От червено юпи Георги Кадиев стана черна овца за левицата
Самотният бегач на дълги разстояния Георги Кадиев завърта поредната си обиколка. В последното десетилетие самостоятелната бойна единица пребиваваше в червения бивак, макар че на последните избори в София кандидатства за кметския стол с подкрепата на АБВ. Днес независимият депутат с няколко съмишленици подхвана дълго отлагания проект за собствена партия под наименованието "Нормална държава". През 2005 г. той акостира в бургаската депутатска листа на БСП под патронажа на Румен Овчаров. Кадиев дойде с ореола на "червено юпи", пожертвало кариера в лондонското Сити, за да е един от строителите на нова България. Последва кратък двугодишен стаж като зам.-министър, където той обърка схемите на хазартното лоби и се намеси в някои разигравания около митниците, преди скоропостижно да се раздели с поста през 2007 г.
Последва смяна на амплоато и игра на терена на местната политика. Кадиев бе водач на съветническата листа и впоследствие два пъти кандидат за кмет от БСП на различни избори. Предизвестените загуби му помогнаха да се кали в политическите битки и да започне безцеремонно да налага личното си мнение. На "Позитано" рядко му обръщаха внимание, но пък и той не си даваше трудна да спазва партийните повели. Неведнъж Кадиев си позволяваше да скандализира беловласите социалисти - ту ще цъфне на гей парад, ту ще внесе някое екзотично предложение, като това децата на длъжниците на "Топлофикация" да бъдат лишени от детска градина. Междувременно си осигури финансова независимост благодарение на успешната търговия с ток, завъртяна от съпругата му.
На конгреса на БСП през май 2012 г. когато всички конкуренти на Сергей Станишев си направиха самоотводи, Кадиев единствен се осмели да се изправи срещу соцапарата и влиятелния лидер. Година по-късно, попаднал в парламента, Кадиев бързо излезе в открита опозиция на доминираното от червените правителство на Пламен Орешарски. Той се опита да устрои вътрешен протест пред партийната централа, но дойдоха лошите протестъри и го заляха с бира. Друг път също отърва боя за малко, след като призова членовете на БСП и русофилите да се съберат пред президентството на 9 май м.г. Откликналите на поканата бяха вбесени от неговата прозападна реторика. Кадиев напоследък често подчертаваше, че изобщо не споделя антиевропейската треска, обхванала БСП.
Тръпката да участва и в последното кметско състезание го вдъхнови да напусне партията и да пристане за кратко на проекта на Георги Първанов. След като успешно разцепи червения електорат на местния вот, той си продължи по пътя. Кризата в десницата и левицата води към ежеседмично създаване на нови формации. почти не остана политик със запомнящо се име и финансови възможности, който да е тръгнал да учредява партия. Излъган и разочарован електорат дал Господ, а пък качеството на съвременните управници кара хората с над средния коефициент на интелигентност да вият от мъка. Сред силните страни на Кадиев са задълбочените познания за икономиката и финансите - рядко качество сред родните, особено леви трибуни. Също така журналистическият опит в младостта го е научил да се изразява кратко и ясно с добре подбрани аргументи. Споровете дали е ляв или десен го съпътстват през цялата му кариера досега и едва ли мъглата по този въпрос скоро ще бъде разпръсната. Несъмнено Кадиев има няколко хиляди лични фенове в София, но има бегла представа за живота отвъд Околовръстното шосе. Новите му съпартийци приличат на изискан клуб от хора с дипломи от чужди университети, но някак слабо вкоренени в българската действителност. Те обаче бленуват за същото, за което и милиони българи - "Нормална държава".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
