Малгожата среща любовта на разкопки в наше село

Шило в торба не стои. Тази поговорка важи с пълна сила за Малгожата Гребска - Кулова.
Тя е полякиня, но от 35 години прави археологически разкопки в България. Родена е в град Тарнов, Югоизточна Полша. Преди да се посвети на археологията, учи "Право" в Краков. Бързо разбира, че правото не е за нея и в четвърти курс записва "Археология". Като юрист се дипломира през 1977 г. Разбира се, дипломната й работа е свързана с любимата й наука "Международно законодателство при провеждане на археологически проучвания". 4 години по-късно вече е с диплома на археолог, а през 1994 г. защитава докторска дисертация в Ягелонския университет. Малгожата пристига в Пиринския край през 1978 г., за да кара практиката си по археология край село Сатовча. "Никога няма да забравя добрината на местните и срещата с моя съпруг Илия. С мъжа ми живяхме известно време и в родината ми. Бяхме млади, силни, влюбени. Не знаехме що е страх и отчаяние. Истината е, че с любовта си без проблеми победихме дори военното положение", разказва 59-годишната служителка на благоевградския исторически музей.

Това лято за трета поредна година изучавала селище от ранния неолит край село Илинденци. Находката е от първата половина на шестото хилядолетие преди Христа и е най-старото открито в региона. Разположено е на площ от 30 декара. С колегите разкрили ров, който заобикаля населеното място. Любопитното е, че е солидна конструкция - каменна стена. Все още няма категоричен отговор с каква цел е направено съоръжението - дали очертава границите на селището, или пък защитава хората вътре от животни и врагове. Натъкнали се и на опожарено жилище, изградено от колове, плет и глина, вътре има пещ, както и счупен съд за съхранение на хранителни продукти. "Най-интересното, което открихме, е детско погребение, бебето е било на 9 месеца, поставено в нещо като чувал, направен от органична материя, най-вероятно от кожа. Близо до това погребение разкрихме ритуално погребение на малко прасенце", твърди археоложката. Малгожата цели 25 години се трудила здраво и на терен край санданското село Ковачево. Става въпрос за селище от ранния неолит. Намерили над 3000 находки, всички са в благоевградския музей. През 2003 г. изследвала праисторическо селище от неолита в благоевградското село Дренково. Там открила мъжки идол - малка глинена фигура, само 8 см, с маска на овен. "Най-вероятно тогава са се зараждали познатите ни днес кукерски игри, където се ползват животински маски от участниците. Изключително ценна е тази находка", уверява археоложката. Почти винаги е заета с работа, същото важи и за съпруга й Илия Кулов. Имат три деца. Само най-малката им рожба Адам, който вече е на 22 години, не е напуснал България. Той учи педагогика, математика и информатика в Югозападния университет в Благоевград. "Поне него задържахме при нас, но засега. Децата ни са твърде различни. Ева е спонтанна, усмихната, емоционална, оптимистка. Жоро е по-аналитичен, по-затворен, по-задълбочен. А Адам е някъде в златната среда", казват родителите. Искам да се пенсионираме, да обиколим света и да се радваме и на други цивилизации, пожелават си щастливите родители. Мечтата на Малгожата хем е лесна за сбъдване, хем не съвсем. Тя просто иска да е поне за седмица в планината. Най-много харесва Рила и преходите в нея. Но от работа не й остава време. "Страстта ми към гората е от дете. Правехме семейни излети", спомня си тя.