Покрай смъртта на Владимир Живков, който почина 40 години и един ден, след като кака му Людмила Живкова отлетя към по-добрия свят, отново се заговори за различните хипотези, свързани с кончината на най-известната жена в България на всички времена. И досега се чуват какви ли не версии, но истината е една – мозъчен кръвоизлив. Людмила не би посегнала на себе си и това е вън от съмнение, твърдят всички от фамилията и не само - тя никога не би причинила подобен ужас нито на децата си, нито на баща си. Богомил Райнов, най-близкият приятел на първата дама, приживе е категоричен – нито морала, нито учението Агни йога, което двамата споделят, позволяват подобно безумно предизвикателство към кармата, което се изкупва с векове в безкрайността.
А че Людмила умее да се бори за живота си, го доказва още през ноември на 1973-та, когато след ужасяващата катастрофа към летището, където по протокол трябва да изпрати баща си, цялата е потрошена и в продължение на месец е между този и онзи свят. Съвсем друга тема е, че дъщерята на Тато наистина пада жертва по пътя към духовното просветление, докато неизмеримо наивно се опитва се разпръсква посланията му в най-отвратителните времена на застоя. Тя посяга към „мистичните антипартийни“ книги, след като продолява травмите от инцидента – слаба, изтощена и отегчена от напъните на шефа си в Комитета за култура Павел Матев да излезе в отпуска, за да довърши поредната си стихосбирка. В онези дни Людмила дори се шегува, че е трябвало да разбие главата си, за да може умът й да дойде на мястото си. Блюдолизците веднага пускат в обръщение версията, че страстта й към източните философии е последица от сблъсъка на автомобила, но не смеят да употребят думата „луда“. Някои от по-смелите причисляват Живкова към тайни теософски и масонски общества, които съществуват макар и в редуциран вид дори в изостаналата България. Всъщност Людмила се вълнува от духовното движение, което се нарича „Жива етика“ или Агни йога и планира да издаде трудовете на неговите теоретици и лидери Николай и Елена Рьорих. В началото службите затварят очите си пред почти нелегалното печатарско производство, тъй като неговото съдържание им изглежда невинно в своята отнесеност. Но въпреки това съпругът й Иван Славков започва да се притеснява – особено когато Людмила се пробва да отвори очите на някои членове на Политбюро и обяснява на Петър Младенов принципите на прераждането. Всички те я слушат, а след това въртят интриги зад гърба й. През юли 1979-та Людмила все пак влиза в Политбюро, въпреки че вече е на светлинни години от идеологията на БКП. Но няма избор, ако иска да започне промяната, закодирана в три думи: единство, творчество, красота. Всъщност това е логото по възходящия път към усъвършенстването на нравствеността. Живкова просто иска да детронира марксизма-ленинизма, а след смъртта й цялата тази стратегия е представена като „окултизъм“.
Ето какво пише Богомил Райнов. „Добре, че Людмила е известна и в чужбина, та има шанс поне там някой да се сети за нейната роля като апостол на Светлината. През 2002 г. Националното движение „Рьорих“ публикува книгата „По законите на красотата“, посветена на 60-годишнината от рождението на Людмила Живкова. Там освен речи на Людмила, са поместени и два очерка на Людмила Шапошникова, директор на музея „Н. К. Рьорих“ и вицепрезидент на Международния център „Рьорих“ в Москва. В единия очерк Шапошникова разглежда делото на Живкова „подвижник и мислител, стремил се да внедри новото в най-консервативната структура — държавата, и загинал на този благороден и светъл път“.
„Необходимо е вече да се напомни за Живкова и по нов начин да се освети това, което тя успява да направи за своя кратък подвижнически живот“ пише авторката. И уместно съпровожда високата си оценка с пояснението, че „трябва да се отчита при какви обстоятелства, исторически и идеологически“ е живяла и творила Живкова. А върху гърба на книгата са думите на Святослав Рьорих, изречени още през 1980: „Людмила Живкова е единственият в XX век държавен деец, който е възприел много дълбоко Живата етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и одухотворяване на този строй чрез културата и високата философска мисъл. Тя много добре разбира, че държавата трябва да се строи и да живее по законите на красотата. Но на нея й е много трудно и не само трудно, но и опасно“.
Ето какво е разказвала Евгения Живкова пред „Стандарт“. „У нас са се опитвали да изкарат майка ми най-малкото странна. Някои от нейните идеи и тези за развитието на България явно са ги плашили. Георги Йорданов обаче ми е разказвал, че тогавашният министър на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев е имал много добро отношение към нея. Когато е дошъл в България след нейната смърт, е плакал при срещата с дядо ми. Но във висшите политически кръгове в Москва вероятно е имало недоволство, че тя работи за отварянето на България към света. Дядо ми казваше, че са го притискали да й окаже влияние - за да действа тя по-кротко и по-полека. Няколко пъти е имало намеци от страна на Брежнев. Това го знам, защото двете семейства бяхме близки - майка ми общуваше с жената, дъщерята и снахата на Брежнев. Имаха съвсем човешки отношения. Те ни идваха на гости, ние - на тях, в Крим. И може би заради това Брежнев е споделял с дядо ми какъв е отзвукът от дейността на майка ми. Вече не поддържаме връзки. Въпреки че с Андрей, внука на Брежнев, се познаваме от деца. Той дойде за погребението на дядо ми.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
