Манастирът Урвич възкръсва за трети път

Светата обител се споменава в Паисиевата история

Манастирът Урвич възкръсва за трети път | StandartNews.com

Обикновено се смята, че загадъчните или прославили се исторически забележителности се намират в отдалечени и недостъпни места.

Случаят с крепостта Уривич, разположена в планините над село Кокаляне, само на 15 километра от центъра на София, опровергава това схващане. Което не пречи дълго време тя да бъде забравена от любителите на родната природа и история. Въпреки че там е основано едно от първите туристически дружества у нас - "Урвич клуб"

Още от древността военните инженери са търсили помощта на ландшафта. Крепостта Уривич не прави изключение. Тя е защитена от всички страни от стръмни скали, под които се извива река Искър. През римската епоха там минава древният път от днешна Виена до днешен Истанбул -"Виа Траяна", наречен на името на император Траян (98-117)

Мястото наистина е стратегическо - тук се събират разклоненията на планините Витоша,

Плана и Лозенска.

Крепостта е известна отдавна, но сериозни археологически разкопки се правят за пръв път през 1969 г. от покойния проф. Димитър Овчаров, който с помощта на ученици от 22 гимназия извършва теренни проучвания на част от крепостната стена и една бойна кула. През 1979 г. той подновява разкопките с екип студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследвана е църква, разположена в центъра на площта, оградена от крепостните стени. В резултат на проведените проучвания крепостта получава статут на паметник на културата от национално значение.

В 1981 г. проф. Д. Овчаров публикува двата етапа на изграждане на църквата "Св. Илия" в крепостта Урвич. Година по-късно участникът в разкопките Николай Овчаров обнародва откритите при разкопките стенописи, които днес се съхраняват в НИМ. През същата година той продължава проучванията отново с ученици от столични училища. Тогава е разчистен притворът на храма "Св. Илия", който до скоро бе неизвестен.

След тези разкопки Урвич е забравен за почти 30 години. Треви и храсти покриват основите на проучените сгради. Едва в 2008 г. е реализиран съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична програма "Култура" под названието "Урвич - последната крепост на Шишмановци". Той е ръководен от доц. д-р Бони Петрунова и е посветен на 1200-годишнината от присъединяването на Сердика към България от хан Крум през 809 година.

Така се стигна до 2011 г., когато разкопките

на Урвич най-сетне са подновени със съдействието на Столична община. Археологическите проучвания се осъществиха по проект на САПЕЗАП - Копам БГ, финансиран по общинската програма "Култура". Научни ръководители на изследванията са доц. д-р Бони Петрунова и проф. дин Николай Овчаров, а се работи със студенти от НБУ, Пловдивския и Шуменския университет. Разкопките продължиха и през следващите две години, в резултат на което вече е разкрит целият манастирски комплекс.

Особено уникална е неговата църква, строена на три етапа. Откритите монети от Второто българско царство и от първите векове на османското владичество, както и елементи от църковна утвар, разкриват наистина необичайната съдба на тази света обител.

Крепостта Урвич и районът около нея се свързани с османското настъпление срещу България през ХIV в. За мащабно сражение край София свидетелства трудът "Царството на славяните" на бенедиктинския монах Мавро Орбини, използван от Паисий Хилендарски в "История славянобългарска". Според тях в него загинал Шишмановият брат Асен, но защитата била много упорита и траяла цели 7 години. За същото разказват преданията за османското нашествие, съхранени в народната памет в района на София и Самоковско. Те споменават за турско настъпление през Костенец, Ихтиман и Самоков, завършило с епична битка и смъртта на брата на Иван Шишман - Иван Асен Пети, останала в народната памет като "цар Ясен"..

Всичко това се смяташе за легенда, доколкото 7 е по принцип сакрално число, твърди проф. Николай Овчаров. Но последните археологически открития напълно потвърждават всичко. Става дума за откритото тази година съкровище от сребърни монети, което е заровено през 1381 или 1382 г. А това е именно годината, в която турците най сетне успяват да превземат София.

Това се потвърждава и от османските хроники, според които настъплението на турците към София започва веднага след Черноменската битка през 1371 г. Първото сражение станало северно от Белово и при теснините около Траянови врати. Летописецът Ходжа Хюсеин нарича мястото Капалъ Дервент и отбелязва, че българите оказали отчаяна съпротива. Идрис Битлиси допълва, че и двете страни понесли големи загуби. Веднага след това сражение турците превзели Костенец и Ихтиман. Там пълководецът Лала Шахин разделил силите си на две части. Единият отряд атакувал София в движение за да провери устойчивостта на нейната крепост.

Вторият тръгнал към Самоков през околните пътища. Но преди да стигне до този град, Лала Шахин се сблъскал с основните сили на българите. Според Ходжа Хюсеин битката се състояла на Чамурлийското поле, което днес е във водите на язовир "Искър". Тя завършва с успех за турците, но самият хронист признава, че след сражението Лала Шахин неколкократно моли султана за подкрепления. Идрис Битлиси пък направо говори за първоначален неуспех и за победа чак след идване на изпратените от Мурад свежи сили.

А ето и текстът на самия Паисий Хилендарски:

"И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода. Така с малко войска търновските велможи преживели тук и се криели от турците. Когато турците превзели от крал Вукашин охридската земя и го поробили и надвили, и тук окончателно заробили и погубили цар Шишман и войската и търновските и българските велможи."

Най-неочаквано през ХV век век манастирът не само възкръсва за нов живот, но и се превръща в духовно и книжовно средище на Самоковска епархия.

Това продължава до края на ХVII век, когато настъплението на австрийските войски, стигнали до Скопие и Драгоман, подбужда множество въстания в западните български предели. Вследствие на османския гняв е разрушен и манастирът "Св Илия". Сега той ще възкръсне за трети път. Амбицията на археолозите и на столичния кмет Йорданка Фандъкова е манастирската църква да бъде изцяло реставрирана, а частично - останалите помещения в светата обител.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай