Маргарита Хранова отпразнува 40 години от началото на соловата си кариера в поп музиката. Родена в София, тя завършва естрадния отдел на Консерваторията и постъпва в трио "Обектив" през 1972 г. Отличена е със "Златният Орфей" за цялостен принос към жанра. След "Златни хитове" (1997) и "С любов" (1998) тя издава в края на 1999 г. албума "Маргарита Хранова и приятели" с песни от последните 10 години. За кратко е в Партията на българските жени, където е председател на комисията по култура. Марги има десетки евъргрийни и е любимка на няколко поколения фенове. Сред любимите и парчета са "Устрем", "В безкрая на нощта", "Албена", "Вечнозелени дървета", "Лазарки", "Мамо". Маргарита е зодия Стрелец, омъжена, има двама сина и внуци.
- Маргарита, вие, макар и за кратко, но се докоснахте до политиката. Как бихте коментирала това, което се случва днес в България около тези избори?
- Нека сме наясно още от началото - политиката не ми е силната страна. Вярно е, че за малко бях към Партията на българските жени, но това беше защото Весела Драганова ме покани да взема участие в техни благотворителни изяви - в кампании за детски градини, за хора в неравностойно положение. Всеки артист би трябвало да откликва на подобни апели. Не че разбирам от политика или пък искам да се занимавам с политика. Далеч съм от подобни мераци. В никакъв случай обаче не съм безразлична към това, което става в нашата държава. За съжаление се случва това, което сами си направим. Като че ли сме влезли едновременно в задръстена и еднопосочна улица. Не взимам ничия страна - поне за партии. И когато пея пред хората, не ме интересува каква е политическата принадлежност на моите почитатели. Но от силни жени винаги ще има нужда и няма да обяснявам защо - вие се сещате.
- А навремето?
- Навремето беше Синята идея - "Времето е наше". Но тогава наистина мислехме, че нещо може да се промени. Разбира се, много неща се промениха в положителна посока. Но годините показаха, че ние, творците, не бива да взимаме страна. Дори когато ни поканят да участваме в предизборни концерти, би трябвало да се държим като артисти, а не като политици. Защото изкуството е над всичко останало.
- Мъчно ли ви е за Синята идея?
- Естествено. Но за жалост тя се провали, поне засега. И в новия парламент няма никой от личностите, които я изповядват. Явно времената се променят, а също и хората. Сигурно така е трябвало да стане. Но всяко зло за добро. Ще мине време, ще се премислят някои неща. Вярвам, че ще тръгнем по правилен път. Но пак ви казвам - това не е моя работа, а на тези, които са във властта.
- Защо и до днес хората могат без проблем да запеят шлагер на изпълнител от вашите поколения, а парчетата на младите ви колеги не се знаят и не могат да бъдат запомнени, защото повечето от тях звучат еднакво?
- Защо времето е много по-различно. Второ - музиката се измени по принцип тотално в съвсем други посоки, и то в световен план. Но хич не ме радват фактите, които коментираме с вас - да, така е, нашите хитове звучат със същата сила, но това, което пеят днешните колеги, трудно пробива. Песните, онова белканто, което ние някога изпълнявахме, стигаше по-бързо до сърцата на хората и се запомняше много по-лесно. Тук и сега всичко това липсва. Това е ситуацията, пък и композиторите от нашето поколение малко пишат. Идват млади хора, които имат друга и нова информация, мислят по друг начин и е съвсем естествено музиката да се изменя непрекъснато. Нахлуха нови стилове, различни мелодики - трудно е да се докарат до нивото на шлагера.
- Това обаче не е оправдание, че актуалните парчета в 95 на сто са еднодневки...
- Да, това е много тежка тема. Дори и в най-рокаджийските и размирни периоди "Бийтълс" и "Стоунс" пускаха мелодични песни. Сега от младите хора се слушат всякакви и коренно разнообразни стилове. Всеки композитор се старае да бъде в крак с модата така че това е съвсем естествено. По друг начин се мисли и съответно музиката се изменя. Тогава винаги водеща тема беше любовта.
- А какво е любовта?
- Любов е понятието, в което всеки човек вярва. Любовта те кара да се чустваш прекрасно, да се чувстваш възвисен, да ти е леко на душата и да си щастлив. Това е нещото, от което човек не бива да се лишава в никакъв случай. Това е нещото, от което човек има най-голяма нужда.
- Какво е приятелство?
- Когато човек е верен на някого, когато държи на него, когато не му изневерява в отношението си. Приятелството сближава двама души. Ако е истинско - свързва ги до живот.
