Сюрреалистът девственик е бил луд по рускинята мъжемелачка
Салвадор Дали среща вселенската си огледална душа Гала на брега на любимия си Кадакес - прекрасно, живописно, синьо-бяло градче край морето на Каталуния по пътя за Франция. И тогава, и сега там е само за изкушени. По онова време сюрреалистът е на 25 - все още девствен, жаден за признание от гилдията и публиката. Образованата и екстравагантна руска дворянка Елена Дяконова е на 35 - съпруга на френския поет Пол Елюар, епикурейка с неутолим сексуален и интелектуален апетит. Хищница, която с кеф споделя, че с двама мъже в леглото е далеч по-забавно, отколкото с един. И само понякога въпросният един е законният й партньор. Няколко часа, след като се запознава с Дали, Гала го информира: "Ние с вас повече никога няма да се разделим". Никой не е изненадан от факта, че тя почти веднага зарязва доста заможния и прочут Елюар, за да пристане на все още неизвестния каталунец с психеделично поведение, който на всичкото отгоре май е влюбен не само в стиховете на Федерико Гарсия Лорка, а и в самия него. Някогашната беднячка, изгладувала детството и юношеството си в Москва, обаче се оказва с мисия - да провокира таланта на Дали за радост на света и на банковите си сметки, чието пълнене обаче ще се случи доста по-късно. Първата й работа е да му организира изложба в Париж, която се разпродава доста добре. Пол Елюар все още си въобразява, че жена му отново ще се позабавлява с поредния надарен за изкуство младок и ще се върне при него и дъщеричката им Сесил. Гала обаче категорично е решила да посвети живота си на Дали. Неговите родители, консервативни каталунци далеч от светския блясък, са в ужас - все още омъжената "кака" предизвиква скандал след скандал. Така се стига до радикалното решение -бащата на Дали, строг нотариус, го лишава от наследство.
Когато Дали и Гала остават сами срещу света, той решава да купи малка рибарска колиба недалеч от любимия му дом в Кадакес. Без колебание избират Порт Лигат - най-източната точка на Иберийския полуостров. През следващите 40 години Дали постоянно добавя нещо към своя оазис. Остава в него до смъртта на Гала през 1982-а. До сравнително миниатюрното пристанище се стига до тесен път. Преди да поемете по него обаче, задължително се насладете на Кадакес. Заливът е великолепен и сравнително спокоен. Крайбрежната алея е достатъчно романтична, въпреки еднопосочното движение за автомобилите. Ресторантите са почти на самия пясък. В един от тях попаднахме на сервитьор сънародник - усмихнат и възпитан мъж с обноски, който се въздържа от патриотарско фамилиарничене. Така за пореден път се убедихме, че българите успяват навсякъде извън границите на държавата си. В нея - доста по-трудно. На метри от плажа има монумент на Дали - в цял ръст, с типичния си бастун, с вирнатите мустаци и леко невротичен поглед. Нищо общо със скучните и лишени от грам емоция бюст паметници на българските писатели и художници. След като изпиете виното и хапнете от местните специалитети - няма нищо евтино по нашите стандарти, можете да се отправите към Порт Лигат. Ако не сте си запазили предварително
билет за 11 евро
по интернет за къщата на Дали, надали ще успеете да влезете веднага. Всъщност първото любовно гнездо на художника и неговата муза се появява след обединяването на три рибарски бараки. Пространството е типично за нрава на двамата - безкрайно артистично, без ограничения в движението, терасовидно. От всяко помещение се влиза в следващото - без стени, без врати за преодоляване. Първо попадате в култовото антре с бялата мечка. Канапе с крака-лапи, тигрова кожа на пода, препарирана сова на стената, препариран лъв, лебеди от порцелан, водопадче, извиращо от скалата, в която сякаш е вграден домът. Не липсват, разбира се, и видеоинсталации. Но и без тях аурата на двамата се усеща почти до сетивност. Стълби - нагоре и надолу - водят в стаи и коридори, които са аранжирани