Руският президент успява от третия опит да посети "Св. Пантелеймон", който се води от украинец
Руски или украински е светогорският манастир "Свети Пантелеймон"? Този спор водя с един колега от половин година, още преди да започнат събитията в Украйна. Спорът ни придоби нови измерения, след като над Крим се развя руското знаме и по пътя на полуострова тръгнаха други украински градове. "Манастирът е руски. Никъде не се споменава, че обителта е украинска", твърди моят колега, позовавайки се на информация в книги и интернет за Света гора. "Свети Пантелеймон" е бил руски, но понастоящем е украински", твърдя аз, като тезата ми подкрепят и други поклонници, посетили неведнъж монашеската република. Дали манастирът е руски или украински, за Света гора няма значение, защото става дума за православен манастир. Съществува едно атонско неписано правило, според което манастирът е такъв, какъвто е игуменът му и мнозинството монаси. По тази логика в продължение на три столетия сръбският "Хилендар" е бил български, а гръцкият "Ватопед" и в момента е кипърски. Освен това светогорските манастири са на подчинение на Вселенския патриарх, а монасите в тях са гръцки граждани.
"Свети Пантелеймон е руски манастир, но с украинско управление. Игумен е схиархимандрит Йеремия, който е украинец. По времето на Съветския съюз нещата стояха по един начин. След перестройката на Михаил Горбачов обаче се промениха. И ако тогава Съветският съюз е можел да влияе по някакъв начин на отец Йеремия, то случаят вече беше друг, след като Украйна стана независима държава". Това ми каза 82-годишният дядо Нектарий, който от 40 години е в Зографския манастир, преди да тръгна за "Свети Пантелеймон". Двама руски поклонници, Андрей и Юрий, които срещнах по пътя, потвърдиха думите му, уточнявайки, че първоначално манастирът е бил руски, но в момента руските монаси в него не са мнозинство.
За "Свети Пантелеймон" се слиза на шестото пристанище в Атон. Иначе манастирът е на деветнайсето място в йерархията на монашеската република. Отдалеч става ясно, че манастирът не е гръцки. Типичните за руските храмове куполи бият на очи още повече заради зеления цвят, в който са боядисани. Група от двайсетина сравнително млади и добре облечени поклонници слизат на брега. В Русия поклонничеството в Света гора е станало много на мода. Да притежаваш скъпа икона, както и пътуването до Атон са доказателство за добър стандарт. Това ми бе казал още преди години близък познавач на Света гора, добавяйки, че заради руските поклонници цените на иконите в Атон са скочили с пъти. В църковния магазин на "Свети Пантелеймон" хората са повече, отколкото в църквата, а цените са като за руснаци. Магазинът е с впечатляващи размери, както и всичко в манастира. Навсякъде блести от чистота, която в един момент създава впечатление за стерилност и място, на което няма живот.
"Какъв е манастирът ли? Попитайте някой друг, аз не мога да ви кажа", отвърна без ентусиазъм мъж, облечен като послушник и представящ се за молдовец. "Манастирът е рускоезичен. Монасите са 70, а послушниците 15. Има Божи служители от повечето бивши съветски републики - руснаци, беларуси, грузинци, молдовци, но украинците са най-многобройни", каза ми по-словоохотлив отец в двора на манастира, добавяйки, че след като е сложил расо, националността му е без значение. "Манастирът се счита за руски. Бил създаден през XI в. от руси, когато все още не е имало Украйна и Беларус. Всичко е било Киевска Рус", обясни отец Соломон, който е руснак.
Наричат манастира Русикон, защото е един от трите славянски манастира на Атон. Основан е в ХI в. и отначало се намира не на морето, а навътре в сушата. Макар още тогава в него да се заселват руси, до края на ХV в. "Свети Пантелеймон" е гръцки манастир. На брега той се мести след 1765 г. благодарение на помощта на различни балкански дарители. Особено щедър е молдовският господар Скарлат II Калимах, с чиито средства през 1812-1821 г. е построена главната църква.
Руското присъствие нараства след 1840 г. и в 1875 г. обителта официално става руска. Огромни средства дава на Русикон императорското семейство. Построени са десетки параклиси и сгради за прием на поклонници. Променени са старите църкви, увенчани вече с руски луковични куполи, оцветени в зелено. В края на века монашеското братство надхвърля 1000 души, а само изградената в 1890 г. трапезария побира 800 души. Гордост за манастира е гигантската камбана, която през ХIХ в. се счита за най-голяма в Гърция.
Броят на пазените в "Св. Пантелеймон" свещени реликви е наистина внушителен. В малкия храм се пазят черепът на св. Пантелеймон, частици от мощите на св. Йоан Предтеча и от Светия Честен Кръст.
