че нямаше да ме затворят, но можеха да ме изселят от София - и да работя в някое ТКЗС. Имаше няколко подобни случаи. Третият дипломат в турското посолство ходеше с Хени Даважиева - примабалерина от оперетата. Майка й беше вечната лична секретарка на цар Борис Трети. Тогава стана голяма трагедия - беше някъде около 1963-а. Хени и гаджето й нямаше къде да се срещат. Докато веднъж се любели в колата му, заспали на работещ мотор. Той се задуши, а тя остана жива. Скандалът беше чутовен. Изселиха я. Много по-късно я срещнах в Алжир".
Хамза заминава за родината си, но се връща през 1967-а в София, за да иска ръката на Мария. По това време той вече е представител на държавната авиокомпания за Алжир, Кайро и Аман. "Не стана лесно - нямах софийско жителство. Така се оженихме на 10 ноември 1967-а във Велико Търново. Направихме мащабна сватба в Дипломатическия клуб в Горна баня на 8 декември. Седмица по-късно стана големият преврат в Алжир и мъжът ми изгуби почти всичко." Две години Хамза няма право да живее в Алжир. До 1971-а Мария е в столицата без мъжа си. Вика майка си и баща си от България, за да й помагат. В онези години това е възможно. За известно време е в Тунис, където се запознава с хора от сегашния политически елит - включително и актуалния президент.
Животът на Мери винаги е бил с големи стресове - от малка разбира, че нищо не е постоянно. Но винаги й е интересно. "Когато живееш само в Европа, оставаш по-далеч от екзотиката. Хаосът в цивилизациите, в културите, цветовете, вкусовете осигурява истински емоции", е част от нейната философия.
Страниците подготви Албена АТАНАСОВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