в типичния стил на Дали: портрети на Гала, емблематичните алени устни в различни обеми, статуетки на тореадори... Спалнята им е в синьо и в червено - това е палитрата във всичките им имоти. Леглата обаче са две - за разлика от жена си Дали не е най-големият фен на секса. Всекидневната на Гала е в жълто, като диванчетата са поръчани от Америка и гледат към морето. Басейнът е малък, около него са пиели коктейлите си. Има, разбира се, и кули - те също са любими на Дали. А върху тях - задължителните яйца. Всъщност те са разновидност на хляб. Световният художник обяснява, че испанците толкова са гладували през войните, че хлябът е един от техните богове - и че трябва да му се отдаде дължимото преклонение. Другото, което е задължително за къщите на двойката, е параклисът. Православната Гала и католикът Дали държат на общуването с Бога. След вернисажите, славата, парите и постоянните совалки на Гала между именията на милионери меценати, двамата с Дали заминават за Америка. Нацистките войски вече са нахлули във Франция. В Страната на неограничените възможности московчанката с корени от Казан отново е в стихията си - дирижира партита и оргии, разпродажби на негови творби и договори за нови ангажименти, включително и в Холивуд. След като се завръщат в Испания, Гала вече е поотегчена от любимия си. Минали са много години от началото. През това време тя нонстоп форсира еротичните си приключения с потентни и свежи интелектуалци - за нея
талантът е афродизиак от най-чиста проба
Рускинята никога не си ляга с посредствени мачовци. Дали вижда малка готическа сграда в селцето Пубол - на 60 километра от Порт Лигат. Казва й: "Ще ти подаря замък", а тя му отговаря: "И ще идваш в него само когато ти изпратя писмена покана". Той е готов на всичко: "Винаги става това, което ти искаш". Този път в синьо-червената спалня е поставено само едно легло. В него Гала се забавлява с любовниците си. Можете да го видите, след като платите 9 евро - за цялата обиколка, разбира се. Особено ефектно е слончето с крака на комар в градината. Виждате стаята с гербовете, библиотеката, гардероба, пианото и банята на Гала. В ателието на Дали витае духът му. Самият той се пренася тук, след като погребва любимата си в малката крипта. Гала е починала в Порт Лигат, но изричното й желание е да почива за вечни времена в Пубол. Оставила е място за Дали до себе си - за да не се разделят и в Отвъдното. Но след като се пренася в рая през 1989-а, Дали е погребан в къщата музей в родния му Фигерас - на 37 километра от Порт Лигат и Пубол. Тук той прави първата си изложба. Сградата е забележителна - в алено, с яйцата хлябове по външните стени, точно срещу църквата, където е бил кръстен Дали. Ако платите 14 евро, влизате и в страхотната зала, където са уникалните бижута по дизайн на Дали. Ако искате да се радвате на преживяването през нощта, цената е 15 евро. Опашките винаги са големи - дори и да сте се подсигурили с онлайн билети. Това е вторият най-посещаван музей в Испания след Прадо в Мадрид. Цялата къща е произведение на изкуството. Платната на Дали - сред които най-много са портретите на Гала, малките и големите пластики, творенията на артиста във всичките му стилове - импресионизъм, футуризъм, кубизъм, сюрреализъм. Във вътрешния двор наистина
не можеш да се разминеш от побеснели туристи
от цял свят. Същото стълпотворение е и из залите. Преди десетина години като че ли най-голямата тръпка, особено за азиатците, беше пред алените устни-диван, сега обаче познавачите остават за по-дълго пред картините на Дали. И тук всичко е белязано от личността на Гала - от спалнята, около която се вият змии и е поставен скелет до "нейната" кула. Те са заедно 53 години. Дали й прави най-големият комплимент: "Обичам те повече от Пикасо, повече от парите". В автобиографията си признава: "Тя е солта на моя живот. Двойникът ми. Моето "аз".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