- А предателството?
- Предателство е да постъпиш нечестно спрямо приятел или любим, да го нараниш и да го направиш нещастен.
- Какво се случва във вашето семейство?
- Да не викам дяволите, но всичко върви чудесно! Имам двама големи сина и вече съм щастлива баба. Единият ми внук е първокласник, другият ще направи 14 и покрай предстоящите изпити след 7 клас всички сме под голямо напрежение. Иначе съпругът ми е жив и здрав. Слава Богу прескочи голям здравословен проблем и сега всичко е окей. Щастлива съм, че имам задружно семейство и прекрасни деца. Малкият ми син не е женен, но си има гадже и си живее с нея. Двама от мъжете ми са Кириловци, двама са Кристияновци.
- Дано наследниците ви да останат в България.
- Ако нещата не се променят, ще трябва да търсим други избори и вероятно друга държава. Цял живот живяхме до стената, време е да я съборим. Това също е много тежка тема. Какво ли не опитваха децата ми, а и ние също. Навремето мъжът ми откри автомивка и там синовете ни се учеха на труд. Но и до ден днешен каквито и начинания да се започнат, все нещо се проваля, все нещо не потръгва и нищо не става. И двете ни момчета се занимаваха с футбол. Но тъй като малкият претърпя контузия и реши, че не му харесва някой да му троши краката, се отказа. Но пък футболът им е стара любов и решиха да направят едно игрище на малки вратички в Банкя почти до разклона за Герман. Предупредиха ни, че ако не успеят, ще си хванат шапките и ще заминат нанякъде.
- Защо?
- Защото дори за организирането на малко игрище, административните спънки и всички стъпки по процедурите са толкова много, така разтеглени и продължителни... Ако човек иска и има възможност да направи нещо в малкия бизнес, бюрокрацията като че ли нарочно го спъва. Всичко в България от години тъпче на едно място и нещата вървят прекалено бавно във всичко. Колкото и да се мъчи, човек не може да действа с желание. Да не говорим за култура. Неслучайно преди време казах, че за моя юбилеен концерт се изморих много, тъй като голяма част от организацията падаше върху мен. За подобно събитие трябва да намериш средства. Хората, готови да дадат пари, разбират, че няма данъчни облекчения, нито възвръщаемост на инвестицията, а всичко става много, много трудно. Изкуството е призвание и много често се случва така, че ние работим без пари. Благотворителността е нещо благородно и прекрасно, но ние сме артисти, това е професията ни и с това си изкарваме хляба. Поговорката "Залудо работи, залудо не стой!" за нас важи с пълна сила. Добре, че хората, които се занимават с изкуство в България, са ентусиасти.
- Но нещата са навързани - защо буксува българската музика?
- Защото минимален процент от медиите я пускат в ефир. Доколкото знам, в радиата във Франция и Италия има определена квота за национална продукция. Не знам дали при нас го е имало, но със сигурност е отпаднало. Не пускат родни песни, за да не превеждат пари за авторско и продуцентско право. За чуждите пък съвсем не съм наясно. Явно това оказва някакво влияние. И ако не се наложи от сериозни институции 70 процента от музиката по радиата да бъде българска, тя просто няма да звучи. Това е.
- С какво се занимавате сега?
- С доста работи. Голямото ми шоу в НДК за 40 години кариера направо ми изсмука силите - организационно, не толкова професионално. Имам само един помощник и ми беше доста трудно, но, слава Богу, успях. Знаете, че всичко е свързано с пари. След това си починах известно време и вече започнах да се трудя по нови проекти - между тях е и песен на Любо Дамянов по стихове на Матей Стоянов за конкурса "Бургас и морето". Слава Богу я приеха. Сега имам желанието и амбицията да направя още един голям концерт - по морето и в по-големите градове, през лятото и началото на есента. Съвсем скоро ще замина за Израел. Там ще гостувам на българската общност заедно с Валя Балканска и много други сънародници, които правят тържества за 24 май. Всъщност поводът, по който ме поканиха да участвам, е 70 години от спасяването на българските евреи. Днес, неделя, пътувам за международен фестивал във Варна за млади поп изпълнители, където ще съм в журито, и естествено ще изпея част от моя репертоар. Евентуално през септември с моята приятелка, колежка и страхотна актриса Искра Радева ще посетим диаспората ни в Канада, но това вече е в по-далечна перспектива. Важното е всички да се радваме на хубавата музика и да имаме късмет!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
