15-годишният Марио Тихомиров, който на 23 ноември т.г. спаси дете, паднало отвисоко в скална пукнатина в Белоградчик, е като пришълец от друга планета. В хубавия смисъл на думата. Той няма мобилен телефон, но не смята, че тази вещ му е нужна. Обича да общува с приятелите си на живо, лице в лице. Няма и собствен компютър като връстниците си. Но в дома за деца, лишени от родителски грижи в Белоградчик, където живее от 8 години, има цяла компютърна зала. Това му стига. Достатъчни са му и 30-те лева месечна стипендия, която получава - все пак има по 1 лев на ден за закуска в междучасието. Не хапва всеки ден шоколад и не кара велосипед из улиците на града. Не е придирчив и към това, което облича, може да е старо, но трябва да е чисто и да му стои прилично, признава той.
Та това момче, тихо и почти незабележимо сред съучениците си от 8-а клас на средното училище в Града на скалите, е връхлетяно от ненадейна звездна слава. Не я е очаквал, не я е търсил, но му провървяло. Един ден (на 23 ноември) от площадката пред дома, който се намира в центъра на града, чул викове "Помощ, помощ" и погледнал в посоката, откъдето идвали. Видял непознато момче да маха с ръце и да вика. Притичал се и разбрал, че друго момче е паднало от висока скала и охкало с окървавена глава в каменната пукнатина. Бързо се покатерил до мястото и с риск за своя живот го измъкнал. После го метнал на гръб и тръгнал към площада. 8-годишният Мишо не бил тежък, последните метри Марио го взел на ръце до улицата, по която се движат коли. Спрял една и помолил шофьора да закара детето в болницата. После се прибрал и си легнал спокоен.
Едва след два дни класната му Иванка Петрова научила за случката, снимала го и пуснала новината във Фейсбук.
Светкавичната слава не е главозамаяла доброто момче. Още не може да си отговори защо хората толкова много го харесали, защо смятат, че е направил нещо велико. Всеки на мое място би направил същото, щом човек вика за помощ, обяснява Марио.
Директорката на дома Емилия Григорова разказва, че момчето е кротко, сърдечно дете, напук на наложилото се мнение, че хлапетата от домовете са лоши и невъзпитани. Израснал е в нашия приют, при нас е получил представата си за живота, разпознава много вярно лошото и доброто, което правят хората, казва тя.
Марио има живи родители, но те не могат да се грижат за децата си. Затова четирите им момчета са настанени от социалната служба в дом "Надежда". Най-голям - на 16 години, е Любо, Габи и Йоан са родени след Марио. В стаята си в дома Марио обаче не живее с нито един от братята си, избрал си е друг съквартирант. Срещат се от време на време с родителите си - с майката, която живее в града недалеч от дома, и с баща им, който пребивава в село Яньовец.
И мечтите на Марио са скромни като него. Дава си сметка, че не може да учи в университет, но гимназия иска да завърши. Любим предмет му е биологията. С математиката не е на ти. Най иска да стане футболист. Вече е опитал вкуса на спортната слава - детският отбор на "Балкан" - Белоградчик, в който играе, тази година е първенец в Северозападната зона. Всяка вечер, преди да заспи, се вижда като играч на "Челси" или като известен футболист а ла Стоичков. Е, знам, че няма да стане, но това не ми пречи да си помечтая, не крие доброто момче.
Добри хора даряват с яке героя, непознати пращат пари за гориво на дома
Впечатлена съм от реакцията на добри хора, научили за постъпката на Марио, каза директорката на дома Емилия Григорова. След показването на нейния възпитаник по телевизията мъж от София ги открил и оставил за героя от Белоградчишките скали яке и бутонки. Донесъл и лакомства за всичките 30 деца от дома. Друг превел 20 лв. за гориво за дома. Парите не са много, но жестът на този човек е голям. Той ни показа съпричастност, а и малкото, дадено навреме, има висока цена. Обаждат се и други хора - питат от какво има нужда Марио, домът, какъв е адресът ни, за да пратят подаръци за Коледа и Нова година, каза Григорова.
На Марио сърдечно благодарил и бащата на потрошеното дете - Мишо. Той пръв дошъл още на следния ден при него и му казал: "Ти спаси сина ми. Бъди жив и здрав!" Сега и Мишо, и брат му Шабан, който е викал за помощ, са доволни и щастливи. Казват, че си имат още един брат - Марио от дома, когото ще обичат и уважават, докато са живи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
