Еколози: Водата под "Асарел Медет" е с повишена киселинност - знак за наличие на метали
Луда Яна е като река от приказките - водата е ту жълта, ту червена, ту мътно сивозелена. Така хората от селата Попинци, Бъта и Баня край Панагюрище описват промените, които виждат почти всеки ден. Местните вече са свикнали с различните цветове и мирис. Те от години избягват да пият от чешмите, защото се опасяват от замърсяване от близкия меднодобивен комбинат "Асарел Медет". "Щом не я пие агнето - какво искаш, значи водата не е качествена. Купуваме си вода, наливаме си вода от бътовската чешма да си мием чиниите и паниците", казва местен жител пред bTV.
Ако цветът на реката е зелен или червен, това може да е от боите на близката текстилна фабрика "Панагюрище 1962", която няма пречиствателна станция, контрират хора от рудника.
Отровите на "Асарел Медет" не са толкова видими. Най-вероятно обаче на тях се дължи повишената киселинност на водата, която е измерена през последните дни. Това показват първоначалните проби, взети от експерти от екоинспекцията в Пазарджик (РИОСВ) на 9 май. Тогава инспекторите намериха и 5-6 умрели риби, след като получиха сигнал на тел. 112 за открити мъртви риби между селата Баня и Бъта. Стойността, измерена на място е 6,7, научи "Стандарт". "Нивото на ph в реката обикновено е около 7,3", коментираха еколози. Стойностите на киселинността на водата в реката до селата Баня и Бъта вчера следобяд варираше между 7,38 и 7,41, видя "Стандарт" в сайта на "Асарел-Медет".
Повишената киселинност може да е доказателство, че реката е замърсена с метали от рудника, смятат еколозите.
От РИОСВ-Пазарджик отказаха да коментират, преди да излязат пробите от Изпълнителната агенция по околна среда.
От екоминистерството заявиха, че резултатите ще бъдат обявени в края на седмицата.
"Увеличената киселинност означава, че има замърсяване с метали, защото подобна стойност не може да бъде причинена от природни източници", коментираха вчера експерти.
От "Асарел-Медет" категорично отхвърлят всякаква възможност за промишлена авария, пробив в пречиствателната станция, "нерегламентирани зауствания или индикации за потенциален екологичен проблем". Оттам прехвърлят топката към животновъдни или земеделски ферми в района, които нямали пречиствателни съоръжения.
Биологичното замърсяване би могло лесно да се установи, като се измери нивото на разтворения кислород във водата. Но предварителните данни сочат, че на 9 май кислородът е даже над нормалните стойности от 10,8. Според еколозите, тези стойности доказват, че замърсяването не е от органичен произход и не е от животновъдни фекалии, например. По-високото съдържание на кислород означава и че рибата не е умряла от задушаване и липса на достатъчно кислород във водата, казват специалисти. Данните от вчера например показват, че стойностите на разтворения кислород варират от 10,71 до 10,82 в различните точки от екологичния мониторинг.
Не е задължително отравянето на реката да е свързано с производствени аварии. Такива нямаше при двата големи инцидента със замърсяване на водата през 2010 г., когато бяха изтровени тонове риба. Според запознати, последният инцидент не би се случил, ако "Асарел-Медет" обръщаше по-голямо внимание на детайлите.
"Дразни това, че като има умряла риба, казват, че не са те. Ами да бяха ни извикали горе и да кажат - ето ги нашите съоръжения, вижте, при нас няма излив", гневни са еколозите.
"Обещаха да направят баражи до юни. Ако си бяха мръднали пръста, нямаше да отровят водата", добавя Георги от с. Попинци.
Неспособността на "Асарел-медет" да води политика на откритост се проявява в пълното отричане на възможни изливи и липса на изследване на населението през годините.
Независимо че компанията през 2012 г. получи 2 престижни първи награди на националната кампания "Зелена България" и за "Зелена инвестиция" в конкурса "Инвеститор на годината", организиран от Българската агенция за инвестиции, тя все още е скритият виновник за всички несгоди в района на Панагюрище, твърдят еколозите.
Отказаха нов рудник на комбината
"Асарел-Медет" се опитва отново да стартира проект за рудник в защитената зона "Средна гора" край Панагюрище.
Експертите обаче са категорични, че той ще трови подземните и надземните води. В досега изготвените доклади за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ не се предвиждат мерки за ограничаване на сегашните и бъдещи загуби на богати с тежки и цветни метали кисели разтвори, смятат еколозите от ПП "Зелените". Според екоекспертите, след експлоатацията ще останат крупни котловани, както се наричат огромните дупки от минната дейност, насипища, окисен отвал, хвостохранилище и други обекти. Те ще имат трайни последици за населението в региона, категорични са екозащитниците.
В ОВОС на "Асарел Медет" липсват най-важните данни - как новият рудник ще влияе върху здравето на местните хора, които живеят по поречието на реките Луда Яна и Марица.
Заради очевадните пропуски в изводите и екомотивацията на проекта Министерството на екологията и водите е върнало доклада за оценка за съвместимост на участъка с еконормите. Новите изследвания ще продължат най-малко година.
Деменция и ранна смърт мъчат местните
След 8 май в Попинци не смеят да говорят за риба, макар че в селото почти всички са рибари и това е основна част от прехраната им.
Страхуват се дори да произнесат думата "деменция", макар да знаят, че в селото много от жените започват да страдат от странна загуба на паметта още на около 45-50 години.
Еколозите не изключват причина за това да е отровата от реката, която с години невидимо трови местните хора. "Подобни масови случаи има в Норвегия, а изследванията сочат, че причината са ванадиеви и молибденови соли във водата", коментира активистът от "Зелените" Георг Тупарев. Той разказва поне за няколко случая в Попинци. Една от жените е починала миналата година.
Селяните тук често умират, преди да навършат годините за пенсия, казва пък кметът на село Бъта Георги Александров.
През годините никой не е правил медицински изследвания на хората, които да установят има ли натрупване на метали в организма им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
