Апостола гледа отгоре целия град, плоча на църквата оправдава Поп Кръстьо
Човек и добре да живее, пак иска да разбере как са я карали тези преди него. Дали не се е минал, като се е родил днес, в XXI век, когато светът е врящ казан, данъчните - безпощадни, интернетът засича, червените фераритата са скъпи, с магистратура можеш да станеш най-много портиер и вместо в багрите на топлото огнище, хората са се втренчили в телевизорите. Въобще екзистенциалният въпрос е дали с панелното си битие сме надминали кой знае колко нашите предшественици. И къде е прогресът - в старото килийно училище, където даскалът те биел с пръчка, за да научи мераклиите, или в днешното, в което учителят трябва да внимава много да не разстрои с нещо чедото на богатия татко.
Една разходка из ловешкия квартал „Вароша" ще предизвика у съвременника смесени чувства. Вярно, ние си имаме асфалт, но този кълдъръм също си има своите достойнства. Той не изисква да го кърпиш през месец и пак да е осеян с дупки. Освен това мирише на история, а не на петрол и газове. Признаваме, че е малко сложен за високите токчета, но човек тръгне ли към миналото, най-добре е да нахлузи цървули. Или нещо подобно, за да му е по-удобно, когато стъпи в квартал „Вароша". Красиви хотелчета и ресторанчета обграждат неговия център - площада „Тодор Кирков". Той носи името на бележития революционер и участник в Априлското въстание, увиснал на бесилката пред погледа на турските си палачи на 24 май 1876 година. Днес на това място се издига внушителен паметник.
Много е видял този площад. И хубаво, и лошо.
Всичко се е случвало тук през годините. Напоследък дори стана най-голямата градска сцена, на която свещенодействат на китарите доста световни рок групи.
През май 1934 година, в една от достолепните сгради на площада се събрали най-личните хора на града. Имало музика и богат бюфет. Към един от снажните мъже всички се обръщали с особена почин.
Стоян Минков приемал поздравленията, засуквайки красивия си мустак
На този ден неговата бирария, носеща името на прякора, с който бил известен - „Драката", навършвала петдесет години. Събитието подобаващо било отразено в местният вестник „Стремление" .
„Драката" и днес е жива. Вече е ресторант. Ако са точни сметките ни, възрастта му е 132 години. Преживяла бури, хали, политически и социални преврати, но запазила завинаги престижа си, добрите гозби и любовта на ловчанлии.
Малко по-надолу е художествената галерия. Площадът пред нея преди няколко години се оказа ябълката на раздора на местно ниво. Тогава група интелектуалци, предвождани от писателя Георги Мишев, реши да изчисти от клеветите името на набедения за предател на Васил Левски, някогашен свещеноиконом Кръстьо Никифоров. И предложи въпросният площад да носи името „Поп Кръстьо и приятели".
Те твърдяха, че духовникът е изключително честен и кадърен човек и че историята отдавна го е реабилитирала. Срещу това застанаха мнозина. В крайна сметка двете спорещи страни не си стиснаха ръцете, но днес на входа на църквата „Света Богородица" има плоча, на която със златни букви пише: „В този храм служи Поп Кръстьо Тотев Никифоров, живял 1838-1881. Борец за национална и църковна свобода. Светлата му памет бе поругавана 120 години".
Една тясна калдъръмена уличка тръгва нагоре от площада, за да спре до музея на „Димитър Казаков-Нерон". В него има 185 графики, рисунки, керамични платна. Всичките са подарък от големият художник, чиито творби познават галериите в Ню Йорк, Париж, Мадрид и още много световни градове.
На другия край на уличката e къщата, в която се е родил Тома К. Давидов. Той завършва медицина, но негово дело става борбата за освобождение на България от турско. Загива в люта битка под село Оздолени, Охридско, на 15 март 1903 година. Другарите му го носят върху т.нар. комитски саркофаг - три напречно поставени пушки, и го погребват в местността Градище в Слатинска планина.
Много скоро тази историческа сграда ще заживее нов живот.
Тук ще отвори врати галерия „Никола Манев"
В основата на това благородно дело бе местният бизнесмен Петко Игнатов, автор на идеята и двигател на нейната реализация. В средата на миналата година художникът, който вече близо петдесет години живее в Париж, в тържествена обстановка подари на град Ловеч тридесет свои маслени платна. На 28 август, когато е неговия рожден ден, те ще бъдет показани отново. А общината вече е поела ангажимента в най-кратък срок да реставрира старата къща, за да заживее тя новия си живот.
Тръгналият из „Вароша" запален турист няма как да не влезе и в старата градска баня, сторена преди близо четиристотин години, днес превърната в единствения в Европа музей на водата. Какво е ставало там - стените не казват. Не трябва да има и съмнение, че именно къпалнята преди повече от век е била място, където потните мъже, на бяло сладко и шербет, са обсъждали политиката, търговията, местните клюки и дори световните проблеми.
Пътят нагоре минаво покрай високите огради на белите варосани къщи, потънали в зеленина. 233 стъпала водят върха, където е святото място на „Вароша" и целия град. Паметникът на Васил Левски е един от най-големите, които са издигани в чест на Апостола. Само бронзовата фигура е девет метра. Открита е на 27 май 1964 година. И така, вече повече от половин век всеки ловчанлия, вдигне ли очи нагоре, вижда Апостола. И му се прекланя.
Локум от моста на Устата
За да стигнем до ловешкия осемнадесети век, няма как да не минем през прочутия покрит мост на Никола Фичев, който по него време уважително наричали Уста Кольо Фичето. Това уникално архитектурно съоръжение, прекрачило река Осъм, е родено в неговата глава, но в изграждането му се се включили много от местните майстори. По този 84 метра дълъг, десет метра широк и седем метра висок покрит мост, по настояване на тукашните занаятчии, разположили 64 дюкянчета, целият градеж е станал без да се забие дори един пирон.
На 3 август 1925 година чудото изчезнало за миг. Изгоряло като кибритена клечка. Само части от опушените основи тъжно се показвали от земята. Добре, че няколко години след това на негово място се родил железобетонният му наследник, чийто покрив бил изцяло от стъкло.
Минали още 56 години и майсторите отново развъртяли из моста чукове и мистрии. Днес той прилича много на шедьовъра на Фичето, но има отопление, магазинчета, в които продават локум, магнитчета с Ловеч за спомен, везани ризи и дори велосипеди. С новия градеш мостът малко пораства и вече е цели 106 метра. Не може да идеш в този град и да не види моста. Това е местна приказка, която ловчанлии, като стигнаха до Рим, щедро подариха на Папата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