В последните години в "Свети Пантелеймон" не подстригват руски монаси. "Путин не може да прокара политиката си тук. Като беше дошъл, казал на Йеремия колкото украинци има в манастира, толкова да бъдат и руснаците. Да, но тук с подобни нареждания не става. Имаме си друга йерархия", казва с усмивка дядо Нектарий.
На Света гора се разказват легенди за опитите на руския президент да я посети. През 2001 г. визитата пропада заради невиждана тук снежна буря. В 2004 г. той поема към Атон с бойния кораб "Ямал", но се връща заради размирици в Кавказ. Монасите говорят, че самата Пресвета Богородица е против посещението на Путин, но в 2005 г. той най-сетне успява да слезе на брега, ескортиран от две подводници.
Игуменът бил заточен в Сибир
Животът на игумена на "Свети Пантелеймон" може да послужи за сюжет на филм. 99-годишният схиархимандрит Йеремия е роден в Лугански район през 1915 г. в Източна Украйна. Близо вековният му живот е белязан от тежки изпитания и лишения, преминавайки през които не всеки е способен да остане в здравия си разум, да не се озлоби и запази в своето сърце вярата и любовта към ближния.
Детството му минава в годините на богоборческата революция и гражданската война. Като момче заедно с цялото си семейство бил заточен от съветската власт в Сибир. Там от глад и студ пред очите му загинали неговите родители, братя и сестри. От някога огромното казашко семейство Альохини той, по чудо Божие, единствен останал жив. Избягал от лагера, бъдещият старец няколко години се скитал, но се добрал пеш в родния край в Украйна. През 1935 г. намерил работа като обикновен работник в металургичния завод в Мариупол, но не се отрекъл от вярата и отказал да стане партиен член. Открито показвал, че е православен християнин, заради което бил възприеман като заплаха и често преследван. След фашисткото нахлуване през 1941 г. бъдещият игумен бил насилствено изпратен в концлагер в Германия. В продължение на четири години бил подложен на издевателства, глад и нечовешки условия. Въпреки преживените страдания и мъка, той, за учудване, съхранил в сърцето си непоколебимата вяра в Господ. И когато в 1945 г. го освободили, на въпроса на съветски офицер "С какво планира да се занимава занапред?" - отговорил, че иска да прекара остатъка от своя живот в служение на Господ. Само по чудо Божие той избегнал новия арест.
Православието няма националност
Сергей Буталов е от Санкт Петербург. 30-годишният мъж е баща на три деца, а преди седмица направи първото си поклонение в Света гора. Попитахме го дали го смущава фактът, че в смятания за руски манастир "Свети Пантелеймон" преобладават украинците.
- Сергей, знаеш ли, че украинци управляват руския манастир "Свети Пантелеймон"?
- Не знаех. Научих го тук, но смятам, че се случва това, което трябва да стане. Такава е волята на Пресвета Богородица.
- А знае ли се този факт в Русия?
- Не мисля. Даже наскоро четох някъде, че руската държава предвижда да отдели 17 млрд. рубли, за да подпомогне "Свети Пантелеймон". На руския скит "Свети Андрей" държавата също помага.
- В крайна сметка притеснява ли те украинското присъствие в "Свети Пантелеймон"?
- Моето мнение е, че православието няма националност. Това е моята връзка с Бога, начин, по който говоря с Него и по който Той се открива за човек. Що се отнася до принадлежността, то тя е условност.
- Значи за теб няма значение дали наричат манастира руски ли украински?
- Ако мога да дойда в манастира, където всичко е каноническо съблюдавано и виждам в него хора, които се радват да се срещнат с мен, то няма значение дали ще наричат манастира руски или украински.
"Зограф" възнася молитва за мир
Молитви за мир по време на кървавите събития в Украйна са отправяли братята в Зографската света обител. "Не само в нашия манастир, но и на всяка православна служба в България, Русия, Украйна и където и да е по света, винаги се възнасят множество молитви за мир по целия свят. Друг е въпросът доколко искрено се молим за това и чувстваме ли сърдечна болка за чуждото страдание", казва отец Висарион. "За да ни се изпрати мир от небето и за спасение на нашите души на Господа да се помолим. За мира на целия свят, за благосъстоянието на светите божии църкви и за съединението на всички на Господа да се помолим. За онези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, които са в робство и за спасението им на Господа да се помолим". Това са примери от ежедневното богослужение. "Освен тези молитви някои зографски братя отделно се молят и съкровено в сърцата си за мира по света (и в частност между Русия и Украйна), но в края на краищата това е една тайна молитвена връзка между човешката душа и Бога, която по-добре да не подлагаме на рационален анализ. Нека тази велика тайна да си остане тайна и да не я разрушаваме с претенциозните и често погрешни човешки думи и тълкувания", добавя йеромонах Висарион.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com