Златен накит за глава изскочил при разкопките в тракийската обител
Древните жители сами опожарили масивните си къщи
Археолози вече няколко месеца изследват уникално древно селище отпреди близо осем хилядолетия. То сякаш е построено от съвременни архитекти и инженери. Находката е от ранния неолит - около 5800 г. пр. Хр. Площта й е 16 декара - най-големият проучван терен на праисторическо селище в Югоизточна Европа. На нея се натъкнал екипът на професор Васил Николов, който извършва разкопки на терена край село Мурсалево. Там ще минава трасето на бъдещата автомагистрала "Струма". Учените са категорични, че на Балканите няма друго такова селище с подобна точна планировка. За първи път в подобно населено място постройките са вдигнати като по конец - една под друга и една до друга. Няма нито една от откритите досега 40 къщи, която да е построена накриво.
"Още по-любопитно и уникално е, че строителството на тези постройки е съобразено с движението на слънцето. А това е доказателство, че обитателите им са имали страхотни познания за света, които ги заобикаля", твърди проф. Николов. По онова време земеделците и скотовъдците са живеели в съгласие с природата, чувствали са се част от нея. Животът и обредността за тях са били едно и също нещо. Те познавали годишния цикъл на смяната на сезоните. Всяко тяхно действие имало и обредно значение. Селището се намирало под планината, зад която изгрявало слънцето. Строителите дълго умували как да вдигнат населеното място, че да осигурят най-много слънчеви лъчи в него. Казано на съвременен език -
да го превърнат огромен фотоволтаичен панел,
който да абсорбира лъчите на слънцето.
"За разлика от други селища от ранния неолит, тукашното е с изместена ос от 35-40 градуса спрямо разположението север - юг. Построено е в посока северозапад - югоизток. Причината е, че заради планината слънцето се е вдигало високо. А обитателите са искали селището да събира възможно най-много слънчеви лъчи през целия ден, особено през зимния сезон, за да има топлина", обяснява професор Николов. И строителите успели да го постигнат. Така разположили постройките, че слънцето да ги огрява пряко през втората половина на деня, а да не се "плъзгат" по тях.
Къщите са направени от масивна дървена конструкция. Стълбове от млади и прави дъбови дървета, с диаметър 10-12 сантиметра, са забивани през 30-40 сантиметра поне на 70 сантиметра в земята. Височината им е била различна, тъй като част от сградите са едноетажни, а другите са на два етажа.
Формата на домовете преди осем хилядолетия била правоъгълна или квадратна. Между дървените колове правели плет. Стените измазвали с глина по няколко пъти, докато не станат дебели поне 16-18 сантиметра. Много внимание отделяли на покривите, за да не пропускат вода. Ползвали най-вече глина, слама и тръстика. По правило на втория етаж имало зърнохранилище, пещ и каменна мелница. Мелницата се състояла от два камъка, които стривали зърното, чакали го след това да изпръхне, а накрая го подквасвали и слагали хляба в пещта.
Нямало дом без пещ, която осигурявала и топлината, и храната. Зърнохранилищата пък представляват керамични съдове с височина 70-80 сантиметра и диаметър 50-60 сантиметра. В тях се съхранявало зърното.
Археолозите са убедени, че селището
е било изпепелено до последната къща.
Според тях това е станало преднамерено. "Тогава хората са смятали, че къщата има душа. Дори са погребвали части от домовете, ако обитателите им са загинали, за да сложат "злото" под земята. Начинът, по който са обгорели, показва, че сигурно вътре са складирани дърва или слама, които са запалени. Защото няма как да се достигне температура над 1000 градуса", твърди професор Васил Николов.
Селището е с идеална планировка - три успоредни улици и няколко по-тесни напречни, които оформят "квартали" и "булеварди" с по 3-4 къщи. Това изисква силна социална организация и много добри специалисти по предварително планиране на селищната територия - доскоро недопустима хипотеза. Разкопките обаче я потвърдиха. След известен период на обитаване това село е било умишлено запалено от неговите обитатели, които при това са оставили в къщите цялото си имущество. "Причината не се знае със сигурност - може да е епидемия или нещо друго. Но каквато и да е, тя също изисква силна социална организация на ранните земеделци и скотовъдци - в този смисъл проучванията ни на брега на река Струма пишат нова страница в праисторията на Югоизточна Европа", убеден е професор Николов. Той и колегите му се натъкнали на блестящата материална култура на Vт хилядолетие пр. Хр. в долината на Струма - пътят за проникване на земеделието и скотовъдството от Предна Азия към Балканите и Средна Европа.
Открити са уникални находки от най-ранната европейска цивилизация -
керамични фигури на богинята - майка,
на животни, сечива, седефено копче, култови масички, стъргалки от кремък, дори златен предмет, който най-вероятно се е носел на главата. "Златната находка е някакъв своеобразен белег на престиж на този, който я е притежавал. Тя е от началото на четвъртото хилядолетие преди Христа, на нея има 6 дупки. Само 5-6 подобни предмети са намерени в Румъния, Унгария и Гърция", уточни проф. Николов. Любопитно е, че археолозите се натъкнали и на десетки ями от V-I век преди Христа, времето на класическата тракийска древност.
Траките са направили светилище върху неолитното селище, което са смятали за свято. В ямите са правели своите обреди и жертвоприношения. Екипът от археолози се натъкнал и на гроб от късния неолит - трупът е бил свит така, както е бил в утробата на майката. По същия начин е положен и в утробата на земята. "Работата ни тук доказа това, което винаги съм смятал - че селището е уникално. То е открито още през 20-те години на миналия век от големия ни археолог Васил Миков. Първата ми детска мечта бе да изследвам това място и сега я сбъднах", признава археологът.
Деве боаз е готов туристически хит
"За съжаление е късно да се преборим селището да остане непокътнато. Върху него след време ще има асфалт. Но има шанс да превърнем този район в прекрасна туристическа дестинация. Край магистралата остават частни имоти, които са широки над 40 метра. Геофизичното проучване доказа, че част от неолитното селище е под тях. Нужно е само държавата да ги изкупи", твърди професор Николов. Тогава би могло да се запазят откритите съоръжения и находки, които ще привличат туристи от цял свят, убеден е той. Магистралата ще осигури бърз и удобен достъп до историческата забележителност. "Може да се направи и паркинг. Вярвам, че държавата може да печели от това уникално селище отпреди 8000 г., ако го превърне в туристическа дестинация", казва археологът.
Той и колегите му искат да работят още три месеца след края на договора на трасето на бъдещата автомагистрала "Струма" край с. Мурсалево. Те трябва да приключат дейността си по ЛОТ 2 от Дупница до Благоевград до 31 август, но от особена важност е да се довърши изследването на уникалното неолитно селище в местността Деве боаз. "Няколко министри идваха на място и ахнаха от направените от нас находки. На обекта дойде комисия от експерти на културното министерство. Настояваме да продължим проучванията до края на ноември", допълва археологът. Това предложение ще бъде направено на министъра на културата Петър Стоянович, който ще го обсъди с Агенция "Пътна инфраструктура". За трите месеца допълнителна работа ще са нужни около 360 000 лева. Строителите са уверили, че няма проблем археологическите изследвания да се удължат. Това нямало да попречи на строежа на магистралата, тъй като археолозите ще освободят част от обекта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
