Гърне с пепел и кокалче изплувало при първата копка в Турян
Красив параклис, кацнал на билото над смолянското село Турян, ще чества за пръв път храмовия си празник на 23 май. Той е изпратен свише като сън на Тодор Пейков, който станал и инициатор за издигането на малкия храм. Тодор е кореняк турянец, мястото на параклиса е наследствена земя от баща му, а за издигането му абсолютно всичко е дарение - от труда и материалите до уникалната иконопис по стените, която е напълно завършена за празника на светиите Константин и Елена.
Тодор с огромно вълнение описва района около православния храм на върха, от който се разкрива панорамна гледка. Все легенди, предания за съкровища и древни светилища витаят наоколо. "Зад този връх са летните Агушеви конаци, сега вече срутени и само основи са останали. По-нататък е местността Попрелката, където казват е погребана Руфинка, а под другите върхове са смолянските села Кремене, Черешово и Черешките", разказва бай Тодор. Красивата Руфинка е героинята на една от най-тежките родопски песни, а преданието гласи, че гробът й е там, на другия хълм зад параклиса. По билото е минавал и древният римски път, който свързвал Виа Игнация и Виа Романа. В ниското пък е Гарга дере, известно с иманярските си набези в търсене на съкровищата от преданията.
"Тук идват много често да копаят, винаги намираме ново копнато - с апарати търсят, предполага се, че навремето там са погребвали тракийски владетели и в гърнето с праха от изгорените тела са слагали златни пари", разказва с усмивка и гордост за богатата история на района Пейков.
На двайсетина метра от новия параклис в закътано място е имало стар храм, никой от селото не го помни, но старците разказват, че са виждали руините, останали след Освободителната война. "Помня като 7-8-годишно дете, че тук имаше курбан на Константин и Елена, но после, по комунистическо, традицията западна. Тук, когато копахме основите на храма, намерихме гърне с пепел и едно кокалче, тъй че - имаме си пазител на параклиса" не на шега разказва бай Тодор. Всъщност още преди знаменателния сън, в който
неизвестен дух води бай Тодор до дядовата му земя
и му казва, че там трябва да се вдигне храм, той вече имал идея, че ще върнат живота на това свято място, за да се събират хората както някога.
През делниците в Турян има само старци, но през почивните дни селото - на хвърлей от Смолян, се изпълва с хора, а почти всички мъже тук са ловци в местната дружинка, която има голям богат и обширен ловен район. Преди десетина години бай Тодор бил председател на авджиите и от спомените на маса за младостта тръгнала думата и за параклиса. "Аз бях млад пенсионер, тъкмо бях напуснал рудника и ме направиха отговорник на строителството. Направихме го основно ловците в селото, но всички помагаха, включително и хората от близката мохамеданска махала Есенска, те си го имат параклиса като техен. Те се българеят много, бабичките си идват тук на параклиса, палят свещи и се прибират", кратко обобщава за спойката на различните религии в района бай Тодор.
През 2007 г. отец Димитър Михайлов, който служи в храма "Св. Висарион Смоленски", прави водосвет за първата копка, а 1 г. по-късно освещава и самия параклис.
След като решават да вдигнат храма, идва знамението, че делото е благословено свише. "Интересен сън имах, така е. Идвам аз на дядовите земи на мястото, а зад мен някой говори: "Ще правите параклис? Ела, да ти покажа, където трябва да се изкопае!". Така Тодор в съня си отишъл и видял вече построения на ливадата параклис, а към него малка пристройка. На въпроса какво е това, гласът отговорил, че място за учене на децата.
Затова ловците направили малък навес за почивка и релакс на посетителите.
Направили и кръст с малък солар
Денем събира слънчева енергия, а цяла нощ свети с батерия 12 амперчаса.
"За 1 г. го направихме. Имаше много помощ, много хора дариха - материали, труд, пари", с благодарност реди Пейков и съжалява, че анонимен останал благодетелят, който дал дограмата. Дошли инкогнито, взели мерки и си отишли, а после само изпратили дограмата. "Сега не знам кой е и не мога да благодаря даже", завършва той.
Весела Стоименова е майсторката, дарила напълно безвъзмездно труда по иконописването, боите и цялата си обич към изкуството и Родопите. Завършила дизайн в Художествената академия в родната София, преподава в една от елитните гимназии на Смолян изобразително изкуство. Преди да изрисува с уникален стил стените на параклиса, се насочва към рисуването на икони, за да се спаси от стреса в училище. Изпитвала вътрешната потребност от баланс и започва за удоволствие да рисува икони вкъщи след часовете. Степонисите в параклис над Турян са първите, които създава с много труд в продължение на 6 г. Рисува основно през лятото, в останалото време твори в ателието и преподава в математическа гимназия. Още докато изпълва с духовен цвят стените, идват и други желаещи, да им направи стенопис на параклис "Свети Мина" в Рудозем.
Иконите в параклиса над Турян обаче са уникални, много рядко може да се види нещо подобно.
Няма как да видите такава иконопис
- Богородица се изписва обикновено зад олтара зад иконостаса. В олтарната ниша се изписва Богородица "Царицата небесна", която не държи детето - то е част от нея - или е върху медальон, като при владиците", обяснява художничката, докато довършва колесницата на Исая.
Много е изчела, докато направи проекта, всяка икона и образ е минал през душата, а после през църковния канон, докато оживее на стената.
"Като композиция също е доста сложно - защото в иконата времето не тече едноставно, то е наслояване на времеви потоци". Така вдясно от входа е уникалната композиция на светците Димитър и Георги, с копия срещу Злото, канонизирани за светци по едно и също време.
Весела разказва, че проектът е коментиран с епископ Антоний, докато още беше архиерей в Смолян. "Идеята ми беше, понеже няма иконостас и няма как да се сложи царски ред с по две икони от ляво и от дясно - реших иконостасът да го пръсна по стените, в средата да е Богородица, а горе - обрусът с ангелите, които го носят
от едната страна е Йоан Кръстител, от другата са Константин и Елена
Епископът се съгласи, каза, че не е много използвана тази техника, но му хареса като идея", разказва Весела и добавя, че параклисите са малки пространства и не се изписват целите. "Ние решихме да го направим по-свободно, а в същото време много красиво стоят така. Да изрисуваш параклиса е голямо удоволствие и голяма отговорност. Изключвам за времето, просто рисувам, защото има канон и той ти води ръката", разкрива Весела.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
