В Овер-сюр-Оаз, малко градче на 30-ина км от Париж, през всеки сезон е "съвсем като на село и много живописно" - така, както го видял Винсент ван Гог през май 1890 г. Тогава той пристига тук, след като е напуснал слънчевия Прованс и приюта за душевноболни в Сен-Пол дьо Мозол. В него е прекарал доброволно една година, надявайки се да се излекува от честите пристъпи на умопомрачение. Само 70 дни живее в Овер великият холандец - последните от неговия живот. Тогава не е нито признат, нито велик. Славата ще дойде много по-късно.
През 1846 г. жп линия свързва Овер-сюр-Оаз с Париж и селцето става модно сред парижани. Полята наоколо, реката, живописните къщурки привличат и много художници. Тук често идвал да твори Писаро, Сезан останал няколко месеца и нарисувал известната си картина "Къщата на обесения", отбивали са се също Реноар и Моне. И днес главна забележителност си остава църквата, която стърчи на високото доста самотно и студено. Вътре е мрачно и някак потискащо. А художникът Ван Гог я видял в своя порив с виолетов покрив, с кобалтовосиньо небе над нея и розов пясък отпред, но формите й са разкривени сякаш от вътрешно напрежение. Впрочем, според изследователите на творчеството на Ван Гог престоят му в Овер-сюр-Оаз е белязан от провалите и болката в собствения му живот. В книгата си "Животът на Ван Гог" Анри Перюшо пише потресен:"Върху платната му природата се гърчи във фантастични конвулсии, сякаш разтърсвана от незнаен катаклизъм. Рисувайки платно подир платно, живописвайки ниви, лозя, ливади, Винсент трескаво разбулва тайните, които открива в неспокойното си търсене. Дървета, пътища, къщи, цветя и хълмове се вият под четката му в призрачни спазми".
В Овер художникът създава 70 картини / от тях 30 са пейзажи /, 32 рисунки и един офорт. По местата, където е рисувал шедьоврите си, по идея на кметството са поставени пана с репродукции на съответните картини.
И днес приема клиенти кръчмата, наричана просто "При Ван Гог". Тя се намира на долния етаж на някогашната страноприемница на Гюстав Раву, приютил художника за 3,5 франка на ден със закуска, обяд и вечеря. Тук всичко е възстановено така, както е било преди повече от 120 години - стелажите за вино, 10-те дъбови маси, тезгяхът от калай, дантелените пердета. Сградата е оцеляла благодарение на белгиеца Доминик Янсен - почитател на Ван Гог и вероятно заможен човек. Страноприемницата е превърната в музей, а от 1985 г. е обявена за исторически паметник. В нея, под самия покрив, е стаичката, в която издъхнал художникът, след като се прострелва в полето на Овер / свободните съчинения из интернет, че се застрелял в стаята, не са верни /. В нея влязъл брат му Тео, пристигнал от Париж, за да му каже, че всичко ще се оправи и ще го спасят, а Винсент отговорил:"Безполезно е, тъгата ще продължи цял живот". Белосана, с дървен под, малка и гола, с мижаво прозорче - това е стаичката. Някога побирала само стол и легло. Тълпят се туристи, протягат шии,за да зърнат нещо. Но няма какво да видят. Тръпки те побиват от тази мизерия и величието на художника, живял тук. Любопитни се завират навсякъде, снимат с телефони и фотоапарати...Припомням си думи, прочетени някъде:"Нима е много, ако поискаме от хората да проявят почит и мълчание?"
В Овер-сюр-Оаз всичко е Ван Гог. Образът на художника и творчеството му са комерсиализирани до откат. Продават се например снопчета от житни класове, като отглас вероятно на "Житна нива с гарвани". Те са "синьозелени" - същите, каквито ги описвал Винсент в писмо до Гоген. Чудесен е обаче филмът, посветен на Ван Гог, който се върти на всеки половин час в малка зала - прекрасна музика, магически цветове от палитрата на гения и редове от писмата до брат му Тео. Просто и вълнуващо! Точно, както възкликнал някога приятелят му д-р Гаше, гледайки в скромната стаичка на Винсент платната с "пищен блясък": "Колко е трудно да бъдеш прост!"
И ако в Овер животът и бизнесът са подчинени на любознателността и любопитството към последните дни от живота на Винсент ван Гог, може да си поемеш въздух, тръгвайки по пътя покрай църквата. Той върви през полето и води към гробището. Там почиват за вечни времена братята Винсент и Теодор ван Гог, които толкова много обичали топлината и жълтия цвят на Юга / в Овер, както в Париж, често вали /. Известно е, че 6 месеца след смъртта на Винсент умира и Тео. Вдовицата му Йохана / наричали я още Йо / го погребала в Холандия. Двадесет и три години по-късно премества костите му в Овер-сюр-Оаз. Двата гроба са един до друг. Покрити са изцяло със зелен килим от бръшлян. Някога го засадил синът на д-р Гаше, същия д-р Пол-Фердинан Гаше, който бил от малкото приятели на Винсент в Овер и чийто портрет, рисуван от художника, е световноизвестен.
Спомен от Овер
Няколко пъти съм била в Овер-сюр-Оаз. Най-изненадваща беше срещата ми преди години с една достолепна 91-годишна дама в книжарницата "Ван Гог" - Клод Майо. Тя се оказа авторката на книгата "Ван Гог в Овер", преиздавана много пъти. Мадам Майо 35 години била учителка, преподавала френски език и музика. Завърнала се в родния дом след пенсионирането си. Тогава пламнала и голямата й любов към творчеството на художника. "Той е сред нас, той е навсякъде в Овер", говореше с вълнение възрастната госпожа. Казахме й, че сме от България. "От цял свят идват тук заради Винсент", довери ни тя като за близък и скъп човек.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
